| 22.09 - СВЕТИ КОЗМА ЗОГРАФСКИ | |
Облечен в най-новите си дрехи, с торбичка на рамо, малкият Козма потропвал по калдъръмената улица на път за близката църква. Там свещеникът учел децата на християнската вяра, а родителите на Козма искали синът им да бъде духовно просветен. На седем години бил Козма, когато детската му ръчичка познала силата на пачето перо. Той напредвал бързо и когато учителят диктувал едно изречение от псалтира, което много му харесало, възкликнал:
- Отче, искам да го напиша с най-хубавите букви, а те не стават равни.
- Старай се, чедо. За Бога трябва да се мисли и да се пише красиво.
Много се радвал Козма, когато напреднал в краснописа. Научил се да украсява заглавките, в което проявявал творчество. Бързо преминал към втория етап на обучение - тълкуване на библейски и богослужебни изречения. Това обогатявало чистата му душа и правело вярата му по-пламенна. Научил се и да пее. Не се насищал да слави Бога с хубавите старобългарски напеви. Накрая преминал и към изучаване на гръцки език, за да може в превод да разширява духовните си знания.
Всичко вършел със сърце и закопнял да се отдаде на духовен живот. Решил да стане монах. Много бил слушал за светогорските манастири, където в строг живот монасите преуспявали. И един ден потеглил. Пътят бил дълъг и много изморителен, а той вървял пеш и сам. Не искал никой да знае за скътаната му сърдечна тайна.
Когато навлязъл в полуострова и се разкрила пред погледа му беломорската шир, а около него ухаели дафинови, лимонови, портокалови и маслинови дървета, той останал в захлас. Пленила го не само природната хубост, но той усетил дълбоко духовната атмосфера на това свято място. Останал дълго в размисъл и накрая запял възхвала на Божията Майка, покровителката на светогорските монаси.
Пристигнал привечер в българския Зографски манастир, когато клепалото биело за вечерно богослужение. Манастирът щедро надарен още от цар Симеон и Асеновци, бил величествен, а молитвеното пеене в храма стоплило душата му. Приели го и станал монах. Проявил голямо старание и за кратко време надминал всички. Станал духовен старец и наставник на младите монаси.
Пожелал усамотение и игуменът му разрешил да се засели в една пещера, недалече от манастира. Там заживял като отшелник. Имал много ученици от „Зограф“, които често идвали за поучение и изповед.
- Отче, много трудно успявам в пост, молитва и послушание. Затова душата ми не е спокойна - споделил веднъж с него млад монах.
- Ти си разчитал само на себе си, а със свои сили нищо не може да се постигне - отговорил Козма.
- А какво да правя?
- Божията благодат трябва да стопли сърцето ти. Но тя сама не идва. Трябва да я предизвикаш.
- Искам, отче, кажи ми как?
- Разтвори сърцето си за Бога. Разбирам, че твоето сърце е още затворено за нея. Ключът е любовта и прошката към всички. След като е вече отключено, вратите му се разтварят с труд и много усилия. Труди се, смирявай се и когато Божията милваща благодат се излее в сърцето ти като дъжд на суха земя, ще сетиш радост и утеха, каквито цял свят не може да ти даде.
Укрепил се младият монах и често идвал да разкрива мислите си. Идвали монаси и от други манастири, а старецът Козма бил кротък като дете, лицето му сияело, той стигнал до святост. Ден и нощ се молел, а привечер посядал пред пещерата за отдих. Долитали птици, кацвали по раменете му и запявали. Идвали и диви зверове, глигани, козлета и една кротка сърничка.
Свети Козма остарял и се разболял. Пожелал да се причасти с Христовите Тайни и мирно починал. Дошли всички братя от Зографския манастир да го погребат. Привечер, като забили камбаните, започнали по обичая си да идват горски птици и животни към пещерата. Заобиколили ковчега му, но след като не станал да ги посрещне, те останали в очакване. А когато ковчега бил спуснат за погребение, се чул грач на птици, блеене на козички и дори една мечка жално изревала. Сърничката само кротко отронвала топли сълзици. Така не само братята, но и горските приятели на отшелника го изпратили до гроба. В „Зограф“ дълго се разказвало за това, защото не се помнело такова дивно погребение.
Свети Козма Зографски починал в Господа през 22 септември 1323 г.
Той не превзел укрепени градове и не поробил народи, а покорил всичко земно на духа. Той не изградил дворци и не ги украсил със злато, мрамор и скъпи мозайки, а украсил дома на душата си за вечността. Тялото му останало нетленно и той прославил българската святост на Света Гора.
Жития на българските светии, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, С, 2002 г., с.17
Изображение на снимката - пещерата на преподобния Козма
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
Обратно