| ЗА СВЕТИТЕ ОТЦИ ОТ ПЪРВИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР | |
Днес насочваме вниманието си върху едно важно и знаменателно за Църквата Христова събитие – Първия вселенски събор. Този събор с историческо значение, имал за цел да положи основите на догматическите истини на Православието, като утвърди правилното учение за Иисус Христос. На този първи Вселенски събор били съставени първите 7 члена от православното Верую, което ние изповядваме и до днес (заедно с другите 5 члена, които щели да бъдат написани по-късно).
През 325 година, св. цар Константин, наложил се вече като едноличен владетел над цялата империя, която се простирала по целия европейски континент, знаел за разногласията в Църквата. В началото на IV в. Църквата Христова не била разделена, но се раздирала от ереси и разколи, които изниквали и изчезвали и повличали след себе си голямо множество от паството на Православието. Макар че император Константин все още не бил християнин, той свикал в гр. Никея събор, на който да бъдат решени спорните църковни въпроси, а най-вече ерестта на тогавашния александрийски свещеник Арий, който принизил Божия Син като творение, а не като събезначален на Отца. На призива на императора се отзовали предстоятелите на църкви от Азия, Африка и Европа, като общият брой на участниците бил 318.
Светите Отци от Първия вселенски събор оборили ерестта на Арий и го низвергнали. Те потвърдили истината за това, че веднъж откъснат посредством греха от Създателя си, падналият човек няма силата да се изцели сам. Именно заради това Бог дошъл при човека, като Логос, Син Божи, Второто Лице на Света Троица. Христос е първият съвършен човек – съвършен не просто в потенциален смисъл като Адам в невинността си допреди грехопадението, но и в смисъла на напълно осъщественото подобие. Въплъщението не просто разтурило последствията от първородния грях, но е и важен етап на човешкия път от божествения образ към божественото подобие.
Иисус Христос има две същности: божествена и човешка. По божествената Си същност Христос е единосъщен с Бог Отец; по човешката Си същност пък е единосъщен с нас, човеците. По божествената Си същност е съвършено Бог, Той е Второто Лице на Светата Троица - Единороден и вечен Син на вечния Отец, роден от Отца преди всички векове. По човешката Си същност, Той е и съвършено човек: роден във Витлеем като човешко отроче от Дева Мария, Той има човешко тяло като нашето, човешка душа и интелект. Макар въплътеният Христос да съществува в две естества, Той е една личност - неразделна и неразлъчна, а не две личности съществуващи съвместно в едно и също тяло. В Своята трансцедентност Бог не подлежи нито на раждане, нито на смърт, но въплътеното Слово действително преживяло и двете.
В Христос има две същности - божествена и човешка, в Него има божествена воля, но още и човешка воля, защото, ако Христос не притежаваше човешка воля, Той нямаше да е истински човек. При все това, тези две воли не са противни и опълчени една срещу друга, понеже човешката воля по всяко време свободно се покорява на божествената.
Христос има две воли и енергии, производни съответно на Неговите две същности. И при все че във въплътения Христос има две същности и две воли, това не разрушава единството на Неговата личност - всичко в Евангелията, което е изречено, извършено и изстрадано от Христос, следва да се припише на все същия личностен Субект - на предвечния Син Божи, родил Се вече като човек, вътре в пространството и времето.
В съборните определения на Църквата за Христос като едновременно Бог и Човек, са залегнали два основоположни принципа, имащи отношение към нашето спасение. Първо, това, че единствено Бог може да ни спаси. И второ, спасението трябва да отговаря на човешката нужда от него. Единствено ако Христос е напълно и съвършено човек като нас, ние, човеците, можем да споделим онова, което Той е сторил за нас.
В Новия Завет ясно се казва, че майката на Христос е девица. Нашият Господ има предвечен Отец на небето, но не и баща на земята. Роден е от Отца извън времето без майка и във времето от Своята майка, без баща. Вярата в раждането от девица обаче никак не отнема от пълнотата на човешка същност у Христа. И макар майката да е девица, протекло е истинско човешко раждане на истинско човешко бебе.
Но все пак, питаме, защо е трябвало раждането Му като Човек да се осъществи по този необикновен начин? На това може да се отговори, че девството на майката служи за знак за неповторимостта на Сина. Това се проявява по три тясно преплетени начина. Първо, фактът, че Христос няма земен баща означава, че Той винаги сочи отвъд Своето положение в пространството и времето към Своя предвечен произход. Детето на Мария е истински Човек, но не е просто Човек. Той е в историята, но също е и над нея. Раждането Му от Дева подчертава, че Той, макар да е напълно Човек, Той е и съвършен Бог. Второ, това че Майката на Христос е девица показва, че раждането Му е изключително божествена инициатива и е непосредствено Божие действие по неповторим начин. Трето, раждането на Христос от Дева подчертава, че Въплъщението не е създаване на нова личност. Когато едно дете се ражда по обичайния начин от двама човешки родители, това означава съществуване на нова личност. Но личността на въплътилия се Христос е не друга, а второто Лице на Светата Троица, Божия Син, Който започва да живее не само божествен, но и човешки начин на съществуване. Така, раждането от Дева отразява вечното предсъществуване на Христос.
След приключването на заседанията на Първия вселенски събор, св. цар Константин утвърждава решенията на събора относно учението за Христа, както и двадесет правила, касаещи различни верови въпроси.
Обратно