| 30 НОЕМВРИ - СВЕТИ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ | |
СЛОВО ЗА СВЕТИ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ
Кой е намерил и кой не е намерил Христа (Иоана 1, 35 – 51)
От протоиерей Иоан Кронщадски [1]
Светите апостоли Андрей и Иоан били отначало ученици на св. Иоана Кръстителя, който приготвяше народа да посрещне Иисуса Христа. Когато Предтеча посочил на народа Христа, Който се връщаше от пустинята и казал: ето Агнецът Божий, - тогава апостолите Андрей и Иоан, напуснали Предтеча и тръгнали след Христа. А когато Сам Господ, като се обърнал и ги видял, че идат подире му, ги попитал какво търсите? Те му отговорили: Учителю, де живееш? Иисус им казал: дойдете и вижте”. Те отишли и видели: де живее и престояли оня ден при Него. Скоро подир това Господ повикал рибаря Андрея, с брата му Петра, след една чудесна ловитба на риби, - да Го последват в спасителното ловене на човеци, и от тогава те не се разделили вече с Христа. Те му останали верни до край и от любов към Него дали и живота си за Него.
Възлюбени братя! Днес е най удобно да се попитаме: търсим ли ние Христа, както са Го търсили смирените рибари и в това число и св. апостол Андрей?
Всичко искаме ние да имаме в живота: здраве, богатство, печалби, приятели, познанство, чест и всевъзможни светски забави и удоволствия, а понякога суетни знания, и само малцина търсят Христа Спасителя. На мнозина дори е чудно – да търсиш Христа. Те казват: ние се наричаме християни от Христа, и Неговия образ постоянно виждаме и вкъщи и в храма, и Неговото име и сами често произнасяме, и в Божия храм постоянно слушаме, - мислим, че за нас да търсим Христа не е нужно. Човек търси това, което няма и от което се нуждае. А ние, мислим, имаме си Христа. Истина е това, че туй, което имаме, не е самия Христа, а Неговите икони, имаме и Неговото име, но повече на дума, но не и в сърцето си. Ала туй, възлюбени братя, има голяма разлика – такава разлика, каквато е между предмета и неговата сянка. А Христа е необходимо да имаме имено в сърцето си, т.е. във вътрешния си човек, в душата си, защото Христос, като Бог, е Дух, Който всичко и всички изпълва. Царството Божие е в самите вас (Лук. 17,21), казва Господ. Св. апостол Павел много желаел, щото Христос чрез вярата да се всели в християните. Той казвал: Да ви даде Бог, по богатството на славата Си, крепко да се укрепите чрез Духа Му във вътрешния човек, и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви (Ефес. 3, 16,17). Да, несъмнено е, че у мнозина от нас в сърцето няма Христа, нашия Спасител, а вместо Него, нашите сърца са заети с това, което е противно на Бога, което е противно и на истинското наше благо, което вреди за спасението на нашата душа. А затова и няма у нас истински християнски живот.
А с какво ли са заети нашите сърца? – Бог, който изпитва нашите сърца и души (Псал.7,10), вижда, що е у всички ни на сърце, - към що е то привързано и, ако би ни дал Господ възможност да видим всичката дълбочина на своите сърца, то сами бихме се отвратили от онова, което там се е насъбрало. Да погледнем всеки в сърцето си и да кажем пред съвестта си: с що ли са заети най-вече сърцата ни? Не са ли постоянни обитатели на сърцата ни разни страсти и всевъзможни волни и неволни грехове?
Сега кажете, живее ли Христос в сърцата ни? Най-сладкий Иисусе! Ти, Който си нам живот, наша крепост и сила, наш Господ, наша радост, - де си? Де живееш? – в чистите сърца, възлюбени братя, - в покрусените и смирени сърца. Той е там, дето не Го оскърбяват с маловерие и неверие, с равнодушие към Него, нашия Бог и Спасител. Той е там, дето християните не предпочитат вместо Него временните наслади на греха, дето са изгонени кумирите на разни прищевки, дето често мислят за небесното царство, дето търсят Божията правда. Да, Той е там, дето го ценят и са внимателни към Неговите заповеди през всяко време и всеки час. Там той живее. И що ли Той там прави? – О, ако бихме могли да знаем (и разбира се), някои вече занаят, що прави Той там, в достойните сърца, - в тези центрове на човешкия живот, - как Той успокоява, радва, услажда тия добри сърца и колко са блажени чрез Него тия сърца, като предвкусват небесно блаженство, още докато са на земята!
Възлюбени братя! Господ е нашият небесен Отец. Той е светлина, сила, радост, покой и блаженство на нашите души, както Той сам говори: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени от грехове, от борба с плътта и дявола, с разни скърби и болести, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11,28). И с Христа човек живее пълен живот истински, разумен и достоен, живот за християнина. А без Него, - що за живот е? Животът, които някои живеят без Христа, е само ей тъй да се рече , че е живот. Такъв живот е само жалко съществуване.
Светите апостоли, като намерили Христа, обикнали са Го от всичкото си сърце и, въпреки най-големите гонения, страдания и скърби, неизбежни при проповядването на Евангелието, останали верни Нему до край, дори до смърт.
И тъй, възлюбени братя, непременно трябва да търсим Христа, да Го намерим и да останем Нему верни завинаги. Защото без Христа, кой ли ще ни спасява от всекидневните грехове и вечните мъки? Едничък само Божият Син има власт на земята да прощава греховете (Мат. 9,6). Едничък Той има ключовете на ада и смъртта на небесното царство и на живота. Без Христа ние не сме в състояние да правим добри дела, които съставляват истинския живот на нашите души и за които сме създадени. Без Него, - кой ще утеши всички ония души които са оскърбени? Кой ще помогне в изкушенията? Кой друг ще направи да е безопасен корабът на нашия живот и да го въведи в тихо пристанище? – Аз съм възкресението и животът (Иоан, 11,25), казва Господ.
И да намерим Иисуса Христа не е мъчно. Защото той е навсякъде и всичко – целият свят изпълва със Себе си. Така че невъзможно е да не е близко до всекиго от нас. Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат.28,29). Да, Той наистина е с нас и е много често. И дори Той и сега стои при вратите на нашето грешно сърце и тропа, за да Му отворим с вяра и любов, като съзнаем, че сме грешни, и като въздъхнем, за да Го пропуснем в сърцето си. Вашите грехове произведоха раздяла между вас и вашия Бог, каза пророкът, - и греховете ви отвръщат лицето Му от вас (Ис. 59,2). И щом като види, че сме разположени да приемем Неговата благодат, веднага влиза в сърцето ни и започва да го успокоява и услажда. Ето стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него, и ще вечерям с него, и той с Мене (Апок. 3,20), казва Иисус. Ах! Колко често Той беседва със Своите верни последователи, като с истински приятели!
Така, братя възлюбени, Христос Сам ни търси: ние само трябва да отидем насреща Му. И щом само се отправим към Него със сърцето си, непременно ще Го срещнем. Защото, с кого е по-лесно да се срещнем, ако не с вездесъщия Бог, чието владичество е повсеместно?
А как можем да узнаем, дали някой от нас е намери Христа и е близко да Него?
Човек, който е близко до Христа много често се обръща в молитвата си с вяра и любов към Него. Често от всичкото си сърце произнася Неговото сладко име. Често го вика, за да му помогне. Такъв не може да не се обръща към Христа винаги и да не Го призовава. Без Христа такъв човек е слаб, невесел, натъжен.
Който е близко до Христа, той често чете или слуша с детска любов и простота Неговото слово.
Такъв чувства необходимост често да се съедини с Него чрез чистото и животворяще тайнство евхаристия [2] (вж разяснението). Доволен е винаги от онова, което има, както и от онова, което се случва с него. И доколкото може се старае грижливо да живее съгласно Христовите заповеди. От тук ние виждаме, че близките до Иисуса люде винаги мислят и говорят за Него. Той е за тях въздух, храна, вода, облекло, къща, всичко е. Поради изпитаната наслада от това съприкосновение до Христа, те, така да се каже, се привързват към Него с цялото си същество така, както Давид пее богу: Към Тебе се привързва душата ми (Псалм. 62, 9), за Тебе чезне плътта ми (Псалм. 62, 1-2), и в тази привързаност намирам за себе си неизразимо блаженство, което блаженство не познава грешният и прелюбодейният човек. За нас е приятно да се приближаваме до Бога (псалм. 72,28), викат те и на всички земни блага и радости те гледат равнодушно. Впрочем, те твърдо често изпитват и много скърби, които им послужват като пречистване на тяхното сърце от някакъв незабелязан грях [3]. Ето защо, който иска да бъде с Христа той не трябва да избягва и скърбите, напротив, трябва радостно да носи своя кръст.
А как можем да знаем, че някои е далече от Христа?
Който не обича от душа и сърце Христа, той рядко мисли за Иисуса, т.е. много рядко се моли, а и когато се моли, това прави без сърдечна вяра и любов. Рядко отива в Божия дом, ако ли пък отива, това прави по скоро от привичка и за показ, за да не бъде по-долу от другите. Такъв в храма не стои прилично и смирено, с благоговение, а – или блуждае с мисли нейде вън от храма, или разговаря с някого за нещо, или дори се смее. А когато помисли за Бога, помислюва хладно, като за Лице, когото неговото сърце никога не Го е познавал, и което не му причинява нито радост, нито наслада.
Който не обича Христа, той не чете Божието слово и не го слуша с внимание и любов. Такъв винаги е недоволен от себе си, често се сърди, няма кураж, оплаква се и пада в отчаяние. Такъв човек за нищо не счита разните грехове като: лъжа, измама, клетвонарушение, възгордяване, блуд, пиянство, омраза, завист, с една дума: всеки грях за него е нищо. Такъв върши престъпления, като че ли пие вода; възбужда върху си Божия гняв, като нагорещени въглища за деня на гнева, когато се открие справедливият Божий съд (Рим. 2, 5). Такъв човек почти не знае, нито пък иска да знае заповедите на Спасителя. Не говоря за туй, че не се старае да ги изпълни. Той живее като че ли няма никакъв закон; като че ли той сам за себе си е закон.
Ето братя, признаците, по които ние може да узнаваме, кой е намерил Христа, и кой не Го е намерил; кой е близко до Него и кой е далече от Него.
Възлюбени братя! Търсете Иисуса Христа със сърдечна вяра и любов. Не забравяйте, че Той положи душата Си за нас на кръста, за да ни избави от греховете и вечните мъчения и, за да живее в нашите сърца, за да ни наслади. Не забравяйте, че всички ние сме откупени с цената на Неговата кръв и затова трябва да Му принадлежим, като на Изкупител.
Докато е време да побързаме да намерим Христа и да Го въведем с вяра в нашите сърца, за да не би, лишени от Него да станем плячка на огнената геена, според както е писано: Ако някой не пребъде с Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката и изсъхва: и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят (Иоан 15,6). Амин.
[1]
Протоиерей Иоан Кронщадски (1829-1908 г.) е син на беден селски певец. Завършил Петербургската духовна академия, той беше безспорно много бележита личност в Русия. Неговото влияние беше огромно. За хиляди неговото слово беше закон. Той беше в истинския смисъл на думата „добър народен пастир”. От всички краища на обширна Русия се стичали всеки ден верующи да получат неговото благословени и да чуят със затаен дъх неговото вдъхновено слово. Проповедите му са прости, безизкуствени, кратки и почти изключително с морално-мистическо съдържание. И всичката сила се заключава в туй, че той говорил с чувство и любов към своите слушатели. Известна е неговата изповед в два тома под заглавие: „Моят живот в Христа”.
[2] В стремежа си към духовно съвършенство и заради желанието си да служи Божествената Литургия за да се причастява по-често о. Иоан Кронщадски дори отказал на богодарованата си жена презвитера Елисавета да водят интимен живот. Той желаел и пристъпващите към Светите Тайнства да възненавидят злобата, нечистотата, невъздържанието, гордостта, жестокосърдечието, немилосърдието, себелюбието, плътоугодието и всяка неправда. Причащаващите се християни първом трябвало да отхвърлят и унищожават богоненавистния грях чрез истинско покаяние, чрез пост, молитва, богомислие и покайни сълзи! Да, за причастниците било нужно първом прилежно да изучават своята вяра и да проникват в нея духом, като се ръководят от нейните правила, заповеди и устави и най-главното – да възстановят в себе си чрез искрено, дълбоко покаяние истинския православен християнин по образа на древните и нови светци или по-добре казано – по Образа на Самия Господ Наш Иисус Христос, Който казва: „Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз направих за вас” (Иоан 13:15).
[3] А сега аз бих искал да задам на себе си и на тези като мен един въпрос: Защо ние, проповедниците на покаянието, сме толкова слаби и крайно снизходителни към каещите се грешници, като стигаме почти до скриване и недоглеждане на всеки грях? Не е ли заради това, че и самите ние сме грешни и не сме възлюбили Божията правда с цялото си сърце? Не е ли заради това, че не сме възненавидели неправдата и нямаме божествена ревност към правдата? Ние прибързано възлагаме ръка върху главата на грешниците и ги удостояваме с благодатта на „разрешаването” и опрощението като при това често ставаме съучастници към чужди грехове.
Св. Иоан Кронщадски
***
Димитров, Вениамин. Сборник от образцови проповеди на най – бележити православни проповедници. Издание на групата Добрия Пастир, 1930 г.
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
Обратно