| 16.09 - СВЕТИ КИПРИАН КИЕВСКИ И МОСКОВСКИ | |
Ако чужденец влезел в българската столица Търновград, в първия момент оставал удивен от величествения „Царевец“, от красивата „Трапезица“ и от стройните му църкви със сребреещи кръстове в небесната синева. Ако пък тръгнел по стръмните му улици, не можел да се раздели с изящните произведения на занаятчиите от мед, кожа и злато. Но ако имал будни духовни очи, той разбирал какво книжовно богатство има там. А през XIV в. то било в пълен разцвет. Търновската книжовна школа се прославила и извън България с високообразовани духовници, които творели от букви, невми и образи неповторими духовни ценности.
Млади черноризци не оставяли пачето перо по цели нощи. Такъв бил Киприан. Близък сродник на Патриарх Евтимий, той произхождал от видния род Цамблаковци. Като приел монашество в Килифаревския манастир, той се отдал на висок духовен и книжовен подвиг.
- Отивам на Атон и желая да ме придружаваш - казал му Евтимий.
-Това е най-съкровената ми мечта - отговорил Киприан и потеглили.
На Света Гора той усилил духовния подвиг. Достигнал върхове в молитвата. С бистър ум, чист нрав и висока образованост, обърнал вниманието на Цариградския патриарх, който го назначил за свой помощник. Грижата за църквите обаче го принудила да се лиши от него.
- Руската църква се нуждае от духовник, който ще съумее да я обедини. За такъв по твърдост и умение намирам тебе - му казал патриархът.
- Длъжен съм да се подчиня в името на духовното добро - отговорил той.
Назначили го за Киевски митрополит. Работел неуморно, но често мисълта му го отнасяла в родината, където било неспокойно. Турски орди нахлували и вещаели големи изпитания. Веднъж на път за Цариград посетил родния си град, след като 16 години не го бил виждал. Посрещнали го с почит. Дълбоко се развълнувал, но с проникновения си ум и духовна предвидливост разбрал, че славната българска столица изживява тежки дни. Това го правело много тъжен.
Преди да потегли, той посетил любимия Килифаревски манастир и прекарал една незабравима нощ в молитва и размисъл. Изпитал мъка за голямото духовно богатство, което било пред прага на унищожението. Скръбта си излял в чуден старобългарски молитвен напев. Душата му заплакала и една топла сълза се отронила и попила в българската земя, която вече се тресяла от нашествието на завоевателя. Тази сълза била най-скъпият прощален дар, който оставил за родната духовност.
Предварително Киприан взел със себе си ценно книжовно богатство, което трябвало да се опази. С него той обогатил Руската Църква. То му било необходимо, защото тогава тя била като духовна нива, която се нуждаела от работници.
Петнадесет години митрополит Киприан служил в Киев. След това бил избран за Московски и на цяла Русия митрополит. Това било висока чест за един българин, но и голяма отговорност. На този пост той работил усърдно и се справил отлично, като успял да обедини Руската Църква. Седемнадесет годишната му служба като духовен водач на руския вярващ народ оставила светли следи.
Но митрополит Киприан блестял преди всичко с изключително висок духовен живот. Като ученик на видни български исихасти, неговата стихия била молитвеният съзерцателен подвиг. В старините си, когато вече положил здравите основи на църквата, той обичал да се усамотява в митрополитската лятна резиденция в с. Голенишчево, което било разположено на живописно високо място зад Воробьовите възвишения около Москва. Там превеждал книги, творял, работел за чистотата на богослужебния език и пишел жития на руски светии. В дълбоката тишина той се молел не само за поверения му руски народ, но и за българския, който страдал вече под турско робство.
Достигнал святост в дълбока старост често го виждали да рони молитвени сълзи. Не било трудно да се разбере, че той оплаквал горчивата участ на Българската Църква и на българския народ. Идвали бежанци от Търновград и му носели съкрушително скръбни вести за разрухата на славната столица и заточението на Патриарх Евтимий.
Починал на 16 септември 1406 г. на 76 години. Погребали го в Успенския събор в Кремъл, където погребвали руските духовни водачи. След време при един ремонт били открити нетленните му мощи. Поставили ги на почит в храма, кьдето са и досега. Паметна плоча напомня на посетителите за великия подвижник от Тьрновград и за блестящия обединител на Руската Църква и на земите около Московското княжество.
По едно щастливо стечение на обстоятелствата там, където се намирала лятната резиденция на митрополит Киприан, сега се намира сградата на българското посолство в Москва. Там е издигнат кръст. В календара на Руската Православна Църква е отбелязана паметта му. Всяка година на неговия празник руските християни извършват молитвено шествие по местата, осветени от подвизите на свети Киприан Киевски и Московски.
Жития на българските светни, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, G, 2002 г., с.11.
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
Обратно