Хорхе Букай / Публикувано от pastir.bg 29.1.2017

Едно сляпо момче седяло до една сграда с шапка на коленете си. То държало табелка, на която пишело: „Аз съм сляп. Моля помогнете!”

Имало само няколко монети в шапката. Покрай него минал един мъж. Той извадил няколко монети от джоба си и ги пуснал в шапката. После взел табелката, обърнал я и написал на гърба няколко думи. След това я сложил обратно, така че всеки, който минава, да може да види новите думи.

Скоро шапката започнала да се пълни. Все повече хора идвали и давали пари на сляпото момче.

Следобед мъжът, който обърнал табелката, дошъл да види как вървят нещата.

Момчето го познало по стъпките и го попитало: „Вие ли ми обърнахте табелката тази сутрин? Какво написахте?”

Мъжът казал: „Написах само истината. Това, което ти беше написал, но по различен начин”. Това, което той бил написал било:

„Днес е хубав ден и аз не мога да го видя”.

„Мислите ли, че първият и вторият надпис казват едно и също нещо? Разбира се, и двата надписа казват на хората, че момчето е сляпо. Вторият надпис казвал на хората, че са щастливи, че не са слепи. И никак не бива да бъдем изненадани, че вторият бил по-ефективен.

***