Menu
K
P

 

ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА, ИЗПОВЕДНИК, АРХИЕПИСКОП КРИМСКИ И СИМФЕРОПОЛСКИ (ВОЙНО-ЯСЕНЕЦКИ) Публикувано от Пастир на 6.7.2018
Начало >>

Архиепископ Лука, в света Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, е роден на 27 април 1877 година. Потомък e на дворянско семейство. Завършва гимназия и рисувално училище, а в 1903 г. и медицинския факултет на Киевския университет Св. Владимир. През 1916 г. е лауреат на премията на Варшавски университет За най-добри съчинения, прокарващи нов път в медицината. 30 години по-късно е удостоен със Сталинска премия I степен, става най-известният за времето си учен-хирург, като по неговите книги се учили няколко поколения съветски хирурзи. Множество войници са оперирани и излекувани от него от гнойни рани.

Изучавах медицина с изключителната цел да бъда цял живот селски лекар, да помагам на бедните – казва св. Лука сам за себе си. Заради това той изоставя заниманията с живопис, която много обичал и постигнал блестящи успехи в нея, и започва да се занимава с ненавистните му хуманитарни науки. В самото начало на медицинската си практика, когато започнал да пише своята знаменита книга Очерци по гнойна хирургия, след предговора му се появила, както сам казава, странна натрапчива мисъл: Когато тази книга бъде написана, на нея ще стои името на епископ. След няколко години, вече бидейки епископ, той дописал книгата в затвора и, като сложил точка, я подписал: Епископ Лука (Войно-Ясенецки).

Светителят Лука защитава докторска дисертация, работи като хирург в Ташкент и преподава в медицинския факултет. Оглавява катедрата по оперативна хирургия и топографическа анатомия в Държавния Туркестански университет. Съпругата му почива от туберкулоза и за децата му почва да се грижи близка на семейството. Винаги преди операция, той се помолвал пред иконата на Божията Майка, която била на стената на операционната, правел кръстче с йод на мястото и започвал работа.

През 1921 г. той е ръкоположен за дякон, а след седмица и за йерей. Продължава да се занимава с хирургия. Две години по-късно приема монашеско пострижение с името на св. Лука - апостол, евангелист, лекар и художник. Приема архиепископски сан в най-тежките за Руската Православна Църква времена, в епохата на жестоки репресии и гонения. Именно в този период, когато другите от страх снемали църковните регалии, гениалният човек оставил професорската катедра  в университета и поста на главен лекар на Ташкентската градска болница и станал архиерей и изповедник на Православието.  С кръст на гърдите четял лекции на студентите, доклади на научни конгреси и конференции, проповеди в църквата. Защо е постъпил така? Убеждаваме се, че целият негов живот е пример на упование на волята Божия. Той просто знаел, че всички арести, лагерът, затворът, мъченията, хулите и обидите, болестите, дейността му като хирург, неговото архиерейство – всичко е по Божия воля. Жетвата е голяма, а работниците малко. Тази фраза, казана преди две хиляди години от нашия Господ Иисус Христос, се оказала спасителна за великия ни съвременик и го направила предан изпълнител на Словото Божие.

Веднъж на въпроса: Как Вие, професор, когато не сте видяли никога Бога, вярвате в него?, св. Лука отговорил: А вие вярвате ли в човешкия ум? – Вярвам. – А аз не веднъж съм отварял човешки череп, разсичал съм мозъка, и никакъв ум не съм намирал там. Друг път казал: С Бога животът придобива цел,опора. Имайки Бога в душата, се изпълваш с истинско братство.

Човек върши добро, а го пращат на заточение. Шест углавни дела  срещу този, който не е извършил нито едно престъпление. А той продължава да върши добро, където и да се намира. Кое не му дава да се озлоби към всичко и всички? Само вярата. Всички арести, лагери, затвори – 11 години, мъчения, не го сломяват. Когато четеш спомените на самия светител за мъченията, на които бил подложен, тръпки те побиват: мъчение с лишаване от сън, когато се сменят чекистите, а на него не дават да заспи и минута. На един такъв разпит самият следовател заспал. Побои, психически натиск, 18-дневно гладуване. Но св. Лука не се предал. Вземат му дажбата, той гладува, и ето веднага дели до последна трошичка изпратения му колет със съкилийниците си. Замръзва, и веднага, виждайки в затвора треперещо полуголо момче, му дава своята полушуба. Вземат му всичко, а той дава получената Сталинска премия в помощ на децата, жертви на войната.

Когато св. Лука казвал молитви в затворническта килия, затихвали спорове и ругатни и съкилийниците почвали да шепнат.Универскитетските му приятели го наричали съвест на курса. Когато го прехвърляли от ташкентския затвор в колегията на ОГПУ, тълпа народ легнала на релсите, желаейки да го задържат в Ташкент.

Веднъж, заминавайки по етапен ред, светителят се обърнал към седещите с него ташкентски лекари и учени с молба: на когото Бог даде да излезе на свобода, да се застъпят с други професори за смекчаването на неговата участ. Та аз нищо лошо не съм сторил. След няколко години пред самия Сталин за него ходатайствал академик Бурденко. Преди началото на войната Сталин се разпоредил да освободят учения и свещеник от заточението. Той отива на прием при Сталин с расо и моли да пуснат от затвора свещениците. Безпокоили го не телесните страдания, а поругаването на Светата Христова Църква. Не само строителите на новия живот, а самият народ е виновен за това поругаване. С какви сълзи ще заплати нашият народ, който е забравил пътя към Божия храм?-пише светителят.

От 1943 до 1946 г. преосвещеният Лука е последователно архиепископ на Красноярск, на Тамбов и Мичурин и на Кримска и Симферополска епархия. Жителите на Крим посрещнали новия архиерей с възторг. Когато св. Лука вървял по града, пред него разстилали килими, под краката му хвърляли цветя. Вестниците, освен клевети, нищо не писали за него. Но хората навсякъде го познавали и обичали. Подобно на апостол Лука и той е лекар, художник и писател, написал и оставил книги на медицинска и духовна тематика. Особено интересна е книгата му Дух, душа и тяло.

Следователите удряли с юмруци по масата и изисквали: Снеми си расото и ще бъдеш лекар с нас в Кремъл. Като награда за отстъпничеството му обещавали пост на директор на института по хирургия и даже звание академик. Но светителят Лука не можел да се раздвои.

Той сам излекувал хиляди хора; благодарение на неговите трудове, прокарващи нов път в медицината за опериране на гнойни рани, милиони са излекувани, а неговата съпруга – майка на четири деца, умира от туберкулоза. Той върнал зрението на десетки люде, а сам прекарал последните осем години от живота си в слепота. Аз обикнах страданията – така нарекъл св. Лука своята автобиографична книга. Всичко изпратено от Бога, е нужно да се заобича, няма друг начин за смирение. Божиите ангели, като чист духовен свят, се отстраняват от нас, когато греховната тъмнина облича душите ни. И  се приближават към нас според мярката, по която ние се доближаваме до Бога. Всичко, което знаем за светителя и изповедник Лука неопровержимо свидетелства, че той не се е отделял от Бога нито за миг и чистата духовна светлина го съпровождала навсякъде, където и да е бил  и каквото и да е правил. За неговата преданост Бог го възнаградил с нетленно тяло.

Светителят и изповедник Лука преминал във вечността на 11 юни 1961 г. В този ден Църквата празнувала паметта на всички светии, просияли в Русия. Скоро на гроба на светителя започнали да се случват чудесни изцеления.  И след смъртта св. Лука продължава да върши добро, да лекува, да изцелява телесните и духовни болести на хората.

На 22 ноември 1995 г. Светият Синод на Украинската православна църква (към Московската патриаршия) причислила Симферополския и Кримски архиепископ Лука към лика на поместно почитаните светци.

През 2000 година с решение на Архиерейския събор на Руската православна църква светител Лука Войно-Ясенецки е причислен и към лика на руските светии.

Ако във временния живот св. Лука лекувал там, където се намирал телесно, то в днешния, заслужен от него вечен живот, той лекува навсякъде, където има искрена потребност от него.

Ето някои случаи на чудесно изцеление и помощ от светител Лука:

Синът ми получи травма в окото, която наложи оперативно вмешателство, но без да гарантира пълно оздравяване. В деня на св. Лука аз се обърнах с последна надежда в болничния храм „Свет. и изп. Лука”и към настоятеля о. Георги с молба да се помоли за сина ми. Колкото и да чудно, зрението беше спасено без операция. Слава Богу за всичко.

На 6 април 1999 г.се роди момиченце с тегло 1200 г. Раждането стана на 6,5 месеца от бременността, с тежки последствия – поражение на централната нервна система, различни усложнения, заболяване на кръвта. Лекарите казаха, че това не е дете, а плод, и такива деца не живеят. Това беше тежко да се слуша. Единствената надежда беше на Господ. Веднага кръстихме дъщеричката Анастасия (гр.-възкресение) и я причастихме в храма „Свет. и изп. Лука” на централната районна болница. По-нататъшното възстановяване премина в Днепропетровск. С Божията помощ, след продължителна болест, момиченцето оживя и към годинката си почна практически да съответства на всички норми на развитие, при което теглото й даже беше малко повече, което е удивително. Всичко това е записано в картона на детето.

Обратно

2016 pastir.bg