Menu
K
P

 

САМОЧИНИЕТО В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ Е ОПАСНО

 

Публикувано от Пастир на 23.2.2017

В един манастир живял някой си млад монах. Той пожелал да спасява душата си в една пещера, намираща се над манастира, и открил на игумена желанието си. Игуменът мъж разсъдителен и свят му рекъл:

-О чедо, как можеш ти да живееш сам в пещерата, без да си победил плътските си и душевни страсти? Който иска да се уедини на безмълвие, трябва да има наставник, а не самочинно да постъпва. Ти си още млад и не си достигнал тая степен да се уединяваш. Ти не виждаш различните дяволски примки. Много по-добре е за теб да слугуваш на отците, да живееш в послушание, отколкото сам да се бориш с нечестивите мисли. Не си ли слушал,  какво казва богогласият отец Иоан Лествичник: Горко на уединения, защото, ако изпадне в униние, или леност, няма кой да го изправи. А където са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз според тях, говори Господ.

Напразно игуменът дълго го съветвал. Младият монах настоявал на своето. Тогава игуменът със скръб в душата си го отпуснал на уединение. Младият монах се затворил в пещерата и почнал да се подвизава. Един от братята му донасял храна. Той живял тъй известно време в пещерата. Отначало дяволът го смущавал с лоши мисли денонощно. Но не след дълго той се преобразил на светъл ангел, явил му се и рекъл:

-Знай, че заради чистотата на твоя живот и добродетелите ти Господ ме изпрати да ти служа!

-Какво добро съм сторил аз, та ангели да ми служат? – отвърнал приятно изненаданият монах. Но бесът му отговорил:

-Всичко, що си вършил е велико и високо. Ти си напуснал хубавия свят, станал си монах, подвизаваш се с пост, молитва и бдения и дори манастира си оставил и си се заселил в пещера. Как да не си достоен да ти слугуват ангели?

С тия думи душегубителният враг подкупил доверието му, подтикнал го към гордост и редовно му се явявал. Към прежните свои козни дяволът прибавил и нова хитрост.

Един ден се запътил към монаха за съвет някой си човек, когото крадци обрали. Нечистият дух пак се явил на младия отшелник във вид на светъл ангел и му рекъл:

-При тебе ще дойде един човек, обран от крадци. Ти му кажи, че откраднатите му неща са на еди кое си място. Там ще си ги намери.

Човекът дошъл и се поклонил. Монахът му рекъл:

-Добре си дошъл, брате, знам, че скръб те е споходила. Крадци са те обрали. Но ти не се опечалявай, защото аз знам къде скриха нещата ти. Ти иди на това място и ще намериш всичко загубено. Не забравяй да се помолиш за мен.

Човекът се зачудил като чул всичко това. Той наистина намерил на посоченото място откраднатите вещи, и навред разгласявал славата на младия пророк от пещерата, който всичко му казал. Отвсякъде започнали да идват хора, като слушайки го се чудели на „прозорливостта” му. Защото, каквото кажел на хората, сам подучван от хитрия дявол се случвало. От такъв неочакван и бърз успех, от голямата слава и почести, замаяла се главата на младия пустинножител и той окончателно си въобразил, че е велик чудотворец и пророк.

Не след много дяволът пак му се явил и му казал:

-Знай отче, че заради твоя непорочен и равноангелен живот и други ангели ще те посетят и тъй, както си в плът, ще те възнесат на небето, за да съзерцаваш вечно заедно с всички ангели небесните красоти. – Като рекъл това, бесът станал невидим.

А человеколюбивият Бог, Който не иска ничия погибел, внушил на монаха да разкаже всичко на игумена. По оня брат, който му носел храна, поръчал му да дойде игуменът при него. Добрият игумен веднага отишъл. Като го видял подвижникът радостно извикал:

-Ах, как ще ти се отплатя, отче, за всичко , което правиш за мене?!

-Та какво, - съм сторил за тебе? – запитал игуменът.

-Как какво? – отговорил монахът. Чрез тебе аз се удостоих да се облека в ангелски образ, чрез тебе виждам ангели и дори разговарям с тях. Чрез тебе приех дара на пророчеството и прозорливостта.

Игуменът се учудил, че толкова дълбоко е прелъстен монахът и рекъл:

Нещастнико, ти ли виждаш ангели, ти ли си станал прозорливец? Горко ти! Не ти ли казах да не влизаш в тази пещера, за да не бъдеш прелъстен от бесовете!.... Братът прекъснал игумена и казал:

-Не говори така, честний отче! Ето утре аз дори ще бъда възнесен на небето в плът. Дори ще се помоля на Бога и тебе да те вземат ангелите, та да се наслаждаваш с мене на оная слава. – Като чул това светият игумен, ударил го по лицето и рекъл:

-Окаянико, ти си изгубил ума си! Аз няма да мръдна от тука, докато не видя, какво ти се готви. – И той взел да се моли, да чете псалми и да чака.

Когато дошъл часът, в който прелястеният е очаквал да бъде грабнат на небето, той видял явилите се бесове и възкликнал:

-Ето, отче, дойдоха!

Игуменът, ужасен, го прегърнал и извикал със силен глас:

Господи Иисусе Христе, Сине Божий! Помогни на този Твой прелъстен раб и не го оставяй да стане плячка на бесовете!

Демоните повлекли жертвата си, като искали да я отскубнат от стареца. Но той с молитва им забранил. Те грабнали мантията на прелъстения и станали невидими. Мантията била отнесена във въздуха.

-Моли се! – извикал игуменът на изтръпналия от страх монах. – Моли се, Господ да отвори ослепените твои очи! – И те почнали да се молят.

След известно време мантията, летейки паднала на земята.

Видиш ли, безумецо, казал старецът, какво направиха бесовете с твоята мантия? Така щяха и с тебе да постъпят!  –Да те вдигнат във въздуха като Симона влъхва и от високо да те пуснат, та да се претрепеш, и в тяхна власт да падне душата ти.

Тогава игуменът завел отново в манастира самочинния монах и му заповядал да изпълнява най-трудните послушания – да помага в кухнята, в хлебопекарницата и др., за да смири душата му пленена от гибелната гордост.

Така мъдрият игумен спасил младия монах.

 

Архимандрит Серафим, Сп. Християнка 1948 г.

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта