| 9 НОЕМВРИ - ПРЕПОДОБЕН ЙОАН КОЛОВ | |
На девети ноември Православната Църква ублажава и празнува паметта на преподобния Йоан Колов. (Преподобния Йоан Колов се подвизавал в първата половина на V-ти век.) Това си название преподобният получил заради малкия си ръст (колов - от гръцки). Още в младите си години той напуснал света и заедно с брат си Даниил отишъл в скитската Египетска пустиня. Отначало той и брат му Даниил се подвизавали усърдно в пълно уединение, но после той осъзнал, че при неговия пламенен и страстен характер може да живее строго пустиннически само под ръководство на други, по-опитни подвижници старци. До съзнанието от една такава необходимост, го довело следното събитие, което станало скоро след поселването на двамата братя в пустинята. Веднъж преподобният съвсем неочаквано казал на своя брат и сподвижник:
-Не искам вече да се грижа за нищо, но искам без тъга да живея в пустинята като ангел.
Като казал това той свалил от себе си дрехите си и излязъл от килията. Нощта се случила много мразовита. Голият Йоан дълго се борил със студа, но накрая, нямайки вече сили да го понася, решил да се върне обратно в килията си.
-Кой е там? се чул отвътре гласът на Даниил, когато замръзващият Иоан почукал на вратата.
-Аз съм брат ти, - Не мога повече да търпя студа и се върнах, за да ти служа, - отвърнал му преподобният.
-Върви си, демоне, - възразил Даниил, - и не ме съблазнявай, Ангелът не се грижи за своето тяло, а и храна не му трябва.
Тогава преподобният разбрал, че твърде много се надявал на слабите си и неукрепнали в страдания и изкушения сили, разбрал грешката си и горко заплакал. Тогава Даниил отворил пред него вратата на килията и му казал:
-Брате, така както имаш плът, така ще трябва да страдаш и за облеклото ѝ.
След едно такова вразумление Йоан скоро напуснал Даниил и се запътил при един старец на име Пимен (Пимен Велики или Памво). Той желаел да възпита в себе си твърда воля, готова на всякакви подвизи и която никога да не оставя веднъж избрания път, а преподобният Пимен бил и известен именно с твърдостта и непреклонността на волята си. Когато Йоан дошъл при преподобния Пимен, старецът пожелал да изпита неговото търпение и му казал да полива едно сухо дърво, въпреки че то било изсъхнало. Но в действителност трудът и проявеното търпение на преподобния Йоан не останали напразни. След три години изсъхналото дърво се покрило с листа и дало плод. Всички, които станали свидетели на това чудо, го нарекли „дърво на послушанието”. Дошъл при стареца Пимен с гореща и буйна душа, преподобни Йоан придобил при него кротостта и смирението на агне.
Минало време. След като Йоан поживял отначало под опитно ръководство, впоследствие той и сам придобил способността да ръководи мъдро другите. Господ му отредил да бъде ръководител и наставник на преподобния Арсений Велики, който по-късно се прославил като него с велики подвизи.
Ревнувайки за своето спасение, преподобният Йоан с еднакво усърдие полагал грижи за спасението на другите. По негово време в град Александрия живеела една девица на име Таисия. Възпитана от благочестиви родители, тя след тяхната смърт употребила за благотворителност цялото си наследено богатство. Скитските старци, сред които живеел свети Йоан, неведнъж намирали подслон в нейния дом, когато им се налагало да отидат до града. Но внезапно до старците достигнал слухът, че Таисия отдавна вече е изразходвала имуществото си и че сега нямайки сили да се бори с бедността, е обърнала своята красота и младост в източник на средства, за да се издържа. Силно скърбели старците, когато узнали за падението на добродетелната Таисия и накрая решили да направят опит да отвърнат бедната девица от нейното гибелно заблуждение. Това трудно дело те решили да възложат на преподобния Йоан.
-Бог ти е дал мъдрост - обърнали се те към него, - а до нас дойдоха слухове, че толкова благотворителната наша сестра Таисия, живее много зле. Потруди се, авва, отиди и поговори с нея и тя може би ще дойде на себе си.
Преподобният се помолил и скоро тръгнал на път. Той знаел, че в едно такова дело не трябва да се бави. С всеки час Таисия би могла все по-дълбоко и по-дълбоко да затъва в дълбините на падението. Той пристигнал до дома на Таисия, но сега нейните врати били затворени за старците. По-рано в този дом влизали всички, които имали нужди,а сега влизали само такива, които носели със себе си пари и скъпоценности. Старецът кротко помолил прислужницата да извести на господарката си за неговото пристигане. Но заедно с промяната в поведението на тяхната господарка, настъпила промяна и в самите прислужници. Грубата слугиня, която знаела, че между смирения старец и нейната господарка не би могло да има нищо общо, отвърнала с псувни на неговата молба. Преподобният старец останал спокоен и отново с кротост повторил молбата си, само че този път прибавил следното:
-Кажи на господарката си, че аз мога да є доставя скъпоценни вещи.
Тогава прислужницата се решила да съобши на господарката си за него.
-Нека влезе, - казала Таисия, монасите ходят по брега на морето и понякога действително попадат на драгоценни камъни и раковини.
Преподобният Йоан влязъл при Таисия, седнал недалеч от нея, въздъхнал тежко и заплакал.
-Защо плачеш? - учудила се Таисия.
- Какво те отвърна от Иисуса Христа, Безсмъртния Жених? Защо забрави за Неговия чертог и се скверниш с нечисти дела! - попитал я преподобният.
Изведнъж нещастната жена си спомнила за забравения от нея Христос, Когото да обича в детството си била учена от покойните си родители. Словата на Божия старец като огън изгорили всички плевели, задушили добрите семена, отдавна посети в сърцето ѝ. Искрено разкаяние бързо обхванало и разтърсило цялото същество.
-Отче! Отче! Кажи ми: има ли прошка за такива като мене! възкликнала тя ужасена.
-Има, - отвърнал старецът. -Спасителят всякога очаква и прощава на тези, който искрено се разкайват. Покай се, и ще се зарадват за тебе всички ангели на небесата!
-Отведи ме, по-скоро ме отведи далече от това място, отаведи ме, където искаш, само ми покажи добро място за покаяние, - просила Таисия от стареца.
Следвайки преподобния, Таисия си тръгнала от скверния дом, без да даде никакви разпореждания относно непочтено натрупаното си богатство. Тя пламенно горяла от желание никога повече да не се връща към предишния си живот, а преподобният Йоан удивлявайки се на чудното действие на Божията благодат, прославял Всемогъщия и Милостив Господ и отвел своята спътница надалече в пустинята далече от греховния град, където тя едва не погубила себе си. Настъпила нощта. Преподобният направил от пясък подложка за главата на Таисия и казал:
-Почини си сега, и след като я прекръстил, отстранил се, помолил се и се оставил на вечерен отдих. В съня си старецът видял същото място, където оставил Таисия. То било обкръжено от необикновено сияние, което се издигало до небесата, и ето сред сиянието видял един небесен ангел да възнася изтерзаната ѝ душа при самия Господ. Веднага като се събудил от съня си, старецът побързал да отиде на мястото, където оставил Таисия, и когато стигнал там, той действително я намерил вече мъртва.
-Един час искрено покаяние, което принесе грешницата, удовлетвори Милостивия Съдия и възвърна заблуденото дете при любвеобилния Отец изрекъл преподобният, и цялата нощ се потопил в молитва, а на сутринта погребал тялото на блажената Таисия. Когато се върнал в обителта, той зарадвал много всичките монаси, като им разказал за чудното разкаяние и прослава на познатата им Таисия.
dearfriend.narod.ru - из Житие преподобного Иоанна Колова - Святые - пример смирения и кротости
Обратно