| ИЗЛЕЗЕ СЕЯЧ ДА СЕЕ | |
Протоиерей Алеко Рачев
В своите поучения Христос винаги е съобразявал умствената схватливост на слушателите Си, за да могат те да вникнат и долавят поуката от това, което са чули. Когато разговарял с книжници народни, Иисус и пряко, и косвено ги изобличавал в неправилно или умишлено извратяване смисъла на закона Мойсеев, а когато наставлявал людете или учениците Си, Иисус използвал ясни и не дотолкова сложни за тълкуване изразни средства.
Възприятията на всеки слушател са различни. Иисус често излагал поученията Си към народа в особена иносказателна форма. По този начин хората лесно запомняли чутото и впоследствие можели да се замислят върху неговия смисъл. Такъв бил и разказа на Христос в притчата за сеяча.
Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и като поникнаха, изсъхнаха,защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха дадоха плод стократен. И като изрекъл притчата, Христос добавил: Които има уши да слуша, нека слуша! [1]
В 13 гл. от Матея се говори за това как след притчата за сеяча учениците попитали Христос: защо с притчи им говориш?; на което Иисус им отговорил: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено; защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме. [2]
На пръв поглед, този цитат може да доведе до заключение, че Христос говорил на народа с притчи, за да възпрепятства приемането на истината от хората и по такъв начин да отдели народа от милостта и благодатта Божия. Естествено, подобно твърдение влиза в противоречие с намерението на Бога да намери и спаси погиналото.
И все пак, това е един образец за това, колко е опасно да се взема извадка от Библията, въз основа на която да се правят изводи извън целия контекст на съдържанието. Всички лъжеучения и днес неоправославни умозаключения се основават на този метод.
Иисус не бе казал за народа: за да не видят, за да не чуят, за да не разберат, а: затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират. Христос обличал истините за вечния живот в притчи, та да започнат хората да разсъждават и търсят път към Царството Божие.
След като чули притчата за сеяча, учениците Христови поискали от Наставника си да им обясни значението ѝ. Иисус така и сторил. Той акцентирал върху характеристиките на различните по вид места върху които падало семето.
Добре отъпканият път, върху който нищо не расте, Господ отнесъл към злонравните нещастници, с каменни сърца и ледени души, за които доброто няма стойност и поради това божественото семе мигновено изчезва.
Каменистата местност на която бързо поникналото е със слаби корени, Спасителят уподобил на клетниците, които в дни на мир и доволство с радост приемат благовестието, но при изпитания и скръб бързо се отричат от Христа и така радостта на вечния живот за тях угасва.
Трънливата и буренясала земя пък, Иисус претеглил с люде, които искат да приемат Божиите наставления и да живеят по тях, ала по-нататък … Така решимостта на такива раздвоени персони бива изсмукана от грижите на века, а притворните прелести на земните богатства закриват очите им и скриват от тях близостта на безнадеждния им край.
Накрая Христос посочва към кои хора е Неговото благоволение. Това са човечните и милостиви синове и дъщери Божии, в които като на добра и плодородна земя Словото на Бога благотворно работи и дава плод стократен.
Божието правосъдие сега не разпитва за големината и тежестта на грехове ни, а само ни зове с „покайте се”. Но не така ще е при свършека на света… не така. Тогава Ангелите Божии ще влязат видимо в света и ще разделят злите измежду праведните и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби. [3]
[1] Лук. 8:5-8
[2] Мат. 13:10-12
[3] Мат. 13:49-50
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
А®
Обратно