| ЗА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН | |
Историята за корена на Кръстното дърво начева още от времето на древните патриарси. Лот, племенникът на великия угодник Божий Авраам, дълго време живял свято и непорочно в развратената страна Содомска.
Но, станало така, че когато отпосле заживял в планината близо до град Сигор, извършил адски грях.
Лот осъзнал тежкото си престъпление, отишъл и паднал пред Авраам и го молил той да изпроси от Бога за него опрощение.
Авраам дал на Лот три сухи дървени тояжки - едната от бор, другата от кедър, третата от кипарис и му рекъл: „Посади ги една до друга и ги поливай всеки ден с вода от Кедронския поток, ако тези съчки разцъфтят, това ще означава, че Бог ти е простил”. [1]
Лот така и постъпил.
Всеки ден ходил до потока Кедрон, почерпвал вода в глинена стомна с широко гърло и я носил зa поливане. Но веднъж след като носил пълната си стомна, незнайно откъде на онова безлюдното място, насреща му застанал непознат, който го помолил казвайки: „Ще ми дадеш ли да се напия с вода”.
Лот не отказал, защото спазвал заповедта на родителите си да посреща странници, да напоява жадни и да храни гладуващи и затова отговорил: „Пий братко мой”. Оня взел стомната и отпил. Когато Лот стигнал до посадените сопи, той наклонил стомната, за да ги полее, но се оказало че тя е празна. Непознатият с една глътка бил пресушил целия съд.
След още някое време, тази случка с непознатия се повторила и потретила, а по-после дотолкова зачестила, че Лот освен горчивите си сълзи нямал друга вода с която да полива сухите дървета.
Един ден Лот променил маршрута си и вместо да отиде към потока, отправил се към Авраам и му разказал всичко. Авраам след като го изслушал, взел две пръчки, направил с тях кръст, и казал на Лот: „Закрепи това в гърловината, покрий стомната, и когато те срещне непознатият дай му да пие и ще видим какво ще стане”.
Лот така и направил.
Непознатият отново взел стомната, но когато открил гърловината видял кръста и с крясък мигом изчезнал.
Авраам отпосле казал на Лот: „Това е било демон. Помни от какво се боят тъмните духове”.
… Минали тридесет и три (три) години. Сухите тояги разцъфтели и се вплели в едно дърво, което удивлявало тези, които го видят. Говори се за това, че сам цар Соломон след като го видял по вдъхновение изрекъл думите: „Благословено е дървото, което ще послужи за спасение на човеците”.
Дошло времето да се строи Иерусалимовият храм. Решено било ствола на чудното дърво да се употреби в постройката на величествения храм. Отрязали го, но непонятно по какви причини, материалът от него по никой начин не намирал приложение от строителите. Станало така, материалът от ствола на необичайното дърво все не пасвал никъде, строителите ядосани първом го захвърлили в близост до храма, а отпосле направили с него малък мост до близкото поточе по който да минават хората.
Занизали се столетия. По мостчето преминали хиляди човеци. То станало прашно и мръсно. Когато дошло време да се прави Кръст, на който да бъде разпнат Иисус, мъчителите Му искайки да се подгаврят с Христа, решили да използват за целта замърсеното дърво от нечистото мостче.
След разпъването на Христос, Кръстът Господен заедно с другите два кръста на които били разпнати и разбойниците от двете страни на Иисуса, били заровени на Голгота. От него момент нататък, на Кръстната Голгота не се изпълнявали вече екзекуции. На това свято за християните място, иудеите целенасочено започнали да изхвърлят боклук и отпадъци.
През втори век след Рождество Христово, лъжемесията
Симон бар Кохба вдигнал въстание срещу Рим. Той решил да избие всички християни живеещи в Иудея, които не го приемали за истински спасител и месия. Принудени да бягат, християните напуснали родината си и така мястото където Кръста Господен стоял заровен било забравено.
След възцаряването на св. Константин Велики започнало издирването на Господния Кръст. Майка му - св. Елена отишла в Палестина. Тя узнала, че един престарял иудеин на име Иуда, знае къде е заровен Кръста. В началото тоя не искал да покаже къде е точното място, но отпосле по принуда му се наложило да го открие.
Чудната сила извираща от Честния и Животворящ Кръст Господен не оставила никакви колебания за това на кой от трите кръста е бил разпнат Божият Син.
По времето на св. Константин в Иерусалим бил построен голям великолепен храм „ Възкресение Христово”. Част от Голготския хълм бил изкопан и пещерата където лежало тялото на Иисуса Христа, се оказало вътре в храма. Там бил построен и параклис (намиращ се вече в самия храм), престол на който станала каменната плоча където било положено бездиханното тяло на Христос. Мястото където бил издигнат на Кръст Иисус било очертано с надпис: „Дойдете да се поклоним в подножието на нозете Му!”.
ЗА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН – ЧАСТ 2
В края на 6 век Палестина, която се явявала тогава провинция на източната Римска империя (Византия), била управлявана от благочестивия император Маврикий. Ала само Един Бог е безгрешен. Няма човек на земята, който да е живял и да не е съгрешил. И ето, че и Маврикий съгрешил тежко пред Бога.
По време на неуспех във война срещу аварите няколко хиляди гърци (около 12 000) попаднали в плен. Варварите поискали незначителен откуп за пленниците, но Маврикий не изпратил пари в определеното време, за което военнопленниците били умъртвени. Това предизвикало голямо възмущение в редиците на армията и допълнително катализирало недоволството на войниците, което преминало в бунт. Метежът бил оглавен от един нисш, но властолюбив офицер - стотник на име Фока.
Императорът узнал за ставащото и попитал приближените си: Кой е Фока и какъв е той? Само един от съветниците успял да даде необходимия отговор на владетеля: Той е един знаен страхливец! Маврикий за кратко се вглъбил в себе си, след което рекъл: Щом е страхливец, то безпрекословно ще ме убие, защото всички страхливци са жестоки!
И наистина. Фока, когото войсковите части на Дунавската армия издигнали за водач, отпосле бил подкрепен и от други имперски такива, „помел” правителството в Константинопол и свалил Маврикий от трона. Фока заповядал да екзекутират шестимата синове на императора пред очите му. Джелатите незабавно пристъпили към действие и един след друг започнали да ги обезглавяват. Още с умъртвяването на първия му син Маврикий заговорил: Слава Тебе Господи, и слава на Твоя праведен съд, защото каквото заслужих, това получавам, само моля Те, спаси душите ни. Дойката на най-малкия императорски син понечила да го замени със своето момченце, но Маврикий я погледнал и тихо рекъл: Да се изпълни волята Божия!
Възцарявайки се с помощта на войската, Фока изпаднал в тежка подозрителност. Той се страхувал да не бъде свален от трона по идентичен начин и това го тласнало към управление, което останало като едно от най-катастрофалните в историята на Византия. Страната била подложена на повсеместен духовен и материален упадък, а числеността на армията била намалена на половина. Но това не било всичко. Шахът на Персия Хозрой II, който заел сасанидския престол с помощта на Маврикий започнал наказателна война срещу Фока, която поставила началото на т.н. „Световна война на VII век”. [2] Персийският цар не срещнал голяма съпротива от Византия. Такава той нямал и в началото при управлението на новия византийски император Ираклий. Той навлязъл още повече в пределите на Византия и завладял голяма част от провинциите ѝ, в чието число влязла и Палестина.
Хозрой разрушил християнските светини и отнесъл в Персия Животворящия Кръст Господен. Изглеждало, че Византия била под угрозата на пълна гибел.
Ираклий се обърнал за помощ към духовенството на страната си и Църквата му дала всичко с което да го подпомогне. Императорът събрал голяма войска и с пълни сили навлязъл в Персия удържайки блестящи победи. Това силно разгневило синовете на Хозрой, затова те го свалили от трона, умъртвили го и сключили мир с Ираклий. Задължили се да върнат пленниците и всичко, отнесено от светите земи в продължение на 14 години. Върнали и Животворящия Кръст Господен.
Безценната за християнския свят светиня била върната в Йерусалим. Всички християни, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, с палмови клонки посрещнали Кръста Господен на Елеонската планина.
Императорът пожелал сам да носи и внесе през портите на града Честния кръст, но невидимата сила Божия го възпряла и Ираклий не могъл да помръдне.
Настанал смут. Ала Бог открил на патриарха смисъла на всичко това. Божият служител тайнствено видял пред портите на града мълниеносен ангел, който му казал: Не тъй Господ е носел Кръста Си, както вие го носите!
Императорът силно удивен от случващото се с него, погледнал към Патриарха и го попитал: Какво става?
Ти царю вървиш по същия път по който Сам Господ е вървял от Йерусалим към Голгота - рекъл Патриархът, ала Той е носил Кръста Си в унижение, с трънен венец и пропита с кръв от мъчения одежда.
Ираклий разбрал същността на казаното от духовния водач. Без да се бави, той снел от себе си царската корона и багреницата, събул си обущата, наденал върху си вретище и едва тогава на императора било допуснато свише да внесе в църквата Кръста Господен, в града, където Патриархът го върнал на мястото му за утешение на християнския свят.
Превод от руски и допълнение: протоиерей Алеко Рачев
Изображение: Напрестолен Кръст, с капсула съхраняваща частица от Животворящия Кръст Господен, направен по време на светителстването на Варнеския и Великопреславски митрополит Кирил.
[1] Трите дървени тояжки Авраам получил като дар от Господа, Който му се явил под образа на трима мъже преди да излее гнева си над Содом и Гомора.
[2] Наречена така от руския историк Лев Гумилоьв
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
А®
Обратно