| 22 НОЕМВРИ - СВЕТИ МИХАИЛ ВОИН | |
Християнството проникнало в нашите земи още в апостолско време, така че преди официалното покръстване на България имало много българи, изповядващи Христовата вяра. Те се отличавали с добри нрави; там, където огреел лъчът на християнската любов, сърцата се пречиствали и ставали добри.
В град Потука, за който се предполага, че е днешният град Батак, имало много българи християни, които тогава живеели в гръцкото царство. В едно добро християнско семейство се родил и растял малкият Михаил. Той бил толкова добро християнче, че всички го наричали „светото дете“. Макар и малък, сещал се да прави милостиня на бедни и да посещава болни. Често обаче чистата му детска душа се смущавала от обноските на хората.
-Татко, вчера чух как нашите съседи грубо се скараха и си казаха много обидни думи. Нали Христос не иска така да се отнасят? - запитал той баща си.
-Щом те не изпълняват Христовия закон за любовта и прошката, те са християни само по име - бил отговорът.
Нежната и чувствителна душа на Михаил се натъжила и той останал замислен. Тогава баща му продължил:
-Помниш ли, когато се изкачихме на един висок връх в планината?
-Да, татко, много беше приятно. Там за пръв път видях птички с много красиви пера. А как пееха! Не можех да се наситя да ги слушам.
-А помниш ли колко се натъжи, когато видя едно мъртво птиче.
-Да, татко, още ми е мъчно за него.
-Така е, Михаиле, и с вярата в Христа. Тя е красива като горска птица, която лети високо и сладко пее в душата на човека, но без добри дела е мъртва.
-Татко, аз ще се старая да бъда християнче не само по име. Ще обичам всички хора, както обичам себе си - възкликнал Михаил.
Бащата се усмихнал, доволен че неговото дете разбира Христовия закон за любовта. Радостта му се усилвала, когато Михаил растял, защото той ставал все по-разумен и добър. Дошло време да отиде войник. Душата му пак се смутила.
-Татко, защо трябва да има войни? Това е жестоко - запитал той.
-Защото хората, а понякога и цели народи, водени от жажда за власт и грабежи, забравят, че трябва да се обичат като братя. Всички сме деца на един Бог. Колкото вярата е по-силна, толкова и спирачката към греха е по-сигурна.
-А защо тогава гръцкото царство, което е приело християнството, има войска?
-Тя е необходима за отбрана. Тежък грях са завоевателните войни!
Завършил Михаил военното си обучение с прилежание. Оценили го и му поверили да ръководи голям отряд. А точно тогава, в 865 г. арабите нападнали гръцкото царство. Императорът повел отбранителна война. Михаил с готовност тръгнал със своя отряд, защото арабите искали да покорят гърците и да поругаят чистата им християнска вяра. А те били многобройни и свирепи.
Изплашили се гръцките войски, разбягали се и се скрили в планината. Михаил, като видял това, се наскърбил, но не се отчаял. Коленичил, вдигнал ръце за молитва и със сълзи на очи се помолил Бог да направи чудо. След това се устремил с отряда си към центъра на неприятелската войска. И по неговата силна вяра и пламенна молитва чудото станало.
В миг се разразила страшна буря с пороен дъжд. Гръмотевици цепели въздуха, а мълнии падали и изплашили арабите до такава степен, че те не виждали нищо пред себе си. Настъпила голяма паника и те ударили на бяг. Така с великата Божия подкрепа Михаил ги прогонил, без да падне мъртъв нито един негов войник.
След победата императорът искал да го награди и да го постави на висока военна служба, но Михаил отказал. Чудото силно развълнувало душата му и той решил да се отдаде на още по-строг християнски живот. Усилил духовното милосърдие, което е молитвата за всички хора.
Починал в мир и го погребали. След време от гроба му започнало да излиза приятно благоухание, което не можело да се сравни и с най-сладкото ухание на цветята. Това било знак, че е светец. Извадили тялото му и то се оказало нетленно.
Когато цар Калоян присъединил към царството си град Потука, пренесъл мощите му в Търновград и ги поставил в патриаршеската църква на Царевец. Но когато България паднала под турска власт, за да не бъдат поругани, били занесени във Влахия, днешна Румъния.
Свети Михаил, наричан воин, не умрял мъченически за Христа, нито се подвизавал като отшелник, а станал светия, защото живял чист и праведен живот. Светостта е в сърцето на човека. Тя не се вижда. Само небето я знае и я прославя.
Жития на българските светии, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, С, 2002 г., с.187
Изображение на стенопис от Девическия манастир „Св. Възнесение Господне” с. Лозен – Софийско
Фотография: Ангелов, Пламен, Уникална България
Обратно