| ПИСМО ОТ ГЕТСИМАНСКАТА ОБИТЕЛ СВЕТА МАРИЯ МАГДАЛИНА | |
За Смоленската икона на Божията Майка Одигитрия, Неопалима къпина, Изцелителка, Скоропомощница
Вие питате за нашата Чудотворна икона. Ето накратко нейната история.
Това стана през 1939г. Беше шестата седмица на Великия пост, когато нашата Майка игумения Мария получи телеграма от един познат благочестив православен арабин с настоятелна молба да отиде в Бейрут, за да получи една икона от тамошния православен Митрополит Илия (Карама). Решихме да тръгнем незабавно, за да успеем да се върнем за Лазарова Събота – престолния празник на нашата Витанска обител.
Като пристигнахме в Бейрут, ние позвънихме на нашия приятел по телефона и в същия ден бяхме радушно приети от него и неговата стара майка в дома им. Митрополитът пристигна със своя секретар, който внесе твърде голяма плоска кутия. Митрополитът отвори кутията и извади от нея иконата на Пресвета Богородица Одигитрия (Пътеводителка). Иконата беше напълно потъмняла от времето. Почти невъзможно беше да се разгледат върху нея нито изображението, нито боите. Приемете тази икона, - каза Митрополитът . – Такава е волята на нашата Пресвята Владичица Богородица. Много ми е мъчно, че иконата е такава черна и некрасива, но аз много я почитам и винаги се моля пред нея. Сега съм длъжен да я дам на вас в Палестина”. В очите на Митрополита имаше сълзи. Майка Мария също беше трогната. Митрополитът я благослови и й даде иконата в ръцете. Майка Игумения прие иконата с благоговение и като благодари каза, че иконата не може да бъде некрасива, защото това е икона: Тя е прекрасна.
На другия ден ние тръгнахме обратно, страхувайки се да не закъснеем за празника. Пътувахме с нашата малка, но хубава нова кола Морис и нашият шофьор беше много опитен. Едва-що бяхме излезли от Бейрут, нещо стана с колата и тя спря да работи. Шофьорът огледа всичко внимателно, но не откри нищо. Колата запали и ние продължихме нататък, но проблемът продължаваше: ту чукане, ту придръпване, ту отново напълно спиране. С една дума, придвижвахме се много бавно, а трябваше да бързаме и даже много, тъй като в Йерусалим в 6ч. вечерта започваше полицейският час. Вълнувахме се, молехме се. Стана ясно, че на Божия враг беше ненавистно всичко, което ставаше и той по всякакъв начин възпрепятстваше шествието на Пречистата.
Едва се довлякохме до границата на Никур. Там ни спряха и поискаха да отворим кутията. Макар и да обяснихме, че караме икона, нищо не помогна. Влязохме в митницата, отворихме кутията. Извадиха те иконата и казват: Защо е такава тежка? Какво превозвате там под кивота: пари, златни и сребърни монети? Ние уверявахме, че в кивота няма абсолютно нищо, но един млад чиновник поиска да извадим иконата от дървения кивот, в който тя беше здраво вградена. Кивотът не се отваряше. Извикаха някакъв майстор. Чиновникът настояваше, като казваше, че изпълнявал своя дълг, че в такива тревожни времена през границата превозват какво ли не и под всякакво прикритие. Ние показвахме удостоверението за иконата от Митрополита, но нищо не помагаше. Дойде майсторът с брадва и длето в ръце. Бедната Майка излезе от митницата в силно вълнение и почна да се моли горещо на Небесната Царица.
Но тази икона е чудотворна!
Аз останах. Майсторът постави иконата ребром, постави длетото и вече се канеше да удари върху него с брадвата. Аз бях в ужас, тъй като дървото на иконата е старо, древно: ами ако изведнъж се разцепи или се разпадне? Ужас!
В същия този момент се отваря вратата и влиза друг, също млад чиновник. Спрете! Какво правите? Нима не виждате, че това е икона на Дева Мария? А вие сте православен християнин, как можете да допуснете такова престъпление?! Аз съм мюсюлманин, но няма да ви позволя да се докоснете до нея. Незабавно върнете иконата и ги пуснете!Оказа се, че това бил началникът на митницата. Първият чиновник започна да се оправдава, но началникът оставаше много строг към него. Аз взех светата икона, която те отново поставиха в кутията и я затвориха и излязох навън. Там намерих Майка Мария, потънала в гореща молитва и й разказах за случилото се. Как се зарадва тя: Наистина е чудотворна! Затова така й препятстваше Божият враг.
Качихме се в колата, караме по-нататък, бързаме да наваксаме времето. Вече се вижда Хайфа в далечината, но отново нещо изтрака в автомобила и той спря. Но вече сме в Палестина, слава Богу! Минава друг човек и като видя нашата беда, предлага да ни закара до големия гараж в Хайфа, където можем да наемем автомобил. Стигнахме. Там молим да ни закарат в Йерусалим. Вече е късно, няма да успеем, - ни отговарят. Какво да правим? Изведнъж един шофьор си предложи услугите да ни закара до шест часа. А пък е много далеко. С нас се качи и един полицай, евреин, за да не ни задържат по пътя. И какво стана? В шест без пет ние влетяхме в светия град Йерусалим и право в Гетсимания. Там сестрите с нашия свещенник отец Серафим вече на вратата чакаха пристигането на иконата, известени от нашата телеграма. Ето точно радост! С пеене и с тържествен камбанен звън внесохме светата икона на Владичицата в храма на света Мария Магдалина и веднага отецът почна да служи молебен.
Трябва да кажа, че в последно време отецът молеше всички ни да се молим за него, да доживее до светия празник Възкресение Христово. Той беше смъртно болен и много страдаше, имаше рак на стомаха. Изведнъж по време на молебена той се обърна и каза силно: Тази икона е наистина чудотворна. От нея излиза сила и аз чувствам това. Аз вече не съм болен. Ние всички плачехме в умиление. Отец Серафим живя още 10 год. и през всичкото това време можеше да служи.
На следващия ден беше петък на шестата седмица от Великия пост и вечерта предстоеше Всенощна във Витания. Сутринта на този ден, като влезли в църквата, сестрите с изумлене видели, че светата икона изсветляла: образът бил напълно чист и ясен. Тоз час съобщили на Майка Игуменка; всички се събраха и се молеха със сълзи на очи.
Сестрата иконописка разказваше, че вече мислела някак да почисти и с някакъв химически състав да укрепи задната страна на дъската, за да я запази. Но сега, като видяла чудото, тя отхвърлила всяка мисъл за това. Как може? Небесната царица Сама прояви Своята сила.
В същия ден отнесоха светата икона във Витания, където я сложиха в пещерния параклис. Още когато устройвали този параклис, на централната му стена е била изсечена ниша за икона. Нишата беше празна, тъй като нямаше икона за нея, но Майка Игумения казваше: Нищо, Света Богородица сама ще ни даде Своя образ. Пещерният параклис бил приготвен на името на Богородица. Така и излезе.
На следващия ден, Лазарова Събота, службата се състоя в нашата домашна църква, а след службата имаше литийно шествие. По обичая отидохме до мястото, където стоеше древният камък с надпис, сочещ, че тук във времената на св. царица Елена е имало църква и че самият камък е служел за олтар. На камъка е написано на гръцки: Тук Мария и Марта срещнали Господа и чули Неговите думи за възкресението на мъртвите. (повече нищо не можеше да се разбере). Този камък беше намерен от игумения Мария, когато тя се разпореждала с ремонтните работи във Витания. Работниците разчиствали и изравнявали площадката за игра за децата на училището на Витания и се натъкнали на огромен камък, който бил дълбоко в земята. Той бил измъкнат на повърхността и по-късно археолозите определили неговия произход. Колко е свято това място!
На Лазарова Събота светата икона беше настанена в нишата на пещерата. Над нея по обичай беше закачено неугасващо кандило. На празника пристигнаха множество хора, сред тях една жена с 4-5- годишно момче, което беше напълно парализирано. Майка Игумения й каза: Елате и се поклонете на иконата. Пресветата Майка Божия ще ви помогне. И какво мислите стана? Приблизително след две седмици жената се върна, като водеше за ръка здраво момче. Тя разказа, че след много усърдна молитва за нейния болен син тя го помазала с масло от кандилото до светата икона. Още на следващия ден той се почувствал по-добре, а сега е съвсем здрав, движи се и ходи.
В Гетсимания светата икона я пренесохме преди Пасха. Тук през нощта на Велики Петък срещу Събота иконата възстанови напълно чертите и боите на образа и си остава такава до ден днешен, както Вие сами видяхте. После иконата отново беше взета във Витания за известно време. Децата слушаха утренните и вечерните молитви в пещерния параклис. Горещите молитви правеха чудеса на изцеления по същия начин, както в случая с парализираното момче.
Веднъж нашата покойна сестра майка Анастасия дойде да чете акатист пред иконата. Към нея се присъединил един учител по арабски език, дълбоко вярващ човек, който влязъл в параклиса да се помоли. Изведнъж майка Анастасия забелязала, че той паднал на колене и така и останал разпрострян на пода. После извикал: Гледай, гледай!
Тя погледнала към иконата и видяла едри сълзи, които падали от нея. Аз не вярвах на очите си, - разказваше после тя. – Ние виждахме сълзи, които изтичаха от сухото дърво. Всичките наши се събраха незабавно и започнаха да се молят. Една от сестрите в порив на вяра притисна главата си към светата икона и изтри сълзите с коси, но все нови и нови продължаваха да изтичат. Ние внимателно събрахме тези сълзи на парче памук. Течността не беше нито елей, нито вода. Това беше нещо друго. Може би Тя плаче за греховете и страданията на хората, - казваха мнозина.
Ние започнахме повече и повече да чувстваме Божествената сила, излизаща от нашата свята икона. Забелязахме, че изражението в лика на Пресветата Дева понякога се менеше: в някои дни то биваше много печално, в други – строго. От време на време то изразяваше почти майчинска нежност. Сега Владичицата изглежда така, сякаш напрегнато се вглежда във всеки, светло и строго. Тя укрепява молещите се. Ние Я наричаме Царица на Небесните Сили.
Имаше време, когато нашата свята икона биваше подлагана на преследвания. Някои важни хора искаха да я върнем в Ливан. Защо? Никакво обяснение не беше дадено, ние само получихме заповеди и забрани. Започна Втората световна война и ливанският Митрополит Илия докара при нас на съхранение друга икона, също много почитана в Ливан. Иконата се казваше Нурия , т.е. източваща светлина. Въпреки това название иконата беше напълно черна, като въглен, и беше невъзможно да се види Кого или какво изобразява. Малко по малко и тя започна да изсветлява. Накрая видяхме, че това беше иконата на Благовещение. Отдясно се виждаше Пресветата Дева, а отляво на Нея – Архангелът. Но един ден Митрополитът пристигна и откара тази икона от Гетсимания. Повече ние нищо не знаем за нея.
Нашата пък света икона си оставаше с нас. Известно време тя пребиваваше във Витания, а по-късно беше преместена в Гетсиманския храм, където се намира и до днес.
Забравих да спомена, че в същото време, когато в Бейрут Митрополит Илия ни предаде светата икона, ние получихме и удостоверение, в което се казваше, че светата икона се предава на игумения Мария и манастира като тяхна собственост и че тя се нарича Одигитрия (Пътеводителка) Неопалима Къпина, Изцелителка, Скоропомощница. Също се посочваше, че през 1554г. в селището Рихания в Ливан станал голям пожар. Цялото село изгоряло. Изгоряла и църквата. Недокоснати останали Светите Дарове и тази икона. Оттогава църковните власти й дали име Неопалима Къпина, а хората започнали да я почитат особено и получавали помощ и утешение от молитвите пред нея.
Започнала епидемия от чума. Умирало множество народ. Тогава епископите и свещенството започнали да правят литийни шествия из заразените райони, носейки отпред тази икона. И там, където преминавала процесията, епидемията незабавно се прекратявала. Като видяла такова чудо, Църквата дала на иконата още и второ име Изцелителка. Хората започнали в огромно множество да идват да се молят пред нея и получавали скорошна помощ според своята вяра и молитва. И тогава ръководителите на Църквата решили да добавят още и името Скоропомощница. Иконата оставала в Рихания и била много почитана от християнското население.
Когато Архиепископ Илия бил назначен за Митрополит на Ливан, той обиколил своята митрополия и, разбира се, се отбил в Рихания. Митрополит Илия особено дълбоко почитал Пресветата Божия Майка и където и да видел Нейни свети икони, служил молебени, като се молел горещо пред тях. И тук, в Рихания, енориаршите, като видели неговото благоговение пред тяхната светиня, решили да му подарят светата икона. Владиката бил смаян и трогнат, виждайки че са готови да се разделят със своето съкровище. Но те настоявали, казвайки че такава е волята на Самата Приснодева, като просели само той да не ги забравя в своите молитви пред нея. Тогава владиката приел иконата с най-велика радост и благодарност. Оттогава всеки ден той служел пред нея молебен с акатист.
Не помня през коя година, но ето какво стана. Това беше през петата седмица на Великия пост. На вечернята на празника Похвала на Богородица. Украсена с гирлянди от цветя, осветена от цветни лампички и множество свещи, светата икона беше поставена по средата на нашата Гетсиманска църква. Започва акатистът. Сестрите пеят прекрасно.
Това е вечерта. Сутринта празникът продължава. След Божествената литургия – молебен. Всички ние заедно с нашата игумения Майка Мария прекланяме колене за благодарствена молитва към Пресветата Дева. Изведнъж се отваря вратата и влиза Митрополит Иларион. Всички се радваме много да го видим. Той незабавно отива при иконата, прави множество поклони и с най-велико вълнение я целува със сълзи на очите. Той казва тропара на арабски, отново прави поклони и заедно с всичко това сълзите се леят по неговото лице. Накрая той ни благослови, като каза: Аз разбирам сега защо Светата Владичица пожела да пребивава с вас, сестри. Тя вижда вашата любов към Нея, вашата вяра и вашите въздишки. И сега аз ще ви разкажа това, което по-рано не ви разказах. Когато тази свята икона беше при мен още в митрополията, аз пеех акатист пред нея и ежедневно се молех, просейки да ми подаде мъдрост и да ми помогне в различни обстоятелства. Аз много се привързах към тази икона и я ценях високо, като велико съкровище. Но ето какво се случи. Веднъж задрямах след вечерната молитва и видях сън като някакво видение. Явиха се двете великомъченици Екатерина и Варвара, като си назоваха имената, и казаха, че Пресветата Божия Майка ме моли да дам Нейната свята икона на игумения Мария в Палестина и че тя трябва да остане там. Аз незабавно се събудих и започнах да мисля за този сън и за странната заповед на Пресветата Дева. Приближих се до иконата да се помоля и си мислех: „Разбира се, това е само сън, защото коя е тази игумения Мария? Аз не я познавам и никога не съм чувал името й”. Моето сърце почти се успокои. Но сънят се повтори. Светите великомъченици казаха, че съм длъжен да изпълня това искане незабавно. Когато дойдох на себе си, стана ми страшно и аз започнах да мисля колко тежко ще ми бъде да се разделя със светата икона. Тогава реших, че ще дам друга икона „Одигитрия”, която имах. Тя даже беше подобна на тази, само че по-малка. Но светите мъченички ми се явиха отново и казаха, че ако не изпълня волята на Приснодева Мария точно, ще приема наказание за непослушанието. Аз се събудих с тръпки. Като паднах на колене пред светата икона, аз молех да ми прости и със сълзи обещах да изпълня всичко без да отлагам. Тогава на душата ми отново стана спокойно, макар и много тъжно, че Пресвятата Владичица отнема от мен Своя чудесен образ.
На следващата сутрин аз почнах да разпитвам, не познава ли някой игумения Мария в Палестина? И ето, един близък приятел, дълбоко вярващ човек, казва, че познава игумения Мария много добре. Аз му поръчах да се свърже с нея и да я помоли да дойде да приеме светата икона на Пресветата Владичица.
И ето, аз изпълних волята на Небесната Царица и сега ми е ясно защо Тя желаеше да бъде сред вас, сестри, с вашата Майка Игумения. Споменавайте ме, великия грешник, във вашите свети молитви пред тази свята икона. Митрополитът ридаеше, като разказваше това и всички ние бяхме много трогнати и развълнувани.
Така и живеем под небесното покровителство на Пресветата Майка Божия, в Нейния почитаем дом, Гетсимания, защитавани от вълненията и катастрофите на света от Нейната свята икона Одигитрия, Неопалима Къпина, Изцелителка, Скоропомощница, която пожела да пребивава с игумения Мария в Палестина, в тази наша света обител. Е, нима не сме наистина щастливи? Ние видяхме Нейната слава и чудеса. По времето на Първата палестинска война ние взехме светата икона на Божията Майка и тръгнахме с нея покрай стените на манастира, като пеехме молебен към Нея и великомъченик Георги. Като спираше на всеки от четирите ъгъла на манастирската градина, свещенникът благославяше цялата обител със светата икона. Ние се молехме за защита и покров от куршумите, които падаха наоколо като дъжд! Земята беше покрита от осколки на шрапнели, но под покровителството на Пресветата Владичица никой от нас ни най-малко не пострада! Даже през последната шестдневна война ние отново видяхме чудесното покровителство на Богородица, дадено на нас, грешните и недостойните, в отговор на нашата вяра в Нейната Майчинска любов и непобедима сила.
Игумения Варвара
Настоятелка на Гетсиманската обител през 1970-1983 г.
Превод от руски език: Наталия Стоянова
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
Обратно