-ЗАЩО клоните на другите дървета са изправени нагоре, а на тази върба са сведени надолу? – запита малката Верка майка си, с която бяха излезли да се поразходят край реката.

Майката предполагаше, че такъв въпрос ще и зададе малката и любознателна дъщеря, която от доста време наблюдаваше върбовите клони, оглеждащи се в огледалната водна повърхност.

-Някога тази върба е била стройно и високо дърво, мое дете. И тя е извисявала клоните си към небето. Но веднъж се случило нещо, което съвсем променило вида на това дърво. Стройната му снага се прегънала, клоните му клюмнали към земята.

Това било отдавна, когато нашият Спасител Иисус Христос живял на земята. Както знаеш, лошите хора хванали Иисуса Христа и го завели на съд пред Пилата. Макар и да не намерили никаква вина в Иисуса, Пилат го предал на войниците , за да Го бичуват. Войниците отвели Иисуса в градината зад дома на Пилата. Градината била украсена с множество дървета. Войниците започнали да търсят, кое дърво има жилави пръчки, за да отсекат от тях и с тях да бичуват Христа.

В  средата на градината извисявала ствол стройна върба. Това дърво придавало особена красота на градината. Пръчките и били дълги, гладки и гъвкави. Отсекли войниците от тези пръчки и се приготвили да изпълнят заповедта на Пилат.

Зачудила се върбата, защо режат клоните и войниците и ги проследили с поглед. Войниците влезли в двореца на Пилата.

Напразно върбата се мъчила да отгадае, защо ли са били необходими нейните клони на тези, които ги отсекли, когато по едно време от една от стаите на двореца долетели писъци. Върбата веднага познала тъжните стенания на своите отрязани клони. Тогава всичките и останали клони се извърнали към прозореца, откъдето долитали писъците и върбата надникнала вътре. И видяла красивата върба вързан на един стълб добрия и кротък Иисус Христос. Гърбът му бил разголен. Войниците замахвали с всички сили върху голите Иисусови плещи. Кръв бликнала из изранените места, но Иисус безропотно като агне понасял бичуването. Само плющенето на пръчките разнасяло околовръст скръбта и плача на върбовите клони, които не искали да служат за такова грозно мъчение.

Безкрайно дожаляло на върбата, че жестоките войници мъчели с нейните клони Праведника. Всичките и клони се напълнили със сълзи. Тя не могла повече да понася ужасната картина, клюмнала глава, като свела всичките си вейки към земята и заплакала. И тъй си останала завинаги.

От тогава тя се нарича плачеща върба. Нейните клони растат само надолу, за да напомнят на хората, че някога заради тях е страдал и понасял мъчения Божият Син.

Един ден, малко след Своето славно Възкресение, Христос се доближил до натъжената върба и рекъл: „Бъди предвестник на Моето Възкресение: ще цъфтиш преди всички дървета, даже преди самата ти да се разлистиш”.

И оттогава върбата зацъфтява по-рано от другите дървета.