Menu
K
P

 

ЗА СВЕТИЯ ПОСТ - ЧАСТ 2 Публикувано от Пастир на 12.3.2018
Начало >>

Достатъчно е да кажем, че и Сам Спасителят преди да излезе на обществено служение, прекара в пустинята четиридесет дневен строг пост. И сам Той, т. е. Бог в човешка природа, Богочовекът избра поста като най-съкрушително оръжие за борба с плътта. Какъв по-убедителен зов за нас да постим?! При това като се смилява над немощта на телесната природа, Бог чрез св. Си Църква ни приканва не постоянно, а само в определено време към пост. Св. четиридесятница завършва с най-светлия християнски празник – Възкресение Христово. Блажени са, които от сърце и душа искат да се възползват от най-умилителните майчини молитвени позиви и увещания на св. Църква през тези дни.

За нас, живущите в света християни, е мъчен, непостижим подвигът на всепредано и праведно служение  на Бога. Но и всред нас живеят примерни християни, добри воини Христови, които усърдно изпълняват наредбите на св. Църква за поста. Толкова по-големи, при заобикалящите ги съблазни и изкушения, са техните заслуги пред Бога. Защо и всеки от нас да не пости? Извиняваме се с телесни немощи. Казваме: „Искаме да постим, но разклатеното здраве не ни позволява”. То се знае, че макар и постът да е църковна, Божия наредба, щом не е по силите на организма ни, трябва да го отложим или изоставим. Нека знаем,че не толкова човекът-лекар, колкото най-любящият ни Бог Отец, се грижи за пълното наше здраве. Но повечето ни отстъпления от поста не са оправдани. И напълно здрави братя и сестри не искат да знаят за пост. Като че ли добрият и почтен живот, проявен само чрез външна вежливост и внимание към заобикалящите ни, е достатъчно свидетелство за християнско благочестие. За подобни християни, каквито изобщо сме,  трябва да кажем с думите на св. апостол Павел: „На глед имат благочестие, но от силата му са се отрекли”( II Тим. 3,5).  Пътят на разслабения и нечистив живот започва, макар отначало неусетно, но сигурно, от пренебрежението на тъй наречените по-маловажни божии наредби. Започнем ли да казваме, че постът вече е ненужен, е отживелица, не ще бъде далеч и денят, когато ще отречем и необходимостта на свето покаяние, на изповед, на причастие – без които е невъзможно духовното ни възраждане и спасение…

Тия, които постят с вяра и съзнание, че са призвани към най-достойно служение  на Бога, не се плашат от мъчнотии, дори от боледувания. През постно време те се чувстват най-бодри и здрави. Познавах една църковна прислужница, която особено през първата седмица на великия пост постеше най-строго – тримиреше. Същевременно тогава тя извършваше най-тежкото почистване на Божия храм. Може да се каже, че от ранна утрин до късна вечер не подгъваше крак. Това не бе по силите и. Очевидно Божията благодат и сила я подкрепяше. Вижте,  каква чудна издръжливост дава поста, чувстван, обаче, не като мъчно поносимо бреме, а като свободно и вдъхновено прието задължение към Бога и св. Църква.

(следва)

Обратно

2016 pastir.bg