Бонка Йорданова

Сърцето на нашия Спасител е било преизпълнено с безкрайна любов и милост, която щедро раздавал на всички измъчени и обременени, на митари и грешници и на всякакъв род страдащи. Великодушно Той е прощавал греховете на най-големите престъпници и блудници, които са престъпвали с вяра към Него и са се разкайвали за престъпните си дела. Обаче, безпощаден е бил в Своите порицания и изобличения към една особена категория хора, тъй наречените книжници и фарисеи. Изобличавал ги е и ги е бичувал, защото са били лицемери; защото едно са говорили, а съвсем друга са вършели. „Горко вам, книжници, фарисеи, лицемери, загдето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; загдето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре сте пълни с грабеж и неправда; загдето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и нечистота; тъй и вие отвън се показвате на человеците праведни, а отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие” – се обръща Той към тях. (Мат. 23:14, 25, 27 и 28). А учениците Си съветва, като им казва: „Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. Няма нищо скрито, което да се не открие и тайно, което да не се узнае (Лука 12:1 и 2).

Така лицемерието е заклеймено от Христа като най-голям грях. Лицемерите са закоравели в своите грехове, неподатливи са на покаяние и се явяват непоправими. Те са съмнителни, горди, надменни и самоуверени. Те лъжат другите и себе си лъжат, като се мислят безгрешни.

Фарисеи е имало не само във времето на Христа. Такива е имало всякога, има ги и днес. Днес дори те са повече, отколкото всеки друг път. С право може да  се каже, че днешният свят изцяло е лицемерен и фалшив. Животът на днешното цивилизовано общество представлява същото, каквото Спасителят казваше за еврейските книжници и фарисеи: чаша, извън измита и изчистена, а вътре пълна с мръсотии. Навсякъде днес – и на улицата, и в салоните и в театрите, и в църква – ще видите хора външно добре облечени, даващи си вид на благочестие, благородство, любезност и учтивост, когато в душите си са пълни с поквара, мерзости и неправда.

Ние почитаме и славим Бога само с езика, но не и със сърцата си. Християни сме само по име, но не и по душа. Ние лъжем себе си и се опитваме да лъжем и Бога, ала Бог не се лъже. Той вижда нашето лицемерие, вижда нашия фалш, затуй отвръща лицето си от нас. Великите наши нещастия са наказание за нашата фалшивост. Не Бог, а сами ние се наказваме. Горко ни, ако не излезем от тоя фалш, ако не се разкаем и не се поправим. Бог е милостив, но към тези, които истински Го познават, почитат и вярват в Него; които съзнават и се разкайват за греховете си.

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта