Menu
K
P

 

ЗА СВЕТИЯ ПОСТ Публикувано от Пастир на 5.3.2018
Начало >>

Пост – общият смисъл на тази дума е бдение, бодърствуване, зорко, напрегнато внимание. Пост, това е все едно будна стража над общочовешкия, служебния и християнския си дълг. И въздържанието от изобилна и блажна храна, към което Св. църква в определени дни, седмици и месеци през годината ни зове, наричаме пост, постене. Това само по себе си говори за особено голямо значение, което св. Църква отдава на това телесно въздържание, на тия доброволно и съзнателно възприети от нас- нейните чеда- хранителни лишения и гладувания. Очевидно постът и в религиозния, в църковния смисъл на думата е равнозначен на най-будна духовна стража, на най-победно и съкрушително оръжие срещу попълзновенията на злото, който на всяка стъпка ни дебне, съблазнява и изкушава.

В гражданския и светски живот не се долавя голяма възродителна сила на поста. Грамадното мнозинство тук гледат на поста като на една традиция, която изпълняват външно, механично, без живо и деятелно участие на духа. Поради това и мнозина мъчно понасят постенето – гледат ден по-скоро да се отърват от него и да се върнат към храни от всяко естество. А все повече стават и тия, които не са почувствали никаква възродителна сила на духа си и се отказват от всякакво въздържание и постене. Затова и доколкото има още християни, които се стараят да изпълняват църковните наредби за поста, в много случаи те биват подигравани, осмивани, дори и осъждани.

Но я да надникнем в живота на праведниците и светиите! Те се отдават с всички духовни и телесни сили на постене и бдение. Те гледат на постническите подвизи като на най-силно оръжие, с което побеждават всяко зло и всеки грях. Затова и не искат да знаят за глад и жажда – те са преизпълнени от желанието да се освободят от робуване на дяволските съблазни и изкушения. За Бога, за Царството Божие те просто съвсем пренебрегват грижите за телесния, за плътския човек. И в подобен духовен устрем, те не само могат да понесат невъзможния за обикновения човек пост, но се чувстват особено бодри, духовно окрилени и радостни през тоя пост. Ето например какво четем из живота на св. Макарий Александрийски: „Макарий се присъединил към една група монаси, топял палмови клончета във вода и нито хляб ял, нито вода пил, докато не минала четиридесятницата и дошъл Великден. Не превил коляно да седне и да легне, нищо не ядял  освен по няколко зелени листа и то от неделя  на неделя, колкото да го видят, че яде”. Необикновен, чуден постнически подвиг, но св. Макарий го понесъл и постигнал целта. Живял повече от сто години, той изпитал най-голямата радост в предана и преизобилно-благодатна обич към страдащите ближни. Житиеписецът му казва: „Макарий е излекувал толкова много, особено душевно-болни, че не могат да се изброят”.

Колкото и жития на светии да прочетем, оставаме под неотразимото впечатление за строго-постническите им подвизи. А това ще рече, става ли дума за все по-чист и благочестив християнски живот, за все по-голямо духовно съвършенство, постенето играе първенстваща роля. И това се разбира от само себе си. Големият молитвеник на Руската Църква, отец Иоан Кронщадски напълно правдиво казва: „Нашето сърце се намира в съседство със стомаха и е в голяма зависимост от него. Ето защо ние трябва да държим стомаха в умереност и да го подчиняваме на ума и сърцето, за да не биват те от него обременявани и замъглявани. Преситеното и постоянно пресищаното черво не прави ли сърцето плътско, дръзко и презрително към Бога, хората и всичко свято, досточестно, вечно?” Правдивостта на тия думи – плод на духовно вникване – е очевидна за всекиго от нас. Общо взето, не можем да имаме чисти и благородни помисли, непокварени и възвишени пожелания, когато ядем и пием до насита и пресита. Тогава именно умът ни е помътен и плътски щения в нас се надигат с властна сила. Почти е изключено постници да паднат в блуд, ярост и какво да било тежко прегрешение. А преяждането и препиването е свързано с грубо плътско себелюбие, което похищава нравствеността и убива вярата в Бога. Хвърлете поглед в скришната стая на постника-християнин и ще видите тихо и спокойно изражение на лицето, вдъхновено желание за добродетелен, свят живот. Престъпете и прага на дома, в който ехтят крясъците на хора, насядали около пищно наредени маси, и вие, сигурно ще се натъкнете на срамни и лоши сцени. Тук не рядко се прекрачват границите на всяко приличие и добро. И краят на шумните празненства и гуляи може да завърши с безчестия, с най-мрачни престъпления дори.

(следва)

Обратно

2016 pastir.bg