| ЗА НАИНСКАТА ВДОВИЦА | |
Протоиерей Алеко Рачев
Неизбежният дар, който смъртта поднася на всеки човек, внася тревога и ужас в живота на хората. Няма слава или богатство успели да му се противопоставят. Законът, който отнема последния дъх на всяко живо същество следва установената максима, че всичко родено, живее за кратко и трябва да умре. Да такъв е закона на смъртта, не - може, а трябва да умре.
Стонове дерат просторите, мечти изчезват дори без следа, а смъртта косѝ и изтребва сеейки скръб и тъга. А тъжното в дадения случай е, че нямаме право да ѝ се сърдим за това, че си върши добре работата. Смъртта е просто събирач на дългове, с които нашите прародители малко след Сътворението задлъжняли на Бога.
Но, Създателят не остави мъртъвците да погребват своите мъртъвци во веки, защото Бог толкова много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот. [1]
Има много душеспасителни евангелски истории в Новия Завет, илюстрирайки на дело въплощението на божествената любов на Отца към людете. Една от тях разказва за това, как един ден Иисус след като обходил градове и села в Палестина стигнал до чертите на град Наин. С него вървели учениците му и множество народ. Когато Спасителят се приближил до градските порти, наинчани изнасяли на погребално носило мъртвец, едничък син на майка вдовица.
Господ погледнал към покрусената майка, смилил се над нея, спрял тъжното шествие и кротко ѝ казал: Не плачи! [2] Две малки думи на утешение. Тази жена нямала вече на белия свят абсолютно нищо. В несигурността на бъдните ѝ дни, неин дял останал само сърдечната печал на самотата.
Иисус върнал диханието на момчето и то оживяло. Смъртта си отишла. Черните ѝ облаци се разпръснали, а изумена майката от радост нищо не могла да каже. Очите ѝ преливали от неземна радост и тя станала очевидец на това, как Христос същински оживил с любов и благост душевността в Наинската земя.
Ето как събитието, с възкресяването сина на наинската вдовица стана факт, че където е Христос смъртта е надделяна. Аз съм възкресението и животът - казва Спасителят - (и всеки) който вярва в Мене, и да умре, ще оживее! [3]
Такава е истината за вярващия човек. Християнинът знае, че зад гробните предели има Един, Който го очаква. Бъдещият живот е възможен за всеки, сърдечно приел откровението за Вечния Живот, където Божият Син ще го утеши с малките неизтощими думи - не плачи!
___________
[1] Иоан 3:16
[2] Лук. 7:13
[3] Иоан. 11: 25
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
А®
Обратно