Menu
K
P

 

ЗА МИТНИЧАРЯ ЗАКХЕЙ Публикувано от Пастир на 28.1.2023
Начало >>

Протоиерей Алеко Рачев

Всеки човек има правото субективно да преценява коя среща в живота му с някого, е най-съдбоносна и го е променила безвъзвратно. Мненията на хората по този въпрос наброяват вече милиард и затова не горя от желание да се заема с изследването им. В Светото Писание има не малко описани исторически срещи на хора със своя Създател, но в момента насочвам вниманието ви само върху един определен човек и неговия досег с Бога.

Днешната неделя, която Църквата Христова е избрала като една от подготвителните към Великия пост, е посветена на Закхей - един от най-известните митничари в историята на човечеството и на неговия контакт с Иисуса. [1]

Този богат началник на митарите, известен в околностите на град Йерихон, живеел в пълен противовес на името си, което етимологично погледнато от еврейски език означава „чист”. Евангелието не дава подробности около популярността и репутацията на Закхей, но той бил възприеман от сънародниците като злодей, който слугува на омразната за евреите римска власт.

Но както е речено в Еклесиаста, за всичко си има време под небето. [2] И ето, настъпил часът за пълен поврат в живота на този ненавиждан от иудеите човек. Закхей бил слушал вече за младия Учител от Галилея, за когото навсякъде се говорило, че бил милостив към презрените грешници. Силно развълнуван, той оставил всичките си работи и хукнал да види Иисуса. Но, о, беда! От струпалото се покрай пътя море от хора, той не можел да се придвижи до жадувания Месия. Това за ниския на ръст Закхей, се превърнало в трудно преодолимо препятствие, пречещо му да съзре Господа.

Но нашият митар, при все че бил блъскан и изтласкван от хората далеч от пътя, по който вървял Иисус, не се примирил с тази спънка, огледал се, видял една голяма смокиня и се покатерил на нея.

Това Закхей не сторил просто от любопитство. Целта не евангелските текстове не е да описва любопитни факти от човешката история, а да отдава значение на вътрешните, духовно-нематериални ценности и настроения, обогатяващи човешката душа. Та нали именно горчилката от присвоеното богатство и мъката на бедните и измъчени от него люде, тровели душевния мир на Закхей. Този тежък дискомфорт му дал импулс да иска на всяка цена поне за малко да зърне Иисуса.

И ето, спонтанната по детски постъпка, не останала незабелязана от Иисуса и Той не подминал този малък, не само в исторически план човек. Христос прозрял висотата на духовния ръст в душата на антипатичния за мнозина от евреите митар, спрял се при него и пожелал да посети  дома му.

Възрадваният Закхей, както пише свети евангелист Лука, бързо слязъл и с радост посрещнал Христа. Вероятно някои от основите действия на паметта у свидетелите на тази среща, изведнъж влезли в режим на бездействие. Тези, които видели преди няма и час чудното изцерение на слепеца Вартимей от Месията, сега зароптали против Него, че се отбил при грешен човек.

Христос не обърнал внимание на това негодувание и спокоен влязъл в дома на митаря.

Какво са си приказвали Иисус и Закхей тогава, сега няма как да знаем, но от този разговор става видно, че вече бил настъпил мигът на коренната промяна в душата на този човек.

Без да дава ухо на ропота сред иудеите, Закхей чистосърдечно приложил предписанието на Мойсеевия закон [3] и дал обещание, че ще раздаде половината от имота си на сиромаси и че четворно ще отплати на всеки, от когото нещо е взел несправедливо.

И, о, чудо! С благодатта Божия, станало невидимо за телесното зрение преобразяване. Иисус, зачитайки свободната човешка воля, помогнал само малко на грешния митар, докосвайки се със Словото Си до сърцето му. Синът Божий му дал възможност сам да потърси баланса в разстроената си душа и Закхей го намерил. Намерил го с желанието си за душевно преобразяване и с упоритостта си, с която искал да види Бога.

Равновесие между ум, сърце и воля не е леко дело. Християнството е житейски подвиг, защото е живот в Христа. Чрез божествената Евхаристия ние приемаме Иисус в себе си, но как и до колко това ни променя, всеки от нас ще има шанс да разбере в оня ден на неизбежния Съд Господен.


[1] Лук.19: 1-10

[2]  Екл. 3- 1

[3] Изх.22:1

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта

А®

Обратно

2016 pastir.bg