| МАНАСТИРЪТ НА СВЕТИ АНТОНИЙ ВЕЛИКИ В АРИЗОНА (САЩ) | |
Тропар на преподобния наш отец Антоний Велики, глас 4
Като подражаваше на нрава на ревнителя Илия и на Кръстителя следваше правите пътеки, отче Антоние, бил си жител на пустинята и си утвърдил вселената с твоите молитви. Затова моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Архимандрит Сарантис (Сарантос),
настоятел на храм Успение на Пресвета Богородица (Амарусио, Атика)
Впечатления на поклонника
Пиша отново от далечна Аризона. Миналото поклонническо пътуване до манастирана свети Антоний ми направи толкова неизличимо впечатление, че аз с въодушевление го споделих с читателите. Някои се отнесоха към моята тогавашна публикация с ирония и недоверие.
Преди всичко, искам да им съобщя, че манастирът на свети Антоний понастоящем е една от най-главните забележителности в САЩ (по посещаемост в Аризона той отстъпва единствено на знаменития Гранд Каньон [1]).
На летището на Финикс ни посрещна с кола младият монах от. Антоний. Столицата на Аризона се оказа гъсто населен град, който е четири пъти по-голям по площ от столицата на Гърция, Атина. Растителността покрай целия път практически отсъстваше, нали Финикс се намира на края на Аризонската пустиня. След едночасово пътуване по шестлентовото шосе, пристигнахме в манастира на св. Антоний.
Манастирът
Пред погледите ни стояха красивите манастирски порти. Аз веднага обърнах внимание, че на тях нямаше никакви ключалки, а самата обител е оградена от окръжаващата я пустиня само с малка ограда (на нивото на гърдите).
Манастирът на св. Антоний е основан в пустинна, суха и безводна местност. Но по молитвите на стареца Ефрем в резултат на подземни издирвания била намерена вода. Пустинята се превърнала в оазис.
По-рано тук не растяло нищо, освен кактуси, сега се прихванали и почнали да дават плод ябълки, банани, маслинови, портокалови, грейпфрутови и фъстъчени дървета. В манастирската градина се отглеждат различни видове зеленчуци, а дворът на обителта е украсен с прекрасни цветя.
Когато си починахме от пътя, ни заведоха в нашите прохладни стаи, разположени в малки скромни и уютни къщички.
Богослужение
В един часа през нощта започва богослужението. В 0.45 в нашата стая се раздава чукане и ни събужда гласът на отец Нектарий: Father Sarantis, get up! [4] Father Gregorios, get up! Father Abraam, get up! Време е за служба.
Като се убеди, че сме се събудили, младият монах взема от нас благословение и заминава. Неговото послушание е да буди поклонниците и да ги кани на богослужение.
Когато влязохме в храма, оказа се, че старецът Ефрем вече е заел своето обичайно място до десния аналой.
По атонска традиция поклонниците един след друг се покланят на всички икони, а след това пристъпват към игумена за благословение.
Целувайки благоговейно слабата ръка на благодатния старец, чуваме как той с едва доловим шепот се моли: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния.
50 монаси заемат стасидиите [5] в предната половина на храма, около сто поклонници - във втората. И едните, и дугите виждат добре иконостаса и чуват пеенето на хора, тъй като храмът не е претрупан с колони и прегради. Съборът на св. Антоний е потънал в мрак.
Осветяват го само кандилата, запалени пред иконите. Няколко свещи горят на клира, помагайки на певците и четците да разберат написаното в богослужебните книги.
Точно в един часа през нощта започва Полунощницата. Тази част от нощната служба става в задната част на събора, където се молят поклонниците (мъже, жени и деца).
Струваше ми се, че се намираме на Света Гора Атон. В храма цареше атмосфера на благоговение и молитвена съсредоточеност.
Всички заедно - старецът Ефрем, монасите и миряните се молеха с едно сърце. По време на цялата служба цареше такава тишина, че от време на време ми се струваше, че в храма съм останал само аз.
.jpg)
Свещенослужителите и певците, смирени и даже почти незабележими, ни помагаха да почувстваме величието на Разпнатия, а после Възкръснал Господ. Ние се радвахме, защото по опитен път усещахме дълбочината на нашата вяра. Вяра в Бог Троица: Отец, Който не ни хваща за гърлото, за да повярваме в Него; Сина, Който всеки ден ни храни със Своето Тяло и Кръв; Светия Дух, Който пребивава навсякъде и ни дава утешение и радост.
Тясната стасидия, която на пръв поглед ограничава и сковава движенията ти, всъщност става стъпало нагоре. Душата се възнася от задушаващата ограниченост на тук и сега в измерението на безконечната вечност. Сърцето се изпълва със сладко умиление, в него цари радост, мир, любов и надежда за спасение.
Времето на Божествената Литургия лети бързо. Свещеникът и дяконът пеят благоговейно, просто и не театрално.
Херувимската песен
По понятна традиция в манастира, по време на ежедневните (не празнични) богослужения, единствената част на Лирургията, която се изпълнява от хора на обителта, е Херувимската песен. Шестима млади монаси с наистина ангелски гласове пеят удивително просто и смирено. Херувимската е способна да разтопи леда в най-жестоките сърца и да просвети най-обърканото човешко съзнание. Хора пропаднали, отклонили се от пътя, загубили човешкия облик, се пробудили, преобразили и покаяли, когато веднъж случайно се оказали на служба в манастира на свети Антоний и чули пеенето на Херувимската.
Благодатният старец
Цялата служба старецът Ефрем прекарва стоейки в мълчание. Той сам вече няколко години не служи Литургия, ами той е вече на 84 години (сега на 88 г. – бел. прев.). Само по време на Тебе поем, Тебе благословим, Тебе благодарим, Господи, и молим Ти ся, Боже наш се чува неговият слаб тънък глас.
Нямам думи да опиша кратките минути на причастяване на свещениците в олтара. Тези впечатления не могат да се предадат. Удивителна е тишината, благоговението, възвишеността...
Отначало се причастява младият йеромонах, който служи Литургията. След него старецът Ефрем. После всички останали...
След Со страхом Божиим към Чашата пристъпват монасите. Хора или ангели? Не можеш да разбереш. Нищо престорено и неискрено. Всички са благоговейни, прости, смирени. Не можеш да разбереш къде си – на Небето ли или на земята...
Трапеза
4 часа сутринта. Излизаме от храма и се отправяме в трапезарията. Чуват се силните викове на животни, приличащи на кучи лай. Монасите обясняват, че това са чакали, които през нощта се приближават близко до обителта. В аризонската пустиня има много хищни животни, но по молитвите на стареца до ден днешен нито едно от тях (независимо от ниската ограда) никога не е стъпило на територията на манастира.
След закуската имаме отдих и свободно време до 11.30. В този час в манастира започва общата трапеза за монасите и за всички поклонници без изключение. Храната е много вкусна. Заедно с тялото се храни и душата, тъй като един от монасите ни чете откъси от светоотеческата литература.
Имаме отново свободно време до 15.30, когато отиваме на Вечерня. В 16.30 има още една обща трапеза. След нейното завършване е Повечерието и Акатист на Пресвета Богородица.
Значение на манастирите на стареца Ефрем
За мъжките и женски манастири, основани от стареца Ефрем, знаят навсякъде в САЩ.
Стотици хиляди млади и стари пристигат в тези обители и под впечатлението на видяното започват нов живот. Не може да се преброят хората, които чрез покаяние са се възродили тук за духовен живот.
Старцът Ефрем им предава своя духовен опит и любов, като укрепява вярата и дава надежда за спасение.
Превод от руски: Наталия Стоянова
Източник:
Газета „Ортодокс Типос”, номер от 15 февраля 2013 года
Agionoros.ru
[1] Гранд Каньон (Големият каньон) — един от най-дълбоките каньони в света. Намира се на Колорадското плато в щата Аризона. В списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.
[2] agionoros.ru
[3] Архондарик – приемна стая за гости православен манастир.
[4] Father Sarantis, Get up – Отец Сарантис, ставайте.
[5] Стасидия – специален дървен трон с подвижна седалка, висока облегалка и подлакътници.
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта