| ЗА БОГАТИЯ И СИРОМАХА | |
Протоиерей Алеко Рачев
Веднъж Иисус в присъствие на учениците Си и на много народ, след като пояснил на книжниците Израелеви мотивите си относно причината, поради която седи на обща трапеза с митари
[1] и грешници, се обърнал към фарисеите
[2] и казал: Вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.
Несъмнено, изобличението на Христос засегнало мнозина от слушащите Го, защото те чували открити слова, които разбулвали тайните на сърцата им. Но Иисус не им оставил много време за притворно възмущение, а продължил да разказва: … и ето, Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница [3] и висон [4] и всеки ден пируваше бляскаво.
Вероятно, началото на тази историята поставила в недоумение една част от присъстващите. Правейки преценка на чутото, богаташът за когото им разправял Иисус, би трябвало да бъде несметно богат, предвид факта, че не всеки състоятелен човек, може да си позволи такъв лукс на всекидневно разточителство. Но образите с шумни празненства, песни и веселие в картинната галерия на разказваното от Христа, се сменили мигом с друг, коренно противоположен на тях образ. Имаше тъй също един сиромах, на има Лазар, - продължил да говори Иисус - който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
Покъртителна картина, рисуваща алчността на човешкия егоизъм, изразен в неравенството от крайностите на неизчерпаемо изобилие и извънмерна нищета.
Но, Умря сиромахът, - принадил Христос - и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово, умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му…
Богаташът за Спасителя нямал име, ни на тоя, ни на оня свят. В старозаветно време, име на новородените деца се давало на осмия ден, тъй като според тогавашните тълкования безкрайността на цифрата осем означавала безконечността. Името на богатия било зачеркнато на небесата и така той останал безименен за милосърдието Божие, което не намерило никаква причина поради която да облече образа на този зъл и жестокосърдечен туз с име. Така смъртта за този богаташ станала безмилостна и страшна. А многоизмъчилият се Лазар… Смъртта за него дошла като облекчение. Името на този кротък сиромах, който с благодарност в Бога приживе приемал грижите на псетата, Иисус няколкократно упоменал в краткия си разказ. Христос не веднъж изрекъл името на сиромаха Лазар, защото той живял безропотно към Бога и не осъдил в нищо богатия, а смирено приемал участта си в този живот. Каква е била причината за да се допусне това негово страдание, Иисус не казал, но Той причислил Лазар в кондиката [5] на праведните и записал името му в книгата на живота.
Когато Богаташът видял Лазаря в лоното на Авраам – не спирал да разказва Иисус - и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
Но може ли с натопяване крайчеца на пръста си, човек да утоли адска жажда? В свещената символика водата означава благодат и именно за поне малко такава се молел на Авраам страдащият богаташ. В терзанието си, изгубилият спасението си по привилегия богаташ, по навик се обърнал към Авраам с отче, считайки себе си все още за негов наследник. Несъмнено Авраам е добър и милостив, и не се отнесъл пренебрежително към осъдения, а го нарекъл чедо. Той благо му разяснил, че не полученото добро, а немилосърдието му в земния живот е пълнителят в чашата му на димящата смрад и болка, от която вечно ще пие далече от рая.
Но богаташът не престанал с увещанията си, както разказал нататък Иисус. Разбирайки за невъзможния преход от ада в рая и обратно, богатият пак рекъл на Авраам за Лазаря: … моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраама му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят. [6]
Не е невъзможно, някой да си помисли в края на този разказ, че в ада, у душата на богаташа се проявила добродетел, в загрижеността му към неговите близки. Нищо подобно. Завистта на богаташа за сегашното блаженството на Лазар била толкова жестока, че му се искало дори и за малко да откъсне Лазар от рая, пращайки го при богатите си роднини. Естествено в злобата си богаташът предполагал, че братята му като видят Лазар да свидетелства за това, че брат им е в ада, не само няма да му повярват, ами ще го пребият от бой, та дори може би и да го убият.
Иудеите с помощта на езичниците разпнали Христа. Евангелието свидетелства, че в него момент много тела на починалите светии възкръснали и като излезли от гробовете подир Възкресението на Христа, отишли в Иерусалим и се явила на не малко хора. [7] Но колко от израилтяните повярвали? Те още по-ожесточено започнали да преследват последователите на Спасителя и дори наченали да ги избиват. Ето пример за това, защо не е необходимо мъртъвците да се връщат при живите и да ни учат. Бог е поставил непреодолима преграда между този и отвъдния свят, така че никой измежду починалите да не се връща тук.
А какво е отношението на християните сега към този факт? Колкото и несъпоставимо да звучи, мнозина християни в днешно време отдават почит на падналите ангели на мрака. През „празничната” вечер на Halloween, въздигаща в култ демонизма и бесовщината, приелите свето кръщение в името на Отца и Сина и Светия Дух, запалват тиквени фенери и оживяват стари истории и легенди за горящи големи (изпразнени) репи (първообраз на тиквата), напълнени с мас от човешки жертвоприношения. [8] Остарелия вече католически празник на вси светии (All Hallows’ Even), който безуспешно се опитва да подчини езическия ритуал на християнството, отдавна вече е трансформиран в т.н. „луда нощ”, която сменя безобидните стари детски герои, като връща страховитите престъпници и вещици от миналото, убиващи безпощадно всяко добро в детските души. В окултните светове дните на този огнено-зомбиран фестивал се почита тридневно от 29-я до 31-я ден на месец октомври. Тези дни са посветени на старовековния келтския бог на смъртта Shamhna, когото изобразяват като призрачен скелет държащ коса. Но за поднебесните сили тези три дни в годината не стигат. Колко е възможно, любезно и необезпокоявано да се отпратят поканените за беснуване в нощта на Halloween служители на мрака, оставям на всеки четящ тези редове сам да прецени.
О Господи Иисусе Христе… Тебе Когото в багреница облякоха и оплюваха, и бичуваха, и като разбойник разпнаха… Тебе от Когото, слънцето помрачня, и храмовата завеса се на две раздра, Теб смирено моля, дарувай ни Твоя Кръст свещен, срещу демоните за бранител, на ума ни за хранител, и за спасение на нашите души… Амин!
[1] Митничари - работещи на митница, контролираща внос и износ на стоки и др.
[2] Фарисей - „отделен, по-друг, специален”. Партията (сектата) на фарисеите била разпространена по времето на Иисус. Нейното начало е от около 3 - 2 в. преди Рождество Христово. При възвръщането на юдеите от Вавилонския плен било обърнато особено внимание на съхранението на закона Моисеев. Създадената общност на фарисеите в своята ревност с течение на времето до толкова се престарала в спазване и усложняване обредните предписания на закона, че фарисеите започнали да внасят в тълкуването и разбирането на закона субективните си умозаключения. Надменноста им се извратила до там, че те дори не сядали на една трапеза с други обикновени хора. Честолюбието и гордостта им ги превърнала в сребролюбиви люде, ползващи закона в служба на личните си интереси и в полза на личната си изгода.
Из Дяченко, протоиерей Григорий, Полный церковнославянский словарь.
[3] Пурпурна мантия с рядко срещана драгоценна украса, добивана от морски раковини и с по-висока стойност от златото
[4] Изключително нежна и фино тъкана белоснежна роба (връхна дреха), лесно преминаваща под пръстен, поставен на ръката.
[5] ост. - летописна книга на църква и др.
[6] Лук. 16:19-31
[7] Мат. 27:52-53
[8] Публий Тацит вярва, че галските ( келтските ) духовници - жреци ( друиди ) са отговорни за оплисканите с кръв олтари (капища) и безбройни човешки жертвоприношения.
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
А®
Обратно