На 17 септември православната църква почита паметта на просиялите агници Божии Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Богослужебните текстове многократно насочват нашето внимание към това, че тези които са просияли в Божие име носят в себе си добродетелите на вярата, надеждата и любовта. Самото Свещено Писание подрежда тези добродетели във възходяща прогресия. Ние човеците се стремим, според силите си да добием вяра, да не губим надежда и да вникнем в мъдростта, като се уповаваме на Божията милост.

След Рождество Христово, в началото на II век в Италия живяла вдовица с три дъщери. Тя приготвила и привела децата си към безсмъртната слава и щастие. Света София показала истинска премъдрост на родителска любов, като подготвила своите дъщери не за временни блага, не за светска чест, а за нетленни венци с които се удостоили трите мъченички Вяра, Надежда и Любов. Малките момичета на 12, 10 и 9 години с твърда и непоклатима вяра понесли мъченията в името на Христа, като са ни оставили пример, как ние християните трябва да следваме Бога. Църквата говори, че те ,,посрамили елинската мъдрост”, а св. София като любяща майка с непосрамено дръзновение е заслужила да изрече думите: ,,Господи! Ето ме мен и децата, които Ти ми даде на земята – ходихме по заповяданите от Тебе пътища, и никоя от нас не се заблуди сред светска злоба, а заедно, по Твоята благодат, дойдохме в Твоето Царство”.

Тропар на светите великомъченички Вяра, Надежда, Любов и майка им Софѝя

Агници словесни, чрез мъчения достигнахте Агнеца и Пастиря Христос, и запазихте вярата. Затова днес с радостни души чествуваме вашата памет, досточудни, и Христа величаем.