| ПЕТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ | |
Протоиерей Алеко Рачев
И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
[1]
Този евангелски текст ни приближава към скръбните събития от последните земни дни на Спасителя. По случай празника Пасха, Иисус и учениците Му се отправят за Иерусалим. По пътя Христос им открива в последователен ред това, което ще стане с Него.
Всички мълчали, докато Спасителя говорил, но неочаквано и неуместно братята Иаков и Иоан, се приближават до Иисуса и желаят да седнат до Него от двете Му страни, когато дойде в славата Си.
Вместо тъга и състрадание към Иисуса, Иаков и Иоан, подведени от лични интереси, бързат да изпреварят другите ученици и да си осигурят най-представителните места в бъдещото Царство на възкръсналия Син Божий.
Те вярвали, че Иисус е истинския Месия, но все още не разбирали същността на Небесното Царство и, че заемането на едно или друго положение в него не става с егоистични земни методи и амбиции. Затова и Иисус им рекъл: Не знаете, какво искате.
Кратък и ясен отговор. В него момент, той бил насочен към апостолите Иаков и Иоан, ала по-сетне, той се отнася вече и за всички поколения християни. Колкото и дни да посрещне човечеството, населяващо земята, този отговор няма да загуби стойността си. В живота ни понякога се получава така, че силно желаем неща, за които пропиляваме време, губим от здравето си, дори и от достойнството си, а те в последствие се оказват непотребни, още по-малко полезни, а в най-лошия случай дори и вредни.
Ние вярваме във вечния живот. Слушаме Словото Господне: Истина ви казвам: Който не приеме Царството Божие като дете, той няма да влезе в него [2]. А днес, как всъщност приемаме това? … Помислете! … Малките деца не надценяват себе си, не жадуват за върховно господство, тогава защо възрастните се превъзнасят със своя дар от Бога и надменно се големеят над другите чрез преходната си власт? Малките деца не са арогантни и горделиви, тогава защо ние унизяваме нашите ближни? Малките деца с радост и усмивки изпълват Царството Божие, а ние защо все тъй маловерно живеем в съмнения и нямаме доверие в Бога?
Искайте, и ще ви се даде;... хлопайте и ще ви се отвори! [3] - казва Христос, но да хлопаме и искаме това, което е полезно за душите ни. Защото искаме ли почетни места, то първом нека отхвърлим страстта на себелюбието и да се постараем да сме в услуга на ближните. Това е пътят към лидерството, защото първите места в Царството Божие са за добродетелните и смиреномъдрени хора, които знаят много добре, че с каквато мярка мерят, с такава и ще им се отмери.
Някога преди 1500г., в един от палестинските манастири живеел старец, украсен с благочестив живот. Името му било Зосима. Той бил преминал всички степени на постническия подвиг, но започнала да го смущава мисълта, че е достигнал пълно съвършенство и вече няма нужда от никакви наставления. Такива пагубни мисли нападнали подвижника, но Бог, Който никога не оставя чедата Си, любящо и внимателно насочил по-нататъшния път на Зосима. Минало време… старецът преминал река Иордан и отишъл в пустинята, за да извършва молитвен подвиг. Искало му се там да намери друг подвижник, който би могъл да го поучи.
Веднъж, стоейки на молитва, видял от дясната си страна като че ли сянка от човешко тяло. Завършил скоро молитвата си, бързо се обърнал на юг и в далечината видял обгорял до черно от слънцето човек, с бели като къделя коси. - Авва Зосима! - извикал човекът, -, прости ми заради Бога, че не мога да застана пред теб! Аз съм жена … и нищо не прикрива голотата ми. Но ако ти искаш, … хвърли ми някоя от дрехите си, за да се покрия, и тогава ще се обърна към теб за молитва. Зосима изпълнил желанието на жената подвижник, след което научил от нея за целия ѝ живот. Това била Мария, наречена по–късно от Църквата Египетска, преобразила живота си чрез огъня на страданията, изтръгвайки от себе си жилото на блудната страст.
Света Мария Египетска независимо, че през целия си земен живот се е причастила едва два пъти с Тялото и Кръвта Христови, ни дава необходимия отговор за пътя към съвършенството. Той се състои в това, че въпреки духовния си опит и духовна зрялост, сме просто човеци без каквито и да е заслуги.
Подвигът на света Мария Египетска е неповторим и затова може само вътрешно да ѝ подражаваме. А който от нас иска пустинно място за молитвен подвиг и живот по Бога, … да се огледа и ще види, че молитвената пустиня за нас е в душата на всекиго от нас. Тя е тук и сред нас, и в града, и в света, и навсякъде, където и да сме в глуха самота сред многобройните хора.
Господ дойде при нас на земята и проля кръвта Си с любов за всеки човек. За всеки един от нас, без уговорки и без изключения.
Покайният живот на света преподобна Мария Египетска доказва, че дори и в най-големия грешник може да се съзре образът Божий и, че има възможност за душевното преображение и спасение на всеки затънал в греховната тиня човек. Тя ни показва, че не бива да се отчайваме за своето спасение и, че Бог се грижи за всяка душа.
Знаем, че всички сме грешни, но не знаем, кой и кога ще се покае пред Бога и затова не бива да отписваме никого. Амин.
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
А®
[1] Марк. 10:32-38
[2] Марк.10:15
[3] Мат. 7:7
Обратно