1.IX. - Начало на Църковната Нова година, СВЕТА БОГОРОДИЦА ПАММАКАРИСТОС (ВСЕБЛАЖЕНА) | |
Знаменитата мозаичната чудотворна икона Света Богородица Паммакаристос (Всеблажена) - 11в., първоначано се намирала в едноименния манастир на Божията Майка в Константинопол. Заедно с манастира Христос Спасител в Хора, манастирът Св. Богородица Паммакаристос (Всеблажена) е една от малкото построени из основи сгради през епохата на Палеолозите, която дава измеренията на естетическото усъвършенстване по това време и свидетелства за възраждането на класическата култура в комбинация с нови философски и богословски тенденции. Св. Богородица Паммакаристос (Всеблажена) притежава най-многото византийски мозайки в Истанбул след Света София и Христос Спасител в Хора.
Известни днес като джамията Фатхие, манастирът и църквата Св. Богородица Паммакаристос били седалище на Вселенската Патриаршия от 1456 до 1587 г. Манастирът бил или построен или обновен до голяма степен от Михаил Тарканиотес Глабас, протостатор [1] на Андроник II Палеолог (1282-1328 г.). Много историци и археолози обаче вярват, че оригиналната постройка била по-стара, а някои я приписват на Михаил VII Дукас (1071-1078 г.). Това, което е сигурно е, че Траконитес е бил основателят на елегантния параклис, добавен към южната част на църквата. Предполага се също, че оригиналното здание било издигнато през 8 в. (Мамвоури). В по-стари времена имало частичен надпис в олтара, който гласял: Под грижите на ИОАН, но никой не е успял да открие за кого се отнася той. Георги Пакимерес, пишейки за Траканитес отбелязва, че Паммакаристос бил негов собствен манастир.
Едно историческо свидетелство разкрива важността на този религиозен център, който подслонил Вселенската Патриаршия. Паммакаристос останал в ръцете на православните гърци дори след завладяването на Константинопол. Вярват, че известната среща между Патриарх Генадий Схоларий и Мехмед II Завоевателя и техният разговор по религиозни въпроси се е провел тук. През 1454 г. скоро след падането на Константинопол, Мехмед II Завоевателя позволил на новия Патриарх Генадий Схоларий (1453-1456 г., 1458-1463 г.) да разположи престола на Патриаршията в ц. Св. Апостоли. Обаче църквата, която към този момент била в порутено състояние, стояла в район, където живеели много малко християни. Тази и някои други причини накарали Патриарх Генадий да реши да премести Седалището на Патриаршията в ц. Паммакаристос.
Когато три години след падането на Константинопол Патриаршията била преместена от ц. Св. Апостоли в Паммакаристос (1456 г.), светите мощи и другото ценно имущество били прехвърлени в новата епархия.
При третото светителстване на Патриарх Симеон I Требизунд (1466 г., 1471-74 г., 1481-86 г.) местният Синод обявил за невалидна Флорентинската псевдоуния и регулирането на отношенията между Православната и католическата Църква било свикано в църквата Паммакаристос.
Когато Паммакаристос била превърната в джамията Фатхие, Патриаршията била заставена да се премести още веднъж и да се впусне в ново странстване, докато накрая, в 1600 г. тя била разположена в малкия манастир Св. Георги в Диплофанарион.
След големия пожар в него през 1738 г., през 1798 г. били направени известни укрепвания и допълнения към патриаршеската църква и особено към олтара, където за пръв път били положени други два Свети Престола. Тогава именно било решено да се посвети десния (южен) кораб на църквата за параклис на св. Евфимия и съответстващия ляв (северен) кораб за параклис на Св. Три Светители. Ние дължим тази информация на писанията на Кумас, Сатас, Вапхайдис, Матас и по-раншния историк Сергиос Макраисос, който изразява несъгласие с издигането на три Свети Престола: И така, той започна да строи Патриаршеския дом през септември на тази година (1797 г.) ..... Тогава (1798 г.) той опита да разкраси църквата "Св. Великомъченик Георги” като издигна три олтара в храма и като продължи към промяна на посвещаването на десния кораб на Св. Евфимия и левия на Св. Три Светители.
В същото време десният кораб бил посветен и на Св. Богородица Паммакаристос (Всеблажена) в параклиса на южния кораб, т. к. нейната знаменита мозаична икона била поставена там. Освен това, от ранни времена било установено Патриаршеската църква да се посвещава също и на Св. Богородица. Мелетий от Атина съобщава че Тимотей II, Константинополски Патриарх постановил през 1614 г. новата Патриаршеска църква „Св. Георги” да бъде също посветена на Приснодева Мария, в памет на предишната Патриаршеска Църква „Св. Богородица Паммакаристос (Всеблажена)”.
През август 1904 г. Патриархът и Св. Синод решили да честват заедно Празника на Индикта (1.IX.) и поклонението на древната и чудотворна икона на Св. Богородица Паммакаристос (Всеблажена). За случая била написана специална служба. (Служба на вечерня, утринна и Литургия на празника на Паммакаристос, Патриаршеско издание в Константинопол, 1905 г.). Това остава в сила до наши дни и хорът пее на 4-ти плагиален глас аполитикиона (т. е. заключителния химн) на Паммакаристос:
Днес ние празнуваме радостното празненство, тъй като Твоята многопочитана икона, о Всеблажена, се полага за поклонение и, подтиквани от желанието на нашите сърца, ние всички идваме да се поклоним и да Ти зовем пламенно: Владичице наша, запази ни от опасност и нещастие.
[1] генерал, военнокомандващ, командва и тиловата част
Превод от английски: Наталия Стоянова
Източник: Вселенска Патриаршия – www. patriarchate.org
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
Обратно