Протоиерей Алеко Рачев

Първата неделя на Великия пост, неделя, която Православната църква е определила да се празнува като Тържество на Православието. Исторически погледнато, причината за този празник се корени в победата над ереста на иконоборството, която в продължение на повече от столетие подривала основите на православния свят.

Преди две хилядолетия предразсъдъкът на високомерните юдейски старейшини не им позволил да приемат Иисус за Син Божий. В допълнение към това, голям проблем се оказали и приспособените за лични изгоди верови и обществени норми на живот, изведени от истинския смисъл на закона Мойсеев. Ето защо, за слуха на мнимата праведност на тези старейшини било тежко да слуша гласа на Истината.

Използвайки ширещото се религиозно невежество между израилтяните, стареите отхвърлили Месията, въвели народа в заблуждение и разпнали Иисус на Кръста. И те си помислили, че с това били вече приключили с Него.

Но не станало така! Христос възкръсна, и с това се наченал близо 300-годишният богоборчески период на гонения и геноцид срещу християните. Изтреблението на вярващите в Сина Божий не само че не ги затрило, но напротив, увеличило многократно числеността им и разпространило християнските общности по цялата земя.

Това силно дразнело врага на човешкото спасение, който стигнал до убеждението, че само чрез мъчения и убиване на християните, успех не се постига и затова се спрял и на друг добре изпитан от древността подход. Под образа на доброжелател, сатаната си избрал измежду християните високоумни и себични човеци, в ушите на които нашепнал псевдобогословски размисли. Така свободният, творчески човешки ум, под диктовката на своята гордост, вкарал в сърцевината на християнството лъжеучения, от които сетне произлезли ереси, секти и разколи.

И така, дошло началото на всеобщите епископски събрания, които да постигнат единство в християнското вероизповедание. Тези събрания успешно постигнали предназначението си и влезли в историята като Вселенски. Седем пъти за няколкостотин години били свиквани тези събори. На последния от тях, Вселенската Църква потвърдила определенията на всичките събори и категорично заклеймила непочитанието на св. икони за ерес.

Православните отци категорично защитават преданието на Църквата и определят почитанието на иконите за ясен знак на християнството. Действително Бог е неизобразим. Но Христос се роди като човек, Словото стана плът и така, приемайки човешката природа Невидимият стана Видим за хората. Боговъплъщението на Христос създаде мост с човеците за невидимите от тях неща. Затова изпълнени с Дух Свети св. отци на православието казват, че това, което Писанието ни казва с думи, иконата възвестява с цвят и го прави да обитава между нас.

Чрез иконата вярващият може да се докосне до действеното Божие присъствие, което от своя страна превръща изображението на иконата в образ на богопознание.  

А^®