| 1 ОКТОМВРИ - СВЕТИ ЙОАН КУКУЗЕЛ | |
Когато България била под византийско робство, в малкия град Драч имало едно добро и умно дете Йоан. То било сираче. С майка си живеели в бедна къща на края на града. Йоан много жалел отрудената си майка. Помагал й във всичко според силите си. Всяка сутрин повеждал единствената им бяла козичка на паша. Когато тя хрупала сочна трева, той изваждал от торбичката си любимата свирка и свирел до забрава. Имало случаи, когато се увличал толкова, че започвал да пее песни, на които сам съчинявал не само думите, но и мелодията. Бил надарен с чуден глас и който мине, се спирал да го слуша.
Един ден по пътя за Драч се задал знатен конник. Той спрял коня си и дълго слушал, а песента на Йоан се леела като бистър горски поток. Когато спрял, пътникът се приближил и го попитал:
- Как се казваш, сладкопойно момче и откъде си?
- Аз съм българче от Драч и се казвам Йоан.
- Желаеш ли да дойдеш в Цариград да се учиш?
- Желая, но трябва да питаме мама.
Тръгнал с бавен ход конникът, а Йоан подтичвал след него и все дърпал козичката, която искала да пасе. Когато дошли в бедния дом, майката се смутила. Натъжила се за раздялата, но не спряла любимия си син. Скоро Йоан постъпил във висшата царска школа в Цариград. Бързо надминал по успех другарите си. Не било лесно да усвои чуждия гръцки език. Гордите господарски деца го подигравали. Веднъж го запитали какво е ял, а той отговорил на гръцко-български „кукиа ке зелиа”(бакла със зеле). Оттогава започнали да го наричат „Куку- зел”. Но скоро умните хора му дали най-заслуженото име „Ангелогласен”. Удивителни били дарбата, усърдието и доброто му поведение.
Като завършил с отличие, императорът го назначил за дворцов певец. Това не удовлетворявало чистия и умен младеж. Шумните веселби в двореца и разпуснатите нрави не му допадали. Най-много обичал от сърце и с топъл глас да пее в голямата църква „Света София”. Истинска духовна храна намирал в църковните песнопения, които издигат високо духа.
Когато оставал сам, мъка свивала сърцето му. Той тъгувал за своята майка. Един ден тръгнал за Драч. Като наближил родния дом, чул странно пеене. Не било позната песен, а нареждане през сълзи. Майка му изплаквала мъката си по него с думите: „Йоане, где си мое мило дете?” Йоан силно се развълнувал и веднага записал тъжната мелодия на ноти. Жалбата на своята майка и на всяка майка за детето отразил в известната до днес творба „Полиелей на българката”.
Йоан се върнал отново в Цариград, но шумният живот в двореца все по-силно го отблъсквал. Императорът обаче не искал да се лиши от чудния му глас. Единственият изход бил да избяга тайно. Облякъл скъсана вехта дреха, начернил лицето си до неузнаваемост и бос с тояга в ръка напуснал двореца като просяк. Стигнал Света Гора и се представил като козар на игумена на най-големия манастир - Лаврата.
Наели го и всеки ден ангелогласният изкарвал козите на паша. Там се усамотявал, но песента напирала в него. Един ден запял сладкогласно. Дочули го братя и доложили на игумена.
- Да не си ти Йоан Кукузел, когото императорът търси? - запитал го той.
- Аз съм, но желая усамотение и чист живот, далеч от дворцовата суета - бил отговорът.
Игуменът го разбрал и му разрешил да живее в един усамотен скит край Лаврата. Само в събота и неделя Йоан идвал в манастирския храм и пеел. Всички занемявали от умиление. Приел монашество и се отдал на църковно служение. Съчинил много песнопения. В тях влагал елементи от българската народна песен. Най-красиви молитвени песни съчинил за Майката Божия, покровителка на Света Гора. Пеел ги с много сърдечна топлота и през дългото нощно богослужение никога не сядал. Унесен в духовна сладост, не сещал умора, но краката му заболели. Остарял и починал. Погребали го с почит.
До днес Ангелогласният монах е известен като ненадминат певец. Учел и другите, но успявали само надарените и трудолюбивите, защото творбите му били трудни за изпълнение. Разпространени по всички християнски страни, те прославят българското духовно музикално творчество.
Освен това богатство, свети Йоан Кукузел е оставил скъп завет на потомците: стремеж към чиста духовност в музиката, която издига духа над световната суета и извисява до небесата.
Жития на българските светии, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, С., 2002 г., с. 53.
Обратно