| ПЕТ ХЛЯБА И ДВЕ РИБИ | |
Протоиерей Алеко Рачев
Знанията, които хората придобиват за заобикалящия ги свят с неговите процеси, закономерност и природни явления, се базират на човешкия практически познавателен опит, на теоретичните му съждения и на неговите логически умозаключения в най-широк смисъл на думата.
Функционирането на човешкото тяло зависи от поддържането на основните му жизнени процеси, така както това се отнася и за всеки друг жив организъм. Храненето регулира жизнените функции на плътта като я снабдява с необходимите ѝ хранителни вещества. За да приведе към действие този процес, на човек не му е необходимо предварително познание. Търсенето и приемането на храна като вложен от Твореца закон, инстинктивно се задейства, което поддържа и запасява живия организъм с необходимата за това енергия.
Видимо забележителна черта при сътворeния по Божий образ човек е, че когато се храни, единствено той, за разлика от всички други създадени живи организми, яде храната си като при необходимост я готви. Хлебните произведения са един от най-древните продукти - плод на човешка дейност. Хлябът независимо от зърнено-житните си съставки, форма и начин на изпичане, е най-употребяваната храна в менюто на хората от хилядолетия и до днес.
Някога, преди близо двадесет века, в земните дни на Сина Божий, управителят на римската провинция Галилея Ирод Антипа, по повод деня на раждането си, дал за високите си гости богата трапеза, отрупана с царски ястия, хляб и вино. В кулминацията на протичащите забавления, станали събития довели до това, че Ирод наредил да се отсече главата на затворения в тъмница Иоан Кръстител. Джелатинът изпълнил заповедта. Тялото на Иоан захвърлили в яма, а главата му стигнала от Саломия, до майка ѝ Иродиада, която си играла с нея, като набождала езика на светия Предтеча, с който той я изобличавал приживе в прелюбодеяние (Марк. 6:27-28).
След като учениците Иоанови прибрали и благочестно погребали тялото на учителя си, дошли при Иисуса и му разказали за смъртта на Кръстителя (Мат. 14,12). В него момент дошли и апостолите Христови и започнали да му разказват за изпълнените от тях Иисусови поръчения и за проповедта им сред хората, а народът пък на тълпи все идвал при Месията, за да получи помощ и утешение (Марк. 6:30-31).
Мъчителната болка по Иоан Предтеча, грижата за народа с неговите теготи и отговорността на Спасителя към апостолите Му, се струпали наедно и немалко натоварили Иисуса. Христос, както обичайно във времена на тежка скръб и утеснения, отново пожелал да се оттегли насаме, ведно с най-близките до него ученици, в пустинно място за молитва.
Така и станало. Иисус и учениците Му отплавали за пусто място, но народът като ги видял, тръгнал подире им по суша (Марк. 6,32). Многолюдно следвали Христа, защото духовната храна с която Синът Божий ги хранел, насищала сърцата им и те виждали светлината на Бога в душите си. Желанието на Иисус за усамотение не могло да се изпълни. Простирайки поглед по многолюдния народ, оставен сам без пастир, Спасителят се умилил, изцелил болните и наченал да лекува и душите им (Марк. 6,34). Той дълго поучавал народа, който в захлас слушал Иисуса, а когато наченало да се свечерява, апостолите се приближили до Него и го помолили да отпусне вече людете, тъй като по техните изчисления хората вече са гладни, а и наблизо нямало дори паланка откъдето да се набави храна (Мат. 14,15).
Христос не разпуснал народа, а изпитал вярата на учениците Си, като запитал Филипа: Отде да купим хляб, за да ядат тия? (Иоан 6,5). Докато Филип правил калкулация на средствата нужни за нахранването на толкова голямо множество, Андрей - брат на Симона-Петра отбелязъл, че у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души? (Иоан 6:9).
Напълно разбираемо е, че до идването на Христа няма как на човек през ум да му мине, че е възможно с две риби и пет хляба (питки подобни на пърленка) да се нахранят хиляди хора. Това, че апостолите Христови като свидетели гледали с очите си невероятни за човешкото възприятия чудеса, не им спомогнало да се досетят дори какво щял да стори Иисус.
Необятно и неописуемо е Божието всемогъщество. За Твореца на всичко видимо и невидимо е еднакво лесно да сътвори както една песъчинка, така и повече от тези 200 милиарда галактики, които днес човечеството към момента наблюдава. Иисус човеколюбиво излекувал болестите на последвалите го хиляди хора и след като наситил душите им с многоценни поучения, накрая с малко хляб и риба ги нахранил, удовлетворявайки насъщната им потребност.
За станалото чудо свидетелстват четиримата евангелисти. Те изясняват, че всички яли от хляба и рибата и не само са вкусвали от тях, а всеки ял кой колкото искал и като се наситили, по нареждане на Иисуса, апостолите събрали и напълнили дванадесет коша с избитки (остатък)(Мат. 14:20; Марк. 6:42-43; Лук. 9:17; Иоан. 6:11-13).
В тази статия няма да засягам тайнствения предобраз и скрития смисъл, свързан с това чудо. Хлябът, независимо от количеството и размера си, като веществен потенциал, е ограничен и ако той се разчупи на парчета, те не могат да увеличат общия му обем. И все пак, тази естествена закономерност е невалидна пред Всемогъщия Бог, пожелал временно да я измени, съобразно с Провидението Си. Удивителното в тази история, освен смайващото чудо е, че Христос успял да задържи върху Словото Си вниманието на толкова много хора, толкова дълго време. Думите на Иисус били думи за вечен живот, ала народът дълбоко в душата си усещал и още нещо, „солта” с която Христос подправял Словото Си - то било пълно с благост и любов.
За църквата с хлябовете и рибите:
Камъкът, за който се смята, че Христос бил сложил върху него хляба и рибите преди да нахрани с тях 5 хиляди души (Марк. 6:30-44) бил използван като олтар и се намирал в самия център на първата църква, построена на това място (350 г.). Вижда се на снимката с престола - под него.
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
А®
Обратно