Високото достойнство и чест, които българският владетел кан Тервел (701-718 г.) придобива, надхвърлят границите на българската държава още в дните на неговото царуване. Той е причината, отсякла арабското нашествие и линията, ислямизираща Византия и Стария континент. В началото на  VIII век арабите вече били превзели Мала Азия, Персия, и Северна Африка. Тяхната експанзия се прехвърля в Европа, където мюсюлманското нашествие, наричано още мавърско, превзема Испания и се насочват към Франция.  В Източна Европа ислямските нашественици са в Тракия и обсаждат с над 100 000 армия Константинопол по суша, и с 3 000 кораба - откъм морето. По този начин те се стремят да превземат едновременно Европа от двете страни. Константинопол три години е в обсада и е останал без храна и без вода. Точно в този момент българската войска напада неочаквано арабите в помощ на византийците и опустошава арабите. Византийският хронист Теофан Изповедник пише, че българите.. избили  22 хиляди араби. Настъплението на исляма е спряно, а св. цар Тривелий спасява Константинопол и християнска Европа.

Българският владетел св. Тривелий е сред царете с най-голямо влияние не само върху регионалната, но и върху европейската история. За жалост делото на св. Тривелий Теоктист допреди две десетилетия и значението му за българската история е малко известно в родината ни. За едно такова непочтително отношение имат роля и вековното византийско и османско робство, и историците ни на XX в. Европа и до днес с признателност помни приноса св. цар Тривелий за спасението си от арабското нашествие. И заради получения шанс за духовен, материален и културен просперитет, и заради голямата значимост на светеца, той е наречен от европейските народи Спасителя на Европа.

В началото на третото хилядолетие блаженопочиналият Варненски и Великопреславски митрополит Кирил слага начало за популяризирането на светеца,  като не само реабилитира славното му дело за българската история, но и оживява името му, поставяйки го в богослужебния чин като молитвено упоменание.

Някога друг наш духовник св. преп. Паисий Хилендарски, сложил началото на българското Възраждане, като напомнил на българите, че и те са имали патриарси, царе и светии, между които споменава и св. Тривелий.

В няколко от нашите манастири и църкви има стенописи и икони от Възраждането, изобразяващи св. Тривелий (в монашество Теоктист), но нямаше храм посветен в негова памет. Митрополит Кирил избира като най-подходящото място за издигането на такъв храм село Мадара, където под билото на местните скали е изобразен едноименният Мадарски конник, който се отъждествява с кан Тервел.

За пръв път в България, през април 2011 г.- в деня на честването на 1700-та годишнина от издаването на едикта на Галерий за даване правото на свобода за изповядване на християнството, митрополит Кирил освети в с. Мадара новопостроен храм, издигнат в чест на светия благоверен цар български Тривелий (хан Тервел) и на св. вмчк Георги Победоносец.

Св. Тривелий завършва живота си като монах и е канонизиран от Църквата. Паметта на светия благоверен цар български Тривелий се чества на 4 януари и 3 септември.

Свети благоверни царю Тривелие-Теоктисте, моли Христа Бога за нас! Амин.

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта