| НОВОЗАВЕТНА ПЕТДЕСЕТНИЦА | |
Протоиерей Алеко Рачев
На този свят, всеки от нас има своя малък дял от време, през който да покаже своята човечност. Дни и нощи, с години наред в нас действат конфликти на душевна добродетел и чувствен егоизъм.
Някога, след трагичните събития записани в Стария Завет, когато Адам поради непослушанието си бил поставен вън от Рая, между човека и Бога застанал грехът. Съвестта на хората се помрачила, те започнали да се отдалечават от знанието си за истинския Бог, развратили се и наченали да се покланят на идоли създавани от тяхното въображение. Така настанали времена на нравствен упадък, за които днешния цивилизован свят показва осезаема представа.
Бог претеглил злините на древните хора и виждайки тяхната непоправимост, потопил под вода цялото земно кълбо. По-подир, след дните на намерилия благоволението Божие Ной, избран за да продължи човечеството, след водния апокалипсис, се намерил отново само един човек на име Авра(а)м, който пазил вярата Адамова-вяра в Единия Бог. Заради тази непоколебима вяра, която носил Авраам, Господ произвел от него голям народ.
По-сетне, този народ, век след век бил подготвян чрез известители на волята Божия за идването на Месия, като Изкупител на човеците от греха. Минавало времето. Огрубената старозаветна човешка природа, в разрез с пророческите наставления изопачила представата за идващия Месия, и така пред прага на Новозаветния век, избраният Божий народ, зачакал появата на земен царстващ владетел, който да отхвърли Римското иго, и да покори под властта Си земния свят.
Дошло времето за изпълнение на пророческите обещания дадени от Бога. Синът Божий премъдро скривайки въплощението Си от княза на оня век Се родил неизменно и неразлъчно от Отца чрез девственото детеродство на Приснодева Мария и приел човешка плът.
Изкупителя от греха вече бил между човеците и заживял между тях. Чрез Словото Си и силата на дивните Си дела, Божият Син пристъпил към съзиждането на Църквата Си. Сам Господ в дните на земния Си живот не назовал обществото на учениците си Църква, а им говорил за това като казвал, че ще съзида Църквата Си, което действие запазвал за още малко време, изпълнило се в настъпилото бъдеще.
Христос не създал Църквата Си силово, посредством безграничното Си всемогъществото. Той Сам в Себе Си, по неизменната Си воля, приел страдания и кръстна смърт като жертва за падналата от греха човешка природа. Проляната кръв на Божия Син възстановила изгубеното равновесие между хората и техния Творец. Естеството на греха било разрушено, и съюза между падналия човек и Бога бил възстановен. Така неизменната воля на Божия Син съвършено дала възможност за спасение на всеки човек вкусващ плода на това изкупление.
Спасителят извършил голямата част от намерението на Божия Съвет, човеците да познават Бога във Възкръсналия от мъртвите Христос. Преди Възнесението Си в Царството Небесно, Синът Божий заповядал на апостолите Си да стоят в Йерусалим, и да чакат идването на Светия Дух, което трябвало да стане по необходимост, за да получи Новозаветната Църква своята пълнота.
Настъпил часът за изпълнение на Божието обещание. На петдесетия ден от Славното Христово Възкресение, на десетия ден от Неговото Възнесение, апостолите и Пресвета Богородица, единомислено стояли в една къща заедно в Йерусалим. Същият ден, съвпаднал с ветхозаветната Петдесетница, празник, на който множество евреи от цяла Иудея, различни части на римската империя и други страни се събрали в града Давидов, за да честват един от трите си велики ветхозаветни празници в спомен на повереното им от Бога чрез св. пророк Мойсей Синайско законодателство.
Настанал третия час на деня (по еврейския час, или девет часа по наше време) и внезапно шум от небето, като силен вятър, изпълнил къщата в която се били събрали Христовите ученици, явили се като че огнени язици, разделили се и застанали над апостолите и Пресвета Богородица. Дух Свети, Който изхожда от Отца, като независим от Сина Източник слязъл в деня на Петдесетница, над апостолите съвкупно, утвърдил вярата им в богочовешката същност на техния Учител и ги наставил на всяка истина и правда. Силата на Светия Дух действено изпълнила и преобразила умовете и сърцата на апостолите. Те заговорили на различни и непознати до тогава тям езици. Това чудо имало мигновено въздействие. Изпълнен с благодатта на Светия Дух, св. ап. Петър така пламенно произнесъл първата си проповед за Христа пред струпалото се около къщата множество, че в един ден се покаяли и кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух към три хиляди души. Така в деня на Петдесетница, християнската общност от апостоли и повярвали в Сина Божий човеци, задвижили съзиданието на новозаветната и спасителна Христова Църква под прякото действие на Светия Дух.
Тропар на Петдесетница:
Благословен си, Христе Боже наш, Който направи премъдри риболовците, като им изпрати Светия Дух, и чрез тях улови вселената: Човеколюбче, слава Тебе.
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
А®
Обратно