| ЖЕНО, ОСВОБОЖДАВАШ СЕ ОТ НЕДЪГА СИ | |
Протоиерей Алеко Рачев
Било съботен ден. В една еврейска синагога Иисус поучавал народа. Там била и една прегърбена жена, която не можела никак да се изправи.
Като я видял Иисус, повикал я и ѝ рекъл: Жено, освобождаваш се от недъга си! - възложил ръцете Си на нея, и тя веднага се изправила и започнала да слави Бога.
Началника на синагогата, който станал свидетел на изцерението, озлобено възнегодувал: Шест дена има, през които трябва да се работи: в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. Тези думи били толкова стъписващи, че мнозина от присъстващите се смутили.
Иисус погледнал началника в очите и възразил на упрека му: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал ето вече 18 години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
Да, Христос изцерил прегърбената жена в тази тъй ревниво пазена от евреите събота и то пред очите на тамошната управа. Всъщност, на всички станало ясно, че ревнивият пазител на Мойсеевите постановления възнегодувал лукаво, прикривайки зад закона своята злоба и ненавист към Иисуса. Той знаел, че не е грешно в събота да се извършват неотложни житейски работи и че жалостта към животно показана в такъв ден, най-малкото е равна на милост към едно нещастно и болно човешко същество. Затова и еврейският началник бил наречен от Иисуса - лицемер.
В Евангелието липсва хроника на това как тая еврейка е попаднала под властта на дявола. Тя не е била по рождение такава, но сатаната я бил свързал в продължение на 18 години с такъв недъг, което вероятно Бог допуснал заради греховете ѝ.
Лицемерието е последица от човешкото тщеславие и не обича делата на добротворство, а копнее само за похвалата от тях. Лицемерът има двойствен критерий на поведение. Надянал плаща на измамата, фасадно имитира добродетели и прелъстително се наслаждава на лукавото си поведение пред заобикалящия го свят.
Лицемерието, като „отрицателен герой” си играе добре ролята, независимо дали е на сцената или задкулисно. То изтръгва верността ни към Бога, за да се любуваме сами на себе си.
Лицемерието обладава човека и се превръща в негов характер. С най-добри пожелания лицемерът тъне в злодеяния, чийто страховити размери някога фарисеите показно достигнали, извършвайки най-ужасяващото измежду човешките престъпления - богоубийството.
А вчера, днес и до века, Иисус изисква от ученици Си да вършат добрините си тайно, нелицемерно и да не ламтят за човешка слава. Век след век действително истинските християни старателно се стремят да не изоставят тези наставления.
Някога един от просиялите в Господа свети отци Иоан Лествичник дал съвет на вярващите в Христа: Обърни внимание на това, - казва той, намирайки се между твоите братя, да не се покажеш по-праведен от тях в нещо. Постъпвайки иначе, ще извършиш две злини: ще уязвиш братята с твоето притворно усърдие, а на себе си непременно ще дадеш повод за високоумие. Бъди усърден в душата си, без да показваш това [1] нито с вид, нито с думи, нито с предположение. Когато човешкият ум се озари от духовното съзерцание на Божествената слава [2] и оттук слезе към съзерцание на самия себе си, тогава вече няма да види величие в човешкото естество. Той ще види неговата [3] немощ и падение; ще види смъртната присъда, изречена над всички, ще види тлението и смрадта [4]
Двуличниците са врагове на Бога, поради което Иисус винаги безпощадно ги е изобличавал казавайки: Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Горко вам…, горко… [5]
Ясно е, че е добре да помним това и да имаме памет за него, за да не чуем в съдния ден: горко ти лицемерецо, ненаситен за земна власт и за човешка слава. Горко ти сроднико на дявола - първият „доброжелател” оставил Бога и вечното наследство.
***
[1] (нито с телодвижение)
[2] (и величие)
[3] (нищета, греховност)
[4] (на всички при постепенното, неизбежна за никого изпълнение на присъдата)
[5] Мат. 23:13,14,15, 23, 27
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
А®
Обратно