| ИЗ ЧУДЕСАТА НА СВ. ВМЧК МИНА | |
При царуването на Константин Велики вярата в Господ Иисус Христос се умножила. По това време едни христолюбиви хора от Александрия намерили мястото, където били положени честните мощи на светия славен Христов мъченик Мина и построили на това място църква на неговото име. [1]
Случило се така, че в Александрия пристигнал един благочестив търговец от Исаврийската земя, за да купи стока. Докато пребивавал в удивителния християнски град, закупвача слушал много за чудесата и изцеленията, които ставали в църквата на свети Мина. Умилен от чутото и наученото за светеца, добрата душа на заможния човек се благоразположила и той решил:
-Ще ида и аз да се поклоня на честните мощи на светия мъченик и ще отнеса дарове в църквата му, за да ме помилва Бог по молитвите на Своя страдалец. Той взел торбичка със злато и тръгнал към църквата. При крайморското езеро намерил превоз и привечер стигнал до мястото, наречено Лозонет(а), слязъл на брега и потърсил място за пренощуване. Наблизо имало една къща, похлопал на вратата ѝ, и след като стопанинът на дома се показал, търговецът му рекъл:
-Друже, окажи ми милост, пусни ме да пренощувам, защото слънцето вече залезе, а аз се страхувам да вървя сам по-нататък.
-Влез, брате - казал му стопанинът, - и остани тук до сутринта.
Гостът приел поканата, влязъл в къщата и легнал да спи. Но, стопанинът на къщата видял у пътника торбичката със злато и се съблазнил. По внушение на зъл дух, той намислил да убие гостенина си и да заграби богатството му. В полунощ той станал и удушил търговеца, разрязал тялото му на части, сложил ги в една кошница и ги скрил във вътрешната стая. После много се развълнувал и като се оглеждал настрани, търсел скришно място, където да зарови убития.
Докато размишлявал за това, през вратите на къщата влязъл конник приличащ на царски пратеник. Той застанал пред стопанина на дома и попитал за убития гост. Този величествен войн бил самия великомъченик Мина. Убиецът разтреперан се заоправдавал, че не знае за какво става дума, и казал:
– Не зная какво ме питаш, господине, никой не е идвал при мене.
Светецът слязъл от коня, отишъл във вътрешната стая, взел кошницата, изнесъл я навън вдигнал я пред лицето на престъпника и казал:
- Какво е това?
Злосторникът силно се уплашил, вцепенил се, и паднал в безсъзнание в нозете на светеца.
Свети Мина взел разсечените членове, съединил ги, помолил се на Бога и възкресил мъртвия. Оживелият станал сякаш пробуден от сън, погледнал към светеца и мигновено чул гласа му:
- Въздай хвала на Бога!
Търговецът научил за всичко, което се случило с него и като разбрал, колко много пострадал от стопанина, прославил Бога и с благодарност се поклонил на воина пред себе си. А светецът взел златото от убиеца, върнал го на възкресения човек и го пратил да си отиде в мир.
В това време убиецът се свестил. Свети Мина строго го наказал, а тоя силно искайки прошка, получил такава от великомъченика, след което св. Мина станал невидим.
В един форум на е-мрежата, може би вече има едно 7-8 години, попаднах на един неподправен разказ за чудо, станало в София по молитвите на св. Мина, разказано от жена, която го е преживяла. Това вероятно е станало преди повече от 30 и толкова години.
Топлата вода в София спряла за профилактика... Баба ми топли вода на котлона, за да ме изкъпе, а аз съм била само на 8 м., разхождала съм се в проходилка и случайно съм бутнала чайника с врялата вода. Заляла съм се цялата, следва линейка, "Пирогов" и обяснението на доктора (сега доцент), че нямам никакви шансове да оцелея. Някаква съседка казва на близките ми за манастира и за иконата на Св. Мина. Нашите не вярват, но нямат какво да губят като отидат, аз така или иначе съм пътник. Когато отишли свещеникът им показал иконата и им казал да се молят, една баба била там и разбрала за какво си говорят, изчакала ги да останат сами и им казала "Молете се на Светеца и слагайте монети, ако монетите се залепят, детето ви ще оцелее." ??? Мама естествено не вярва, но след като ревали един час пред иконата, тя пробвала и монетата се залепила. ??? Това се случва един месец след като са ме приели в "Пирогов" и ме поддържат с апарати, и докторът всеки ден казва едно и също "Поддържаме я, но няма шанс". След манастира отиват в болницата, където лекарят им казва, че заради участниците в една експедиция са внесени лекарства от чужбина, които могат да помогнат и на мен, но той няма как да вземе, били са само за "Правителствена". Не знам как, но баща ми успява да се сдобие с необходимите лекарства, въпреки, че лекуващият не е сигурен, че ще ми помогнат. Мама отива пак в манастира и повтаря цялата "процедура" ... След n месеци са ме изписали, оцеляла, без психическа изостаналост, с много и грозни белези, но жива. Според доктора истинско чудо, според свещеника тогава - поредното! Дванадесет години след това ме заведоха в частна клиника да ми правят пластична операция, защото не можех да се развия като жена (гърдите ми не можеха да се развият). Влизайки в кабинета на главния доктор, баща ми и докторът се разреваха като малки деца - същият доктор, който ми спаси живота. Това е Доц. д-р Бояджиев, който ми направи операцията без да ми вземе и 1 стотинка.
PS След като съм се възстановила напълно, са ме кръстили там. Аз съм най-голямата късметлийка на тази земя, знам че Господ ме е спасил тогава. Знам само, че това място наистина е свещено, поне за моето семейство. Преди време имаше едно предаване посветено на чудесата на манастира, тогава свещеникът каза, че имат книга, в която записвали чудесата, може би трябва и аз да запиша и моето.
[1] Из Сказание Тимофея, архиепископа Александрийского, о чудесах святого великомученика Мины
Обратно