| ЗА САМАРЯНКАТА | |
Протоиерей Алеко Рачев
Един ден Иисус преминавал през Самария към Галилея и уморен от път се спрял до планината Соморон при извора Иаковов, намиращ се близо до град Сихар. Там дошла и една жена-самарянка, за да си начерпи вода от кладенеца.
Иисус и казал: „Дай ми да пия”. Проницателна била жената. Тя не отговорила рязко на Господа, че: „Самаряните не общуват с иудеи" а, че: „…как Ти, бидейки иудеин, искаш, да пиеш от мене, която съм жена самарянка?... Христос не открил Себе Си преди да се е проявила добродетелта на жената. Той постепенно и разкривал висотата на разговора, който предстоял: … да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива”.
На думите Иисусови самарянката внимателно отвърнала: „Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, …”. След този въпрос, Иисус наченал да ѝ разкрива великата тайна за Себе Си, като очаквания Месия: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее".
В хода на разговора Спасителят ѝ разяснил, че благовестието Божие и спасението на света не е само за иудеите, а за всички човеци. Той насочил Словото Си не към ума и волята на жената, а към дълбините на нейното сърце. Самарянката получила необходимото знание, как е правилно и къде трябва да се почита Бога. До него момент иудейското служение имало предимство в начина си на богопочитане пред самаряните, но времето му било вече изтекло. Промяната настъпвала. Истинските служители на Истинния Бог вече щели да Му се покланят с Дух и Истина.
Иисус нарекъл истински поклонници всички, които ще Го почитат с душата си и които ще Му служат с истина. Те няма да Го ограничават с определени места, както правели самаряните, нито да Го почитат външно, под образи и сенки, както правели иудеите. Бог вече искал служителите Му да бъдат духовни - като Духа и истинни - като Истината.
Без живата вода на Христовото благовестие не можем да сторим никакво добро. Заблуждаваме се от погрешни си човешки тълкования за доброто и от собствената си греховна природа. За спасението на душите ни е необходимо да се отречем от греха! Но греха в нас се е толкоз утвърдил, че е станал наше естество. Паднали сме низко и за да се отречем от злите си дела, е необходимо е да заменим начина си на мислене с Христовия разум, да заменим плътската си страст – с усърдното изпълнение на Христовия закон.
Днес живеем в грях и духовна нечистота, не се срамуваме, нито от себе си, нито от човеците, нито от Бога. Самарянката свеждала погледа си от срам пред очите на хората, а ние се гледаме надменно и нагло в очите, като се обличаме в мнима и лукава праведност.
„Истината ще ви направи свободни” - казва Иисус, а пък ние страним от нея. Страним и стоим под робията на греха. Стоим под властта му и го храним с лъжи, развратни понятия и лицемерие. Стоим ли в падението си, ще си стоим и в мрака: няма да знаем как да се молим на Бога, неспособни ще сме и да Му служим.
Иисус довел самарянката до съзнанието за собствените ѝ грехове. Спасителната вяра в Избавителя я оживила и тя започнала добродетелен живот. От думите на Господа сърцето и така се разгоряло, че предпочела Христовата „жива” вода пред кладенеца на Иаков и чрез вярата обхванала сърцето ѝ, се издигнала в апостолско звание, привличайки града Сихар към Бога.
Светата Църква увековечи нейната памет, прославяйки я под името Фотина. Светото предание я разкрива като самоотвержена благовестница за Христа в Коринт и Рим. Когато Нерон я призовал на съд, тя толкова твърдо изповядвала вярата си в Христа, че довела императора до неописуема ярост. Той заповядал да подложат нея и цялото й семейство (четири сестри и двама сина) на най-жестоки мъчения и смърт. След ужасни изтезания, тялото на Фотина било хвърлено в кладенец. При кладенец тя някога получила от Христа духовното си просветление и пила от "живата вода" и пак кладенец й послужил като двер, през която тя преминала във вечния живот!
Светият мъж Исаиа, предузнал от Бога истината за „живата вода” стотици години (8 в. пр. раждането на Христа) преди явяването на Спасителя и въпреки това Божият човек го осезавал много ясно: „Вие които жадувате, - казвал той - дойдете всички при водите”. Дойдете и пийте!
Самарянката била грешница, презряна и отхвърлена от иудеите. Но тя, била запазила духовната си чистота, дълбоко прозряна от Спасителя. Жената имала възможността да бъде съвременница на Спасителя ще кажат някои хора, и това ѝ дало шанс да разбере своето падение. Тя приела истината от цялото си сърце, отрекла се от греха в себе си и това я удостоило да стане събеседница на Господа. В днешните дни, в двадесет и първото столетие след Рождество Христово добре е да чуем и помним думите на златоустния архиепископ свети Иоан, който ни казва, че: „От Иисуса Христа вие не сте по-далеч от тия, които са Го видели през земния Му живот и са се докосвали до Неговите дрехи”.
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
A ®
Изображение: Harold Copping
Обратно