Menu
K
P

 

ИСТОРИЯ С БАЛОН
ЧИТАЛНЯ ЗА ДЕЦА >>

Публикувано от pastir.bg 6.2.2017

Беше топъл юнски ден – неделя. Разхождахме се с мама и татко в „Морската градина”. Помолих ги да ме заведат в „Лунапарк” да се повозя на количките и те се съгласиха. Еееех, че беше весело! След това ми купиха балон с хелий. Много се зарадвах на тази изненада….. И докато си махах хартията от сладоледа, не щеш ли връвчицата се изплъзна от дланта ми и…. балона полетя. Обърнах се и какво да видя. Като по чудо….. едно дете в инвалидна количка просто протегна ръка и хвана връвчицата на моя балон. Отидох при него тичайки и задъхано на пресекулки му казах, че този балон е мой.

-Добре, ето вземи го – каза момчето. Изведнъж ми стана мъчно за него. Аз можех да тичам, да отида където си поискам, а той нямаше това щастие. Реших да му подаря балона.

-Задръж го, подарявам ти го! – казах аз без много, много да му мисля…… и се върнах при мама и татко.

-Къде ти е балона? – попитаха ме те.

-Подарих го на онова момче там – и посочих с ръка момчето. Те се погледнаха, усмихнаха се и казаха:

-Ами добре, щом така си решил.

В това време към нас се затича жената, която буташе количката на момчето. Оказа се, че това е неговата майка.

-Извинявайте! Разбрах, че този балон е ваш. Ето, заповядайте!

-Ние пък разбрахме от нашия син, че го е подарил на вашето момче. Задръжте го. Подарък не се връща! – каза мама и се засмя.

-Ама как така, не е удобно, моля ви се! – каза жената, но накрая все пак се съгласи да приеме подаръка. Благодари любезно и се върна при сина си. Той се усмихна и ми махна с ръка. Аз отговорих по същия начин и така се разделихме.

Мина известно време. Един ден в новините гледам….. същото момче с майка си. Бяха в болнична стая, а до леглото на момчето беше моят балон. Не се сдържах и извиках:

-Мамоооо, ела бързо! Виж, това е момчето на което подарих балона. Виждаш ли! Балонът е до леглото му!

-Наистина! – каза мама. Чакай да чуем какво говорят.

Разбрахме, че са му направили операция и има шанс да се движи отново. Как се зарадвах само! Не е ли, невероятно? Ще може да тича, да кара колело, да гони балони в парка, нали!

***

Адриян Д. Атанасов 9 г.

Гр. Белослав

Обратно

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта