| 29 ЮНИ - СВЕТИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ | |
Протоиерей Алеко Рачев
На двадесет и девети юни, Православната църква в България, равнопоставено прославя двама многоизвестни свети мъже и тяхното славно служение, което през очите на историята, в зората на третото хилядолетие след Рождество Христово, се показва все така чутовно във величието си.
Светите вселенски учители Петър и Павел ведно с другите апостоли и ученици Христови с непоколебимата си проповед за Разпнатия, но Възкръснал Божий Син, внесли такава деятелна промяна в мирогледа на хората за Бога и начина, по който да виждат човека в себе си, че променили стария свят безвъзвратно.
Първовърховните апостоли с жертвоготовност носили истината за Боговъплощението в злия свят на иудеи и езичници и с предела на личната си вяра и твърдост в Христа те изпълнили Неговата заръка, като просвещавали, и кръщавали хора от всички народи в името на Отца и Сина и Светия Дух. [1]
В днешния век на технологии е леснодостъпно да постваме в е-мрежата коментари за това какви са всъщност другите християни и какъв е техният живот, като удобно отклоняваме съвестта си от това как нашите дела променят света около нас.
Симон, син Ионин [2], наречен после от Христа Петър, например бил обикновен рибар преди личната си Петдесетница, а Савел от Тарсис, наречен отпосле Павел, преди удивителното си призоваване като съсъд на Истиннаго Бога [3], бил възпитан и високообразован в еврейския закон римски гражданин и ревностен гонител на християните.
Първият в момент на слабост се отрекъл от Христа [4], а другият в изблик на религиозна ревност дишал заплахи и убийства срещу учениците Му [5]. Единият - по никакъв начин не даващ индикации да стане камък и крепило на вярата, а другият, още по – малко дори, да се превърне във фундамент на църковното учение за Богочовека.
Бог с любов простил на Петра, възстановил апостолското му достойнство, а на Павел сторил според провидението Си, като го посадил всред църквата Христова за апостол, понесъл името Mу сред света на многобожието.
Божият Син укрепил двамата Си апостоли в очакващото ги болезнено служение, което те понесли от злобния свят заради Евангелието. Личностното душевно преображение изпълнило апостолите със силна вяра в Спасителя и те били готови вече не само да проповядват за Христа, но и по всяко време да пострадат заради Неговото име.
Ходенето на църква, проповедта за Възкресението и причащението с Тайните Христови не са достатъчен аргумент за вярата ни в Спасителя. Животът в Христа придобива сила тогава, когато вярващият човек е готов да приеме смърт за Христа по всяко време от живота си.
Свети Петър проповядвал в много градове и области. Написал две съборни послания, бил препасван и воден където не щял; преследван и мъчен, светият апостол не престанал да проповядва Евангелието, утешавайки се с любовта на Христа и грижата за неговите агънца. В 67 година по време на гонението на християните при римския император Нерон, първовърховният апостол Петър завършил земния си път мъченически. Намерил себе си недостоен за същата смърт, каквато Сам бил приел божественият му Учител, той избрал разпъването му на кръст да е с главата надолу.
Свети Павел обходил много градове и просветил много народи. Подложен бил на преследване, бой, гонения, на вериги и мъчения. Четиринадесетте послания, с които назидавал църквите по различни места на просветения свят, са запечатали малък отрязък от действеното слово на непоклатимата вяра в Христа, с която привлякъл към Спасителя хора от различни етноси и народи. Изминал много път по суша и море, през същата 67 година при управлението на римския император Нерон, първовърховният апостол Павел приел мъченическа смърт за Христа, но предвид римското си гражданство, той не бил разпнат на кръст, а бил посечен с меч.
Животът по евангелските закони отвел светите апостоли Петър и Павел с голяма награда в дома на Живия Бог, откъдето и днес и до века, се застъпват пред Бога за всеки човек, паднал в греха, помолил ги за помощ в бедата си.
***
Тропар на св. първовърховни апостоли Петър и Павел
Апостоли първопрестолници и учитeли на вселената, молете Владиката на всички мир да дарува на вселената и на душите ни велика милост.
Обратно