| 6 ДЕКЕМВРИ – СВЕТИ НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ | |
Свети Николай архиепископ Мирликийски чудотворец е един от най-великите светци, чийто живот и служение Църквата е приравнила до равнопоставеност на апостолите Христови.
Св. Николай се е родил във втората половина на 3 в. в Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската провинция Азия. Не са ясни годините на раждането и упокоението на светеца (от ок. 260 г. – до ок. 340 г.) За сметка на това със сигурност се знае датата на неговото успение – 6 декември. Това е деня, в който и до сега Светата Църква почита паметта му. Най-ранните ръкописни редакции, съдържащи сведения за св. Николай, се съхраняват в библиотеките на Оксфорд и Виена. Те са посветени на така наречените „Деяния на стратилатите” т.е. на военноначалниците, и са написани през 4 в., не много време след покоя на св. Николай Чудотворец. Те съдържат важни сведения, които изцяло съответстват на известните исторически факти.
От житийната летопис за светеца, която е достигнала до нас, става ясно, че по молба на своя чичо – епископ на гр. Патара, родителите му го дават на служение към църквата още от младини по подобие на Божията майка. Когато навършва необходимата възраст за духовен сан, епископ Николай, на когото е кръстен и светеца, ръкополага своя племенник за дякон, а по-сетне и за свещеник. Хиротонията на презвитер Николай за архиепископ е белязана с чудната Божия намеса, при която Сам Господ го посочва на епископските на Ликийската област събрали се за да изберат архипастир за града Мир. Това станало през годината 300 преди началото на гоненията на християните повдигнати от римския император Диоклетиан, в периода 303-305 г.
От 17 столетия насам, почитта към свети Николай възпламенена от истинската обич на християните към него не намалява, което обяснява и факта, че той още приживе е бил на почит и признание.
Днес църквата приема за обичайно седмичния ден четвъртък да се посвещава в памет на апостолите и светителя Николай. Това естествено е плод от това, че църквата иска да подчертае благотворното въздействие, което светителят има върху хората.
Християните получили бърза помощ по молитвите на свети Николай почитат светеца като чудотворец и покровител на децата, рибарите, пътуващите, търговците, на несправедливо осъдените на затвор и на ред други занаяти и професии, свързани с живота на хората. Особената доброта с която свети Николай е всеизвестен, го е превърнали в символ на сърдечната действена отзивчивост при беда, тъга или някаква човешка нужда.
Всяка година, в дните преди Рождество Христово децата украсяват в домовете си и в църквите елхички с играчки и гирлянди в чест на родилия се Богомладенец, а в самия ден на този светъл празник, те носят и подаръци, които поставят пред образа на свети Николай в знак на благодарност.
Някога, свети Николай подхвърлил на три пъти кесийки със злато на един беден баща, за да задоми трите си дъщери. В последно време вярващите (при все, че християните трябва да се стараят винаги да добротворят) почнаха да почитат деня на неговото успение и като ден на благотворителността.
Има един разказ (най-вероятно детско четиво) за историята със златните торбички, който е по-известен на западните християни. Когато свети Николай подхвърлял торбичката със злато през прозореца на бедния баща, тя попаднала в единия чорап закачен до печката на стаята. Вероятно това предание е послужило отпосле, в коледната нощ да се поставят чорапчета до камината (или до елхата). За жалост по света образът на свети Николай (санта Клаус или сант Никълас) и делата му на добротворство се изместват от легендата за дядо Коледа (или дядо Мраз), маскирани и облечени по подобие на него, на които се приписват и качествата и делата, които е имал истински добрия „белобрад старец”.
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
Обратно