Menu
K
P

 

ЗА ХАНАНЕЙКАТА Публикувано от Пастир на 12.2.2019
Начало >>

След напрегнатия разговор на Иисус с фарисеите за това, че не което влиза в устата на човека го осквернява, а онова, което излиза от съцето на човека чрез устата му, Христос тръгнал от Галилея и заминал за страните Тирски и Сидонски.

Там, съвсем неочаквано, към него се приближила една жена хананейка, и завикала към Него: Помилуй ме, Господи, Сине Давидов!  Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

Обикновено Иисус винаги не само обръщал внимание на страдащите, но им помагал в просимото от тях. Но този път, Христос оставил, дори без капка внимание, измъчената жена езичница и не ѝ отговорил дори с дума.

 

Това мълчаливо поведение на Спасителя леко озадачило Неговите апостоли. Държанието на Христос в него момент, би могло да се предположи, че е било породено от факта, че в онова време евреите, единствените, които вярвали в Единия Бог, не общували с езичниците, странили от тях и ги избягвали.

Но хананейката виждала в Иисус потомъка на царския род на Давида, и въпреки, че Иисус продължавал да върви по пътя си, жената не спирала да върви подире Му и да проси Неговата милост.

Обезпокоени от упорството и плача на хананейката, апостолите Христови смутено помолили Иисуса да ѝ стори благодеяние и да я отпрати.

Спасителят, без да покаже някакво видимо състрадание към страдащата жена, се обърнал към спътниците си и казал: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.

Жената виждайки, че нито виковете ѝ, нито ходатайството на учениците Христови не помагат, тя дръзко се приближила до Иисуса и кланяйки Му се простенала: ГосподиПомогни ми!

До този момент, Иисус целенасочено не обръщал внимание на изтерзаната жена, но с последвалия Си пряк отговор към нея, Той поставил вярата ѝ в Него, в положение на абсолютно изпитание: Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. 

Евангелиста не описва какво изражение е излъчвало лицето на засегнатата жена. Най-вероятно наскърбената майка в смирена и покорна блага усмивка погледнала Спасителя на човеците и искайки от дън душата си милост за детето, казала: Да, Господи! Ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.

Този отговор смаял всички присъстващи. В него хананейката напълно показала колко велика е дълбочина на вярата ѝ в силата на Спасителя.

Христос подложил на най-голямото изпитание, което можела да понесе, тази страдаща жена. И за да покаже на всички, които искат да го следват, каква трябва да е силата на вярата им в Него, Той отговорил на хананейката така: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час, завършва евангелиста своя разказ, дъщеря й оздравя.

Този евангелски текст е дълбоко поучителен с това, че разкрива до какви дълбочини може да достига Христовата вяра в сърцата ни.

Хананейката не изпаднала в униние от мълчаливото отношение на Месията към нея и не Му отговорила раздразнено на забележката, с която Той потвърдил, че не е изпратен за такива хора като нея. Тя просто чувствала със сърцето си, че Иисус ще я пожали и силно вярвала в Него. Тя не се отчаяла нито от мълчанието, нито от тежките Му думи, но решително проявила непоколебима вяра, с която преодоляла мъчителното си изпитание. 

Бог не дели хората, както ние правим. За Него няма чужди и свои. Той не ни дели така, както правим ние хората. Плодът на вкамененото безчувствие и равнодушието към болката на ближния, идва от егоизма ни. Не го ли възпрем, той ще расте с чудовищни размери и ще ни погълне. Хананейката отхвърлила своята себичност и с това спечелила за себе си и за своята дъщеря, ожиданата милост Божия. Нека помним тази история и да не забравяме, че любовта на Бога е за всеки човек. 

Р.М. 2019 г.

Обратно

2016 pastir.bg