| 28 МАЙ - СВЕТИ СОФРОНИЙ БЪЛГАРСКИ – БАЛКАНСКИ | |
Свети Софроний Български живее през Османското административно управление – иго.
Сведенията за него са от „Жития на светиите” Том, месец май и „Жития на българските светии” все издание на манастир „Св. Георги Зограф”, Света гора Атон, „Жития на светиите” на Левкийски еп. Партений, Житието на „Св. Георги Софийски Най-Нови” от поп Пейо.
Бил свещеник в с. Пенкьовци; Трънска духовна околия, Софийска митрополия.
По ред причини турците го тормозели и той се премества в София. Там натиска (верски и етнически) върху този буден българин продължава и тоя се преселва в отвъд Дунавските български земи; територията на днешна Румъния. Там продължава да свещенства - не са локализирани точно кординатите на неговото пребиваване в Румъния. Тогава там се е служело на старославянски и той разгръща ползотворна пастирска дейност.
Може би е пребивавал като пастир на някое новосъздадено българско село, от изселници от размирни райони на България. Не след дълго двамата му сина се устройват, презвитерата му се споминва и той заминава в един румънски манастир.
След смъртта на княз Радул Влашки се преселва в България в Поломието. Най-често спряганото място на неговото пребиваване е манастира, по-късно приел името на преподобни Димитрий Пустиножител и Чудотворец Басарбовски.
Първите български сведения за него са от пребиваването през 12-13 век покрай селищата Красен, Иваново и Басарбово пръв Търновски (ортодоксален) патриарх св. Йоаким, който е интронизиран – 1235 г. на поместния събор в Ламсак, когато се възстановява патриаршеското достойнство на главата на Българската православна църква получено през 927 г. при Св. благоверен цар Петър; и загубено през 11 век – византийското административно управление – иго.
Смята се, че взетият за първоиерарх от Поломието дошъл от Света гора патриарх през 12-13 век е обитавал и посещавал този манастир; през 15-16 век в него най-вероятно пребивава в Поломието и св. преподобномъченик Софроний Български (Балкански).
В новото място на аскеза и свещенодействие, св. Софроний разгръща ползотворна свещеномонашеска дейност. За борбено опазване будно народностното самосъзнание на християните; духовното им обгрижване и просвета бива мъченически убит в манастира, в който се подвизава в Поломието; от един манастирски слуга; харизаник; послушник (различни са версиите, но винаги - служител).
Оплакан от верните си чеда, е погребан най-вероятно в горния скат (гробището) на Басарбовския манастир.
Две - три години след полагането му в земята (скалата), се явява на своите духовни чада и попросва да бъде отворен гроба му. Изпълнявайки волята му, те отварят гроба и изваждат оказалите се нетленни и благоуханни мощи на светеца. Полагат ги в храма. Започва послесмъртната прослава на този безсмъртен светец.
Явно е и точно, поп Пейо със житието на св. Георги Софийски Най Нови, описва и това на прославилия се вече и св. Софроний Български през 15-16 век. Най-късната дата на успението на този български светец е минус две-три години от 1515 г. т. е. 1512-1513 г.
Последно една Атонска дописка за него съобщава, че мощите му сега са в Сърбия (но не се знае и до сега точно къде).
Тропар:
Свети преподобномъчениче Софроний Български моли Бога да ни прости всичко каквото сме му съгрешили, да ни отвърне от греховете и да спаси душите ни. Амин.
Монах Василий - Басарбовски манастир
Обратно