Протоиерей Алеко Рачев   

Като потомци на Адам и Ева човечеството не само онаследява първородния грях, но с неприкрито задоволство от хиляди години усвоява и преумножава плодовете му. Животът в райската градина бил блажен и пълен с радост поради невинността на Адам и жена му. Тъгата и болката били непознати за прародителите ни поради което те не осмислили каква беда навличат на себе си и на своите потомци с лекомислената си постъпка.

Горчивият опит не закъснял. Първите човеци разбрали, че платката на греха e с угнетяващи последствия. Адам живял деветстотин и тридесет години, време през което той по никакъв начин не могъл да избяга от теготата на спомена за изгубената си близост с Бога. Но голяма част от потомството Адамово не познавало чистотата на блаженния живот в рая и слушайки за него, с действения тласък на поднебесните сили на злото, започналo да си създава порочни развлечения, които гo отдалечили от човешкия образ, и от Бога.

В началото на своите лични простъпки, неминуемо всеки един човек както тогава, така и до днес, изпитва угризения на съвестта, която чрез чувствени индикации подава сигнали, че в дадената личност настъпва помрачаване на душевната чистота. Но вместо да се вслуша в гласа на съвестта си и да се разкае пред Бога за стореното зло, та било то и не голямо, човек пак избира да търси вина вън от себе си.

Игнорирането на съвестта не става моментално. Това е процес подпомаган от самооправданието, което пък с времето упорито вкарва човека все по-дълбоко в греха и неговата многообразие. Така попаднал трайно под зависимостта на злото и приел това за своя природа, човек безнадеждно отхвърля истинската цел на собственото си предназначение и впил сетива, и членове на телесната си злочестина, като глуха аспида не чува, че погубва собствената си душа. Злощастието на такъв човек, подчиняващ всичко на своите интереси, се утежнява от създалия се конфликт между съвестта на безсмъртната му душа и неговото житейско падение. Така изпояждащият всичко грешник, стига до ръба на собствената си безпомощност, до тънката разделителна линия между светлината на живота и мрака на отчаянието си.

В тъмна и безутешна нощ, когато плаща на непрогледната мрачина се разстила пред погледа на оскотелия човек, тогава малките, трудно забележимите светлини стават подчертано ясни и до борда на демонската безутешност, в подсъзнанието на агонизиращия грешник, изгряват фарватери от добрини, сторени нему от верни Богу люде. Сега тези, към които погиващият човек в живота си се е отнасял пренебрежително, благо и с топлина запалват помръкналия му светилник.

Апропо, категорията на тази статия би могла да се причисли към  жаргонния популизъм, ако няма примера на хора, които и днес на дело да привеждат в действие наставленията на Божия Син.

Вие сте солта на земята – казва Спасителят на учениците и последователите Си (Мат.5,13). Вие сте силата, чийто пример променя нрава и характера на този деморализиран свят, противостоящ на Бога.

***