Протоиерей Алеко Рачев

По плът ние сме пръст и веднъж слезли на последната си житейска спирка, смъртта ни връща отново в земята. Пръст при пръстта. Такава е неумолимата действителност на света, в който живеем. Свят преходен и мимолетен. Ала ние притежаваме нещо, което ни различава от заобикалящия ни материален свят. Имаме не само тяло, но и душа. Две основания цялостни и единни, взаимно проникващи едно в друго и в постоянно взаимодействие помежду си.

Несъмнено, където има сливане на два различни компонента има и конфликт. Погледнато в нашия случай, и тялото, и душата, търсят мотив за първенствуващо надмощие. Надмощие, при ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Смъртта в този живот е неизбежна и все пак от край време хората се опитват да отсрочат срещата си с нея. В копнежа си за умствено, душевно и телесно здраве, людете обичайно възлагат цялата си надежда на лекарите. Но както и навремето, така и днес медицината на практика нерядко професионално и несмутимо гасне немощна в тревожните очи на болния умиращ човек.  

По този повод, свети апостол Лука в евангелието си разказва две чудни истории от земния живот на Един Лекар, в чиято власт са здравето и живота на всеки един от нас. 

След като Иисус бил помолен да напусне земята гадаринска, Той се качил на кораб и се завърнал ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

В своите поучения Христос винаги е съобразявал умствената схватливост на слушателите Си, за да могат те да вникнат и долавят поуката от това, което са чули. Когато разговарял с книжници народни, Иисус и пряко, и косвено ги изобличавал в неправилно или умишлено извратяване смисъла на закона Мойсеев, а когато наставлявал людете или учениците Си, Иисус използвал ясни и не дотолкова сложни за тълкуване изразни средства.

Възприятията на всеки слушател са различни. Иисус често излагал поученията Си към народа в особена иносказателна форма. По този начин хората лесно запомняли чутото и впоследствие можели да се замислят върху неговия смисъл. Такъв бил и разказа ...

Прочетете още

О, преподобна майко и прекрасна Параскево, отгоре наглеждай милостиво и нас! Сега ти не съзерцаваш като през огледало или във въображението си Този, Когото силно си обикнала – Христос, а му говориш направо лице в лице! Смирено те молим: опази ни от всички вражески навети чрез силата, която ти е дал Спасителят Христос, избави ни от всяка съблазан, бди над нас, майко Параскево, и ни помогни и укрепи по тесния път към Христа, за да го извървим и ние, както и ти си го извървяла и като имаме теб за пример да не се отклоним от него. Като похваляме твоите чудни дела, пресвета майко Параскево, умоли нашия Господ Иисус Христос, Комуто с Безсмъртния Отец и с Пресветия Благ и Животворящ  Дух слава и могъщество сега ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Телесно човек е създаден от пръст,  принадлежи на земята от която е взет и затова земният му живот минава като на сън и чезне като сянка. Но има нещо съществено, което го отличава от физичния свят. Той притежава дух, с неземно измерение и произход от друго битие. Човек не е просто същество, а личност притежаваща свободна воля. Той волево може да определи критериите си за добро и зло и сам да си изгради нормите на поведение спрямо Бог, човеците и заобикалящата го среда.    

Преходността на земния му живот го е научила, че материята няма шанс срещу смъртта. Прах при праха ...

Прочетете още

На 17 септември православната църква почита паметта на просиялите агници Божии Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Богослужебните текстове многократно насочват нашето внимание към това, че тези които са просияли в Божие име носят в себе си добродетелите на вярата, надеждата и любовта. Самото Свещено Писание подрежда тези добродетели във възходяща прогресия. Ние човеците се стремим, според силите си да добием вяра, да не губим надежда и да вникнем в мъдростта, като се уповаваме на Божията милост.

След Рождество Христово, в началото на II век в Италия живяла вдовица с три дъщери. Тя приготвила ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Мъчителна била Божията присъда за Адам и потомството му. Когато Бог сътворил човека и го почел по висотата на Своя образ и подобие не поискал от него много,  само да прояви малко смирение и да не яде от плодовете на една ябълка. Но ето, заради непослушанието на първия човек, небесата за хората се заключили и пътят към родното всеотечество бил изгубен, но раят не бил забравен.

Людете с надежда зачакали деня, в който да се върнат в Едем, място на безболезнен живот и на приятна грижа за всичко сътворено от Бога. Минало много време, не се намирал измежду хората някой, който да ги примири с Бога. Нямало такъв, който с праведност да се богоуподоби на Всевишния ...

Прочетете още

С изгубването на райската невинност, наченал нравствения упадък в хората. След като покварата взела връх в поведението им, замъглила човешкия ум и устойчиво заменила висшите духовни стойности с груба материална сетивност. Преди повече от седем хилядолетия, стремежът към добродетели почнал да гасне и нуждата от Спасител на човешкия род ставала все по-потребна. Занизали се столетия след столетия. Човечеството стигнало точката си на пречупване, след която моралното изправление на душата щяло да бъде вече невъзможно.

Но Бог, който много обича човека, не допуснал хората да преминат предела, който да заличи ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев 

Веднъж към Христа се приближил един високопоставен човек от еврейския народ и го попитал какво да стори, за да наследи живот вечен? Иисус му отговорил: Знаеш заповедите на Закона Божий и му изброил някои от тях.

Всичко това съм опазил от младини с трепет отговорил уважаваният началник. А Иисус, като го погледнал, възлюбил го и му рекъл: (само) едно ти не достига: иди… и раздай всичко що имаш на сиромаси,…па дойди и върви след Мене…

Досточтимият млад иудеин, бил извънмерно богат. Като чул думите Господни, смутено Му обърнал гръб и си отишъл натъжен. Този мъж бил така привързан към богатството си и грижите за него, че не ...

Прочетете още

Знаменитата мозаичната чудотворна икона Света Богородица Паммакаристос (Всеблажена) - 11в., първоначано се намирала в едноименния манастир на Божията Майка в Константинопол. Заедно с манастира Христос Спасител в Хора, манастирът Св. Богородица Паммакаристос (Всеблажена) е една от малкото построени из основи сгради през епохата на Палеолозите, която дава измеренията на естетическото усъвършенстване по това време и свидетелства за възраждането на класическата култура в комбинация с нови философски и богословски тенденции.

Св. Богородица Паммакаристос (Всеблажена) притежава най-многото византийски мозайки в Истанбул след Света София и ...

Прочетете още

Времето, в което живял св. княз Александър Невски, било време на сурови изпитания за Русия. До западните й граници през 1202 г. бил основан католическият Орден на меченосците. Две години по-късно, по време на Четвъртия кръстоносен поход, бил разгромен от рицарите Константинопол – столицата на православната вяра. В 1207 г. папата се обърнал към руското духовенство и народа с искането да се отрекат от православието. Руската църква отхвърлила домогванията на католическия престол.

На изток, в далечна Монголия в 1206 г. Чингис хан е избран за велик хан, а след няколко години неговата войска завоювала за кратко време Сибир, Северозападен Китай, Средна Азия ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Днес е денят, на който е била отсечена главата на най-великия пророк Божий - св. Иоан Кръстител. Прославяйки Предтечата Господен, ние се дивим на честта, с която Бог е почел човешкото естество за достигане на равноангелен живот. На другия полюс, споменавайки тази мрачна история, показваме до какво оскотяване пада душата, живееща в нечестие в лицето на Ирод - Антипа, убиеца на Гласа на викащия в пустинята.

Ирод бил извикан в Рим по държавни дела. Когато пристигнал в столицата на империята, се установил в своя родственик Филип. Филип го приел топло въпреки, че го грозила опасност от това, да бъде убит от подозрителността на императора Тиберий, ако ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Всяка наша правда малка или голяма в собствените ни представи е като замърсена дреха пред Бога. Няма дело, ни духовен подвиг чрез който човек сам да постигне спасението на душата си. Истина е, че за да наследи новия вечен рай, човек трябва първо и преди всичко да има вътрешно желание за това. Иисус дойде, за да откупи човека от греха и смъртта, но насила Той няма никого да спаси. Христос даде възможност на хората от всички народи и племена, ако вярват в Него и следват примера Му да наследят вечна радост у Бога и да насядат около трапезата Му в Царството Небесно.

В нравоучителните Си разкази, Иисус неведнъж се е ползвал от реалистични картини и събития, с помощта на които е ...

Прочетете още

В св. Писание няма повествование за обстоятелствата и края на Божията майка, която след като нейния Божествен син бил разпнат на кръст, се преселила в дома на любимия Иисусов ученик – Иоана и преживяла у него в град Иерусалим до преклонна възраст. Но благоговейното отнасяне на древните християни към Божията майка било толкова голямо, че те не са могли да забравят и да не предадат за нейния живот всичко, що са могли да забележат в нейните думи, в нейните отношения, в нейните дела, даже и за нейния външен вид.

От тия древни сказания и предания известно е, че успението на Божията майка се съпровождало с много чудни знамения ...

Прочетете още

Вън от чертога на рая, хората почувствали горчилката на безпокойството и така, съпътствани от многолики страдания, те влезли в борба за живота си с противните сили, стараещи се да го покосят.

В светото Евангелие е описана една такава история, при която смъртта застанала очи в очи с учениците Христови, които плавали с кораб и били хванати в капан на развилняла се буря в морето.

След като Иисус нахранил повече от пет хиляди души по чудесен начин с пет хляба и две риби, Той накарал учениците Си да влязат в кораб, за да минат преди Него на отсрещния бряг, а Сам Той се качил на тамошната планина, за да се помоли ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Знанията, които хората придобиват за заобикалящия ги свят с неговите процеси, закономерност и природни явления, се базират на човешкия практически познавателен опит, на теоретичните му съждения и на неговите логически умозаключения в най-широк смисъл на думата.

Функционирането на човешкото тяло зависи от поддържането на  основните му жизнени процеси, така както това се отнася и за всеки друг жив организъм. Храненето регулира жизнените функции на плътта като я снабдява с необходимите ѝ хранителни вещества. За да приведе към действие този процес, на човек не му ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Било времето от последното трето благоприятно лето от общественото служение на Сина Божий и тридесет и третата година от рождението Му по плът. Иисус бил показал вече неброими примери на човечност и нравствени постъпки, с които Той променял коравосърдечните души на хората. Ала земното му време вече изтичало. Добата на доброволните Му страсти, чрез които Той извършил изкуплението на човечеството наближила и Иисус заговорил на учениците си, че Той трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне .

Потискащи били за учениците Му думите, с които Той ги информирал за ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Кой е този мъж или коя е тази жена, които да не копнеят в душата си за мир и сърдечно веселие. Това желание не е плод на непостижима мечта, нито пък на идеализирана нереалност. Бог сътворил човека, поставил го в градината Едем и там мъжът с жена си наченали да обгрижват рая, който изпълнил дните им с радост и наслада. Но дяволът от завист наклеветил пред Ева Бога, че не е казал истината за дървото на познанието и така последвалите събития станали причина в живота на прародителите ни да влезе смъртта, за която красотата, младостта и земното щастие човешко нямат никакво значение. Така омерзението на човечеството като плод от сатанинската клевета достигнало пика на падението си в отдалечаване на човек от Бога и дори отричането …

Прочетете още

Във всеки календарен ден от годишния кръг на Православната църква, благоговейно се пази животоописанието на мъже, жени и деца, които до последното си издихание не са отпаднали, но винаги са имали пред очите си началника и завършителя на вярата – Иисуса (Евр. 12:2).

Първата неделя след Петдесетница, Православната църква ублажава паметта на всички светийски чинове, изповедници на вярата Христова, засвидетелствали с дела в света вярата си под благодатната помощ на Светия Дух. В този неделен ден, отбелязван по древна традиция така още от края на IV в. по образец на св. Йоан Златоуст, и днес се възпява и величае богоугодния живот на тези Божии човеци, получили венеца на вечния живот, от праотеца Адам до ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

На този свят, всеки от нас има своя малък дял от време, през който да покаже своята човечност. Дни и нощи, с години наред в нас действат конфликти на душевна добродетел и чувствен егоизъм.

Някога, след трагичните събития записани в Стария Завет, когато Адам поради непослушанието си бил поставен вън от Рая, между човека и Бога застанал грехът. Съвестта на хората се помрачила, те започнали да се отдалечават от знанието си за истинския Бог, развратили се и наченали да се покланят на идоли създавани от тяхното въображение.

Така настанали времена на нравствен упадък, за които днешния цивилизован свят показва ...

Прочетете още

Днес насочваме вниманието си върху едно важно и знаменателно за Църквата Христова събитие – Първия вселенски събор. Този събор с историческо значение, имал за цел да положи основите на догматическите истини на Православието, като утвърди правилното учение за Иисус Христос. На този първи Вселенски събор били съставени първите 7 члена от православното Верую, което ние изповядваме и до днес (заедно с другите 5 члена, които щели да бъдат написани по-късно).

През 325 година, св. цар Константин, наложил се вече като едноличен владетел над цялата империя, която се простирала по целия европейски континент, знаел за разногласията в Църквата. В началото на IV в. Църквата Христова не била разделена, но се раздирала от ереси и разколи, които изниквали и изчезвали ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

В светото евангелие се разказва за това, как Господ Иисус Христос изцерил един слепороден човек. Излизайки от храма, Иисус съгледал един слепец, който просел милостиня. Апостолите Христови, както и мнозинството евреи, вярвали въз основа на Мойсеевия закон, че всяко голямо злополучие сполетява човека заради неговите лични грехове или заради греховете на родителите му. В отговор на зададения въпрос от учениците Му за това, чия е вината, за да се роди човекът сляп, Иисус им казал: Не е той съгрешил, нито родителите му, но да се явят делата Божии върху му. И така станало ясно, че няма виновни, за да се роди този човек сляп, но че Божията воля е решила това и че Бог допуска страдания за хора, които иначе не биха имали такъв жребий.

Докле съм в света, светлина съм на света - рекъл Иисус и като се навел към земята, направил малко кал от земната пръст и ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Един ден Иисус преминавал през Самария към Галилея и уморен от път се спрял до планината Соморон при извора Иаковов, намиращ се близо до град Сихар. Там дошла и една жена-самарянка, за да си начерпи вода от кладенеца.

Иисус и казал: „Дай ми да пия”. Проницателна била жената. Тя  не отговорила рязко на Господа, че: „Самаряните не общуват с иудеи" а, че: „…как Ти, бидейки иудеин, искаш, да пиеш от мене, която съм жена самарянка?...

Христос не открил Себе Си преди да се е проявила добродетелта на жената. Той постепенно и разкривал висотата на разговора, който предстоял: … да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива”.

На думите Иисусови самарянката внимателно ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

В древни времена, големите, а и по-важните стратегически градове, били заградени със защитни крепостни стени. По такъв начин бил укрепен и град Йерусалим. Пропускателният режим при него ставал през специални укрепени врати-порти, които били добре охранявани.

Такива врати Йерусалим имал и в североизточната си част на стената, наречени Овчи порти. Близо до тях имало къпалня с пет притвора, наречена Витезда. В тези помещения, лежали и множество болни, слепи, хроми и изсъхнали, които очаквали изцерение, тъй като по воля Божия, Ангел Господен от време на време раздвижвал водата и тя ставала лековита за ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Изтекъл и последният час от непоносимата хегемония на смъртта, с която тя властвала над хората. На третия ден след разпъването, убиването и полагането на Иисус в хладен гроб, много рано в първия ден от еврейската седмица Богочовекът Христос възкръсна от мъртвите и подари на всички човеци възможност за вечен живот.

Но актът на това велико събитие, като че ли останал за още малко време незнаен за тези, които така много обичали Божия Син. Мария Магдалина, другата Мария, Саломия, Сусана, Йоанна, както и Марта и Мария, с точност знаели мястото на пещерния гроб на Иисус, отдаден за погребението на Сина Божий от заможния Йосиф Ариматейски. Благообразният Йосиф спазвал ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

След унижението, мъчението, разпятието и погребението на Иисус, апостолите Христови обезверени, изпаднали в мрачно униние и вярата им в приближаващото се Небесно Царство на Божия Син се сринала.

Радостната новина, възвестена от двата светлозарни ангела, за Възкресението на Иисус от мъртвите, изпълнила с неземна радост сърцата на жените мироносици. Магдалина Мария и Йоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, обадили за Христовото Възкресение на апостолите, ала както споменава св. ев. Лука, техните думи им се показали празни, и не им повярвали.

Малко по-късно, Иисус се явил на двама от 70-те апостоли (Лука и Клеопа) по пътя им към едно село ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

След възкресяването на Лазар, Господ се отправил с учениците Си за Йерусалим. Обикновено Спасителят винаги дотогава бил влизал в свещения град, ходейки пеш и с дълбоко смирение.

Но сега Той пожелал да влезе в свeтия град възседнал на осле. Затова, като приближил едно близко до Иерусалим село, Иисус изпратил в него двама от учениците Си и им рекъл: Идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Този евангелски текст ни приближава към скръбните събития от последните земни дни на Спасителя. По случай празника Пасха, Иисус и учениците Му се отправят за Иерусалим. По пътя Христос им открива в последователен ред това, което ще стане с Него.

Всички мълчали, докато Спасителя говорил, но неочаквано и неуместно братята Иаков и Иоан, се приближават до Иисуса и желаят да седнат до Него от двете Му страни, когато ...

Прочетете още

Днешната евангелска история ни разказа за тежката горест на един баща, комуто бесноват дух зле измъчвал детето. Изтерзаният родител много страдал за сина си и не спирал да търси помощ навсякъде. Потърсил облекчение от злочестината си дори и при учениците на Иисуса, но светият евангелист Марко пише, че те без Наставника си, не могли да намерят нито достатъчно вяра, нито сила да му помогнат. 

Така в обкръжението на множество люде, тази неудача на избраните за апостоли от Спасителя мъже, станала претекст за препирня между тях и книжниците израилеви. Това прение толкова много се усладило на Мойсеевите законници, че те с неистова радост и презрение иронично се заприсмивали на тъжните ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев 

От два милениума църковните учители берат от плодовете на православното книгохранилище душеспасителни слова, за които добрите християни обичат с наслада да слушат и четат. През земния си живот, Христос извършил много дела, от които светите евангелисти са записали малка част в свещените книги на Новия Завет.

Това дословно се разбира и от ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Веднъж, до един от планинските склонове на Галилея, дошло при Иисуса множество народ за утешение. Като видял хората, Спасителят се възкачил на близкия хълм и наченал да ги поучава. Христос говорил на людете за блаженствата и за предстоящата радост, която очаква Божиите чеда във вечния живот, като посочил и с какви нравствени норми на взаимоотношения ще имат шанс да се вредят за Царството Небесно.

По-нататък, Иисус дал и молитва на човеците, с която непосредствено да се обръщат към Небесния си Отец и да му се молят, като подчертал и следната важност, че: Ще им се простят съгрешенията ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Където и да отидел Иисус, до Него се приближавали митари и грешници от околността, за да го слушат. Сред тълпите пристигали и мислещите се за праведни книжници и фарисеи. Едни искали от Христа лек за душите си, а други вироглаво търсели поводи, за да Му възроптават.

Не от днес хората обичат да слушат истории и разкази. И ако в нашите дни си имаме книги, радио-телевизионни и интернет-развлекателни способи за персонално задоволяване на информационните нужди и за забавления на всеки човек, то  в онези времена това не било ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Измежду людете, слушащи наставленията на Иисуса, имало немалко такива, които считали себе си за праведни. Опиянени от дух на гордост, те презирали другите хора и със субективната си оценка порицавали чуждите дела и постъпки. Веднъж, точно по такъв повод, Иисус се обърнал към дошлия при Него народ и наченал да разказва притча: Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.

Безпристрастно започнал разказа Си Христос. Но ето, щом уточнил кой от тези двамата на какво житейско поприще се подвизава, присъстващите картинно си ги представили като високопоставен сред тях законоведец и презрян събирач на таксите ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Като потомци на Авраам, на четиридесетия ден от раждането на Христа по плът, Пресвета Богородица заедно с Младенеца Иисус и неговия мним баща Йосиф, отишли в Йерусалимския храм, за да представят и откупят от Бога Приелия плът от Дева според предписаното от тържествуващия по онова време закон Мойсеев.

Тогава в Йерусалим живеел, на много повече от преклонна възраст, благочестив старец на име Симеон. Той с голямо упование в Бога ожидал явяването на Месия в света. Този праведеник, както говори светото Предание, бил нает за един от 70-те преводачи на старозаветния текст от еврейски на гръцки език, което поръчение било направено от египетския цар ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

В дните, когато Иисус ходил по земното лице, мнозина от негови съвременници не само чували, но и виждали действените чудеса, които Той вършил.

Веднъж когато Синът Божий отивал към Йерихон - най-ниско намиращото се под морското равнище населено място в света, съвсем близо до града, край пътя стоял Вартимей. Той бил беден човек, който с просия успявал да си докара сиромашка прехрана. 

Действително, начинът му на живот бил белязан от фактор, поради който му се налагало да живее оскъдно. Той, Вартимей, синът Тимеев, бил сляп и това правело живота му тежък. Ден след ден, той разчитал на оскъдното човешко милосърдие и това му причинявало сърдечна мъка.

Докато мислено бил унесен в тъгата си, Вартимей чул шум от много хора, минаващи покрай него. Слепецът се сепнал и попитал „Какво е това?”. По-напред дошлите покрай него, му обадили, че Иисус Назорея ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев  

Проказата, това е изключително тежко заболяване при хората. Тя люто поразява телата на людете и те изгубват чувствителността си. Плътта на болните гние и окапва, а костите им се оголват и така те приживе се превръщат в трупове. 

В земните дни на Иисус, прокажените били гонени извън населените места и те скитали около големите градове, с надежда някой да им хвърли нещо за ядене. След кръстоносните походи, тази болест проникнала и в Европа, и предизвикала голям ужас. Прокажените били длъжни да носят качулки на лицето, с процепи само за очите, а някъде даже трябвало да носят звънци като животни, за да ги чуват отдалеч ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

След като водените от звездата мъдреци от изток се поклонили и принесли даровете си на младенеца Иисус, те без да осведомят цар Ирод си заминали за техните домове.

Това разлютило царя и той изпратил във Витлеем войници, които избили всички деца от мъжки пол от две годишна възраст надолу. Той знаел и за чудното раждане на Иоан - сина на свещеник Захария, помислил си, че може би той ще да е бъдещия иудейски цар, и затова изпратил убийци и в Хеврон, в дома на Захария, но изпратените не намерили детето. Света Елисавета била вече научила за убийствата на младенците от Витлеем, взела Иоан и бързо се отправила към най-високите места на пустинята. Там ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. Сътворил Бог човека, дарил го със свободна воля и прекрасна душа, за да може уподобилия се на Бога Адам да одухотвори Вселената подготвена за него.   

Но голяма трагедия сполетяла човешкия род. Лимита на безпечалните дни на Адам и Ева се изчерпил и те навлезли в хладните дебри на действителността. Явно е, че те не преценили добре колко скръбен е външния свят, и поради тази причина не се разкаяли, и напуснали рая. Не било нужно дълго време, за да им се отворят чувствените очи за мрака. Бруталното дело на първородния им син сложило край на ...

Прочетете още

На историята са известни достойни люде, спасили други хора и цели общества от ужаси. Сред тях видно място заема свети Спиридон, епископ Тримитунтски от остров Кипър. И това е така, защото този добродетелен християнин не веднъж, а много пъти е облагодетелствал населението на остров Корфу, където от 1456 г. се пазят неговите мощи.

Свети Спиридон е възведен в ранг на възлюбен светия от народа на Корфу и е станал верен покровител на населението. Животът на свети Спиридон се характеризира със сливане на любовта и добрите дела. Но и след смъртта неговите чудотворни благодеяния вече векове наред способстват за укрепване ...

Прочетете още

Наталия Стоянова

Света Анна е майката на Света Богородица. Тя е живяла със св. Йоаким, нейния съпруг, в Йерусалим близо до къпалнята Витезда в Стария град. Там е имало два водоема, след това добавили още един басейн.

През византийската епоха в средата на 5 в., във връзка с чудото във Витезда, водоемът станал място на поклонение и над него била построена раннохристиянска трикорабна базилика. Посветили я на Света Богородица, тъй като съгласно преданието, тук се намирал домът на Нейните родители и тук тя се е родила. Теренът е истински, но кое е точно мястото на дома, не се знае. Ранно-християнската църква била унищожена от ...

Прочетете още

Свети Николай архиепископ Мирликийски чудотворец е един от най-великите светци, чийто живот и служение Църквата е приравнила  до равнопоставеност на апостолите Христови.

Св. Николай се е родил във втората половина на 3 в. в Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската провинция Азия. Не са ясни годините на раждането и упокоението на светеца (от ок. 260 г. – до ок. 340 г.) За сметка на това със сигурност се знае датата на неговото успение – 6 декември. Това е деня, в който и до сега Светата Църква почита паметта му. Най-ранните ръкописни редакции ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Било съботен ден. В една еврейска синагога Иисус поучавал народа. Там била и една прегърбена жена, която не можела никак да се изправи. Като я видял Иисус, повикал я и ѝ рекъл: Жено, освобождаваш се от недъга си! - възложил ръцете Си на нея, и тя веднага се изправила и започнала да слави Бога.

Началника на синагогата, който станал свидетел на изцерението, озлобено възнегодувал: Шест дена има, през които трябва да се работи: в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. Тези думи били толкова стъписващи, че мнозина от присъстващите се смутили.

Иисус погледнал началника в очите и възразил на упрека му: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела ...

Прочетете още

На 4 декември Православната Църква чества паметта на св. великомъченица Варвара. Христовата страстотерпица произхождала от знатен род и живяла по времето на император Максимиан в гр. Илиопол (Мала Азия). Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Илиопол (Мала Азия). 

Светата великомъченица Варвара била изключително красива девойка. Ревнивият ѝ баща я затвoрил в кула - далеч от погледите на момците. През годините на принудителното си ограничаване от свобода, изучавайки външния свят от прозореца си, в разрез с езическото учение на своя баща, девойката ...

Прочетете още

Денят 2 декември е установен като празник на иконата Света Богородица Геронтиса. Празникът се свързва с потушаването на пожар в манастира Пантократор на 1 декември 1948 г., след което датата 2 декември е избрана за честване на иконата. Тогава се възпоменават и многобройни други чудеса, сред които намирането на иконата, захвърлена в кладенец от нечестиви сарацини-пирати, по време на нападение  срещу манастира.

Светата и чудотворна икона на Св. Богородица  Геронтиса се пази в Светия манастир Пантократор на Света Гора и е централна икона в манастира. Тази икона има дълга история; преданието разказва, че тя е дар на манастира от византийския император Алексий I ...

Прочетете още

Наталия Стоянова

На север от Атина, на склоновете на планината Пентели се намира манастирът Пантократор. Той е женски манастирски комплекс. Основан е през 9 в. като мъжки манастир. В ранновизантийския период е бил вторият по големина манастир на Балканите.

Според преданието, в края на 16 и в 17 в., той следвал типика на прочутия манастир Студит в Константинопол по отношение на монашеския молитвен и литургичен живот.

Божествените литургии и богослужебни последования се отлужвали от отците денонощно. Днес манастирът Пантократор, навярно единственият, е останал под името манастира на незаспиващите ...  

Прочетете още

Светите апостоли Андрей и Иоан били отначало ученици на св. Иоана Кръстителя, който приготвяше народа да посрещне Иисуса Христа. Когато Предтеча посочил на народа Христа, Който се връщаше от пустинята и казал: ето Агнецът Божий, - тогава апостолите Андрей и Иоан, напуснали Предтеча и тръгнали след Христа. А когато Сам Господ, като се обърнал и ги видял, че идат подире му, ги попитал какво търсите? Те му отговорили: Учителю, де живееш? Иисус им казал: дойдете и вижте”. Те отишли и видели: де живее и престояли оня ден при Него. Скоро подир това Господ повикал рибаря Андрея, с брата му Петра, след една чудесна ловитба на риби, - да Го последват в спасителното ловене на човеци, и от тогава те не се разделили вече с ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев 

Веднъж към Христа се приближил един високопоставен човек от еврейския народ и го попитал какво да стори, за да наследи живот вечен? Иисус му отговорил: Знаеш заповедите на Закона Божий и му изброил някои от тях.

Всичко това съм опазил от младини с трепет отговорил уважаваният началник. А Иисус, като го погледнал, възлюбил го и му рекъл: (само) едно ти не достига: иди… и раздай всичко що имаш на сиромаси,…па дойди и върви след Мене…

Досточтимият млад иудеин, бил извънмерно богат. Като чул думите Господни, смутено Му обърнал гръб и си отишъл натъжен. Този мъж бил така привързан към богатството си и грижите за него, че не ...

Прочетете още

Прекарал там не малко време, [Теодосий] боледуваше все по-силно и тялото му постепенно се топеше, та външният човек да изчезне напълно. А душевната му слава цъфтеше, сияеше и светлееше, както рече божественият Павел: Колкото външният ни човек изтлява, толкова вътрешният се обновява (2 Кор.4:16). Като се видя съвсем изнемогнал и [разбра], че ще отиде при Господа, той призова вкупом своите ученици и им каза тогава следното. Първо [им] заповяда да пазят грижливо и непоколебимо благочестивата вяра на съборната и апостолска църква и нейните православни догмати, а да отбягват, както е пристойно, от богомилската, сиреч масалианска ерес, а след това – и от Варлаамовата, и от Акиндиновата ...

Прочетете още

През  главната порта на столицата Плиска преминали почти незабелязано обикновени конници, водени от стройни войници. В двореца обаче царяло голямо оживление. Княз Борис се готвел да приеме скъпи и дълго чакани гости. Още предния ден вестоносец му съобщил за пристигането на трима от учениците на светите братя Кирил и Методий. Князът, който искал неговият новопокръстен народ да прогледа за книжовност, сам излязъл да ги посрещне при вратите на двореца.

Климент, като го видял, излязъл пред другите, вдигнал високо Светото Евангелие, пристъпил и му го поднесъл. Князът направил поклон, целунал го и го приел. Сърцето му забило ...

Прочетете още

Екатерина се родила в трети век след Христа в морския град Александрия. Нейните родители били знатни люде и притежавали голямо богатство. Майка ѝ била тайна християнка, но скривала това от дъщеря си, защото в онези времена жестоките римски императори повдигали ужасяващи гонения срещу християните.

Екатерина била девойка с възхитителна красота и била надарена с изключителна мъдрост. Едва 18 годишна тя не само изучила творенията на езическите философи, древни писатели и поети, но успяла да овладее ораторското умение и лекарското изкуство.

Дошло времето в което започнали да идват млади мъже при ...

Прочетете още

Времето, в което живял св. княз Александър Невски, било време на сурови изпитания за Русия. До западните й граници през 1202 г. бил основан католическият Орден на меченосците. Две години по-късно, по време на Четвъртия кръстоносен поход, бил разгромен от рицарите Константинопол – столицата на православната вяра. В 1207 г. папата се обърнал към руското духовенство и народа с искането да се отрекат от православието. Руската църква отхвърлила домогванията на католическия престол.

На изток, в далечна Монголия в 1206 г. Чингис хан е избран за велик хан, а след няколко години неговата войска завоювала за кратко време Сибир, Северозападен Китай, Средна Азия ...

Прочетете още

Християнството проникнало в нашите земи още в апостолско време, така че преди официалното покръстване на България имало много българи, изповядващи Христовата вяра. Те се отличавали с добри нрави; там, където огреел лъчът на християнската любов, сърцата се пречиствали и ставали добри.

В град Потука, за който се предполага, че е днешният град Батак, имало много българи християни, които тогава живеели в гръцкото царство. В едно добро християнско семейство се родил и растял малкият Михаил. Той бил толкова добро християнче, че всички го наричали „светото дете“. Макар и малък, сещал се да прави милостиня на бедни и да посещава болни. Често обаче чистата ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

По плът ние сме пръст и веднъж слезли на последната си житейска спирка, смъртта ни връща отново в земята. Пръст при пръстта. Такава е неумолимата действителност на света, в който живеем. Свят преходен и мимолетен. Ала ние притежаваме нещо, което ни различава от заобикалящия ни материален свят. Имаме не само тяло, но и душа. Две основания цялостни и единни, взаимно проникващи едно в друго и в постоянно взаимодействие помежду си.

Несъмнено, където има сливане на два различни компонента има и конфликт. Погледнато в нашия случай, и тялото, и душата, търсят мотив за първенствуващо надмощие. Надмощие, при ...

Прочетете още

+Ставрофорен свещеник иконом Васил Стаменов

Празникът Въведение Богородично е постановен и включен в годишния богослужебен канон, още през първите векове на дълбоката християнска древност. В началото той се чествал самостоятелно, като отделно тържество, а по-сетне е бил прибавен към цикъла на т.н Богородични празненства, свързани пряко с живота на Божията Майка.

Самото название Въведение, оказва на съдържанието на събитието, което се третира с такива сладкогласни химни и величания на тоя ден – събитието на Богородичното въвеждане в храма, извършено съгласно даденото обещание от непорочните Йоаким и Анна – родители на Света ...

Прочетете още

+ Доростолски митрополит Иларион

Подробни сведения за всичко онова, което може да ни доведе до истината около мъченичеството на свети мъченик Дасий Доростолски, дава ст.н.с. д-р Георги Атанасов. Ползвайки неговите научни изследвания, предвид предстоящото пренасяне част от светите му мощи, които папа Йоан-Павел II донесе от Италия при посещението си през миналата година в България, ще се опитам накратко да явя данни из живота му на интересуващите се благочестиви християни.

Св. Дасий е бил войник в римския императорски легион в Дуросторум – Дръстър (Доростол), днешния град Силистра, по времето на императорите Максимиан Херкулий и ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Веднъж един еврейски законник като научил, че Иисус поучавал учениците Си и народа в близката околия, станал и отишъл да го види с очите си.

След като послушал що говори на хората, законникът решил да провери знанията на прочутия Учител от Галилея върху закона Божий, станал посред, и изкушавайки Иисуса Му рекъл: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? 

Божият Син знаел, че начетеният човек пред Него познава на пръсти еврейския закон и затова на формалния си въпрос, законникът получил от Христа и такъв отговор: В Закона що е писано? Как четеш ...

Прочетете още

На девети ноември Православната Църква ублажава и празнува паметта на преподобния Йоан Колов. (Преподобния Йоан Колов се подвизавал в първата половина на V-ти век.) Това си название преподобният получил заради малкия си ръст (колов - от гръцки). Още в младите си години той напуснал света и заедно с брат си Даниил отишъл в скитската Египетска пустиня. Отначало той и брат му Даниил се подвизавали усърдно в пълно уединение, но после той осъзнал, че при неговия пламенен и страстен характер може да живее строго пустиннически само под ръководство на други, по-опитни подвижници старци. До съзнанието от една такава необходимост, го довело следното събитие, което станало скоро след поселването на двамата братя в пустинята. Веднъж преподобният съвсем неочаквано казал на своя брат и сподвижник ...

Прочетете още

Бог е Творец на ангелите и на хората. Ангелите са добри духове, служители на Бога. Те са невидими за нас. Ангел значи “вестител”. От разказа за Рождество Христово се знае, че ангели известили на пастирите в полето за раждането на Иисус Христос.

Наричаме ги добри духове или добри сили, защото помагат на хората в трудни моменти. Те се изобразяват с ореол, заради тяхната святост, както и с крила, защото се движат мълниеносно в изпълнение на Божията воля. Ангелите са служители на Бога и изпълняват неговите заповеди. Както в човешкото общество различните хора изпълняват различни служби, тъй и ангелите изпълняват различни служби в Божието царство.

А как са произлезли те, каква е тяхната природа и назначение, изобщо какво знаем за тях?

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Смъртта в този живот е неизбежна и все пак от край време хората се опитват да отсрочат срещата си с нея. В копнежа си за умствено, душевно и телесно здраве, людете обичайно възлагат цялата си надежда на лекарите. Но както и навремето, така и днес медицината на практика нерядко професионално и несмутимо гасне немощна в тревожните очи на болния умиращ човек.  

По този повод, свети апостол Лука в евангелието си разказва две чудни истории от земния живот на Един Лекар, в чиято власт са здравето и живота на всеки един от нас. 

След като Иисус бил помолен да напусне земята гадаринска, Той се качил на кораб и се завърнал ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Веднъж Иисус в присъствие на учениците Си и на много народ, след като пояснил на книжниците Израелеви мотивите си относно причината, поради която седи на обща трапеза с митари и грешници, се обърнал към фарисеите и казал: Вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.

Несъмнено, изобличението на Христос засегнало мнозина от слушащите Го, защото те чували открити слова, които разбулвали тайните на сърцата им. Но Иисус не им оставил много време за притворно възмущение, а продължил да разказва: и ето, Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки … 

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

В своите поучения Христос винаги е съобразявал умствената схватливост на слушателите Си, за да могат те да вникнат и долавят поуката от това, което са чули. Когато разговарял с книжници народни, Иисус и пряко, и косвено ги изобличавал в неправилно или умишлено извратяване смисъла на закона Мойсеев, а когато наставлявал людете или учениците Си, Иисус използвал ясни и не дотолкова сложни за тълкуване изразни средства.

Възприятията на всеки слушател са различни. Иисус често излагал поученията Си към народа в особена иносказателна форма. По този начин хората лесно запомняли чутото и впоследствие можели да се замислят върху неговия смисъл. Такъв бил и разказа ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Неизбежният дар, който смъртта поднася на всеки човек, внася тревога и ужас в живота на хората. Няма слава или богатство успели да му се противопоставят. Законът, който отнема последния дъх на всяко живо същество следва установената максима, че всичко родено, живее  за кратко и трябва  да  умре. Да такъв е закона на смъртта, не - може, а трябва да умре.

Стонове дерат просторите, мечти изчезват дори без следа, а смъртта косѝ и изтребва сеейки скръб и тъга. А тъжното в дадения случай е, че нямаме право да ѝ се сърдим за това, че си върши добре работата. Смъртта е просто събирач на дългове, с които нашите прародители малко след Сътворението задлъжняли ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

В мрака на греховния ни живот, словото Божие е като запален светилник, осветляващ тъмнината на душите ни. Периодически се вслушаме в указанията на Светото Писание, но когато то изисква от нас да подчиним свободната си воля с тази на Бога, някак си спираме да слушаме и да възприемаме. Ето една причина, която дешифрира защо наставлението на Спасителя да обичаме враговете си, звучи така отдалечено от нас. И ако не беше истина, че взаимоотношенията ни с тези, с които сме във вражда не бяха пулса на живота ни в Христа, нямаше да им отдаваме никакво значение.

Лечението и медикаментите за болника рядко са по вкуса му. Така е и с радикалните евангелски текстове, не ни се нравят...

Прочетете още

Когато България била под византийско робство, в мал­кия град Драч имало едно добро и умно дете Йоан. То било сираче. С майка си живеели в бедна къща на края на града. Йоан много жалел отрудената си майка. Помагал й във всич­ко според силите си. Всяка сутрин повеждал единствената им бяла козичка на паша. Когато тя хрупала сочна трева, той изваждал от торбичката си любимата свирка и свирел до забрава. Имало случаи, когато се увличал толкова, че започвал да пее песни, на които сам съчинявал не само думите, но и мелодията. Бил надарен с чуден глас и който мине, се спирал да го слуша.

Един ден по пътя за Драч се задал знатен конник. Той спрял коня ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Един ден Иисус, след като бил известно време в Юдея, се върнал в Галилея. Слухът за идването Му се разпространил мълниеносно. Множество народ се стекъл до брега на морето към Него, за да чуе … какво казва и учи Той.

Всеки искал да го доближи. Всеки искал да го види. Хората се притискали към Иисуса. Принудили го да се качи на кораб и от там да продължи Своята проповед. Корабът бил на известния в околността рибар Симон. Въпреки натегналата го умора от неуспешния улов през вечерта и той слушал поучението на Иисуса.

Времето се нижело неусетно и нищо от словото на Христос ...

Прочетете още

С изгубването на райската невинност, наченал нравствения упадък в хората. След като покварата взела връх в поведението им, замъглила човешкия ум и устойчиво заменила висшите духовни стойности с груба материална сетивност. Преди повече от седем хилядолетия, стремежът към добродетели почнал да гасне и нуждата от Спасител на човешкия род ставала все по-потребна. Занизали се столетия след столетия. Човечеството стигнало точката си на пречупване, след която моралното изправление на душата щяло да бъде вече невъзможно.

Но Бог, който много обича човека, не допуснал хората да преминат предела, който да заличи ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Всяка наша правда малка или голяма в собствените ни представи е като замърсена дреха пред Бога. Няма дело, ни духовен подвиг чрез който човек сам да постигне спасението на душата си. Истина е, че за да наследи новия вечен рай, човек трябва първо и преди всичко да има вътрешно желание за това. Иисус дойде, за да откупи човека от греха и смъртта, но насила Той няма никого да спаси. Христос даде възможност на хората от всички народи и племена, ако вярват в Него и следват примера Му да наследят вечна радост у Бога и да насядат около трапезата Му в Царството Небесно.

В нравоучителните Си разкази, Иисус неведнъж се е ползвал от реалистични картини и събития, с помощта на които е ...

Прочетете още

В св. Писание няма повествование за обстоятелствата и края на Божията майка, която след като нейния Божествен син бил разпнат на кръст, се преселила в дома на любимия Иисусов ученик – Иоана и преживяла у него в град Иерусалим до преклонна възраст. Но благоговейното отнасяне на древните християни към Божията майка било толкова голямо, че те не са могли да забравят и да не предадат за нейния живот всичко, що са могли да забележат в нейните думи, в нейните отношения, в нейните дела, даже и за нейния външен вид.

От тия древни сказания и предания известно е, че успението на Божията майка се съпровождало с много чудни знамения ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев 

Било времето от последното трето благоприятно лето от общественото служение на Сина Божий и тридесет и третата година от рождението Му по плът. Иисус бил показал вече неброими примери на човечност и нравствени постъпки, с които Той променял коравосърдечните души на хората. Ала земното му време вече изтичало. Добата на доброволните Му страсти, чрез които Той извършил изкуплението на човечеството наближила и Иисус заговорил на учениците си, че Той трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне .

Потискащи били за учениците Му думите, с които Той ги информирал за ...

Прочетете още

Блажений Августин  

Увод. – Нашият Господ, като добър градинар, реди Църквата си, за да получи по – добър плод. Така, като ни предпазва от зло, Той непрестанно ни внушава да правим добри дела, докато е време, и докато самото добро, по Божия милост, е в наша власт. Защото, след изтичането на срока, определен за вършене на добри дела, ще настане време за отплата. След възкресението на мъртвите, в небесното Царство никой вече не ще ти каже: раздели хляба си с гладния, защото тогава не ще има гладен; нито облечи голия, защото всички тогава ще се облекат в безсмъртие; нито покани чужденеца у дома си, защото всички ще са в своето отечество; или посети болния, защото тогава ще царува вечно здраве; нито погреби умрелия, защото тогава няма да има вече смърт. С една реч, в бъдещия живот няма да има нужда от всичко това, защото ...

Прочетете още