Въведението на Пресвета Богородица в храма е събитие, което става църковен празник, постановен и включен в годишния богослужебен канон още през първите векове на дълбоката християнска древност. В началото той се чествал самостоятелно, като отделно тържество, а по-сетне е бил прибавен към цикъла на т.н. Богородични празненства, свързани пряко с живота на Божията Майка.

Самото название Въведение, оказва на събитието на Богородичното въвеждане в храма, извършено съгласно даденото обещание от непорочните Йоаким и Анна – родители на Света Дева Мария.

Щом навършила три години, малката Мария била отведена в Йерусалимския храм, където тя останала до 12 годишната си възраст. Там по-славната от серафимите била приготвена да стане обител на Спасителя Бог. Младата отроковица била доведена в храма до момента, когато се изпълнило времето да се яви пред света Христа Жизнодавеца.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където веднаж в годината влизал само първосвещеникът. Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Св. Дева Мария заживяла при храма. Там в отделни помещения живеели и други млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчицата Ана [1]. Тук живеели също така странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Св. Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, опитни в Св. Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. "Дух Светий" - говори свещената песен - осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна".

Храмът е дом за молитва, преддверие към небето, място, където нашият дух се учи да живее с Небесния живот, с живота на Небесното Царство. За добър плод е необходимо добро семе, но е важно и на каква почва ще израсте семето. Затова не случайно Светата Църква отнася Въведение Богородично към числото на дванадесетте велики празника, подчертавайки по този начин голямото значение на храма, като благодатна почва в живота на Дева Богородица, а заедно с Нея и за живота на всеки един от нас.

Из Жития на светиите и др.