| НЕДЕЛЯ ПРЕД РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО | |
Протоиерей Алеко Рачев
И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
[1] Сътворил Бог човека, дарил го със свободна воля и прекрасна душа, за да може уподобилия се на Бога Адам да одухотвори Вселената подготвена за него.
Но голяма трагедия сполетяла човешкия род. Лимита на безпечалните дни на Адам и Ева се изчерпил и те навлезли в хладните дебри на действителността. Явно е, че те не преценили добре колко скръбен е външния свят, и поради тази причина не се разкаяли, и напуснали рая. Не било нужно дълго време, за да им се отворят чувствените очи за мрака. Бруталното дело на първородния им син сложило край на тяхната самоувереност и те гледайки тялото на окървавения Авел си спомнили обещанието на Бога, че грехът и злото ще бъдат поразени.
Минали много години. Нишката на истинската вяра в Бога изтъняла дотолкова, щото в ония дни се намерил само Ной, който да Го почита. Бог съкратил седмократно земните години на човека до сто и двадесет и умил мерзостта на разтлялото се човечество с много вода. Ной и семейството му станали продължители на човешкия род, но за жалост щама на греха не изчезнал, а все така се предавал от поколение на поколение.
Занизали се столетия. Почитта към Единия Бог намерила място в сърцето на Авраам, който носил вярата на пра-пра- … дядо си Адам. Господ извел от него народ, който трябвало да бъде подготвен за идването на Месия, като Изкупител на човешкия род от греха.
Историята на евреите разказва, че наследниците на Авраам живеели заобиколени от народи с езическа култура, наука и изкуство, чрез които налагали огромното си влияние в тогавашния свят. Това въздействено обкръжение на евреите пречело за съхраняването на вярата в истинския Бог, а сластолюбието и охолният разточителен живот на властниците издигнало в култ нещастието на другите човеци.
Но Бог не презрял обещанието Си. Измежду людете Той поставил пророк Исайа, който известил намерението Му за спасението на човешкия род от греха: Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече с нас е Бог. [2]
... И Изкупителя от греха заживял с човеците …Ала изкушенията на древните хора пак си остават изкушения и за нас. Съвременната европейска цивилизация, за чиято основа някога са служили християнските ценности, систематично се трансформира в езическа, от която се прогонва истинският Бог, чрез въздигането на масовия култ към егото на човека и властта на парите.
В древност богатството и наслажденията са били основните и важни ценности в живота на човека, но в устрема си за безгрижен живот далеч от Бога, грехът силно хипнотизира хората подмамвайки ги да живеят разгулно под обаятелния воал на безконтролния езическия живот…
А ние сме венецът на Божието сътворение. Редно е да господаруваме над тварите като се отклоняваме от изкушенията. Бог ни примири със Себе си, без да сме го заслужили с нещо. Той стори това единствено поради любовта Си към нас, изкупувайки ни скъпо от греха с цената на Своя Единородния Син … за да имаме в Него живот вечен.
Някога Иисус намери подслон в пазвата на една пещера до Витлеем. Днес, броени дни преди празника на светлото Му Рождество, Иисус отново става видим за нас, стига само да намери подслон в сърцето ни.
Обратно