Menu
K
P

 

ЗА СВЕТИ АПОСТОЛ ТОМА Публикувано от Пастир на 17.4.2018
Начало >>

Протоиерей Алеко Рачев

След унижението, мъчението, разпятието и погребението на Иисус, апостолите Христови обезверени, изпаднали в мрачно униние и вярата им в приближаващото се Небесно Царство на Божия Син, се сринала.

Радостната новина, възвестена от двата светлозарни ангела, за възкресението на Иисус от мъртвите, изпълнила с неземна радост сърцата на жените мироносици. Магдалина Мария, и Йоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, обадили за Христовото Възкресение на апостолите, ала както споменава св. ев. Лука техните думи им се показали празни, и не им повярвали. [1]

Малко по-късно, Иисус се явил на двама от 70-те апостоли (Лука и Клеопа) по пътя им към едно село Емаус, които, както пише св. ев. Марк се върнали в Иерусалим и обадили на останалите за Възкръсналия от мъртвите Христос, но и тям не повярвали. [2]

Същия ден вечерта, Иисус се появил и в дома, където се били събрали голяма част от учениците Му и ги уверил в истинността на Възкресението Си от мъртвите.

Нея вечер Тома не бил там и когато неговите другари му казали, че видели Господа, той се усъмнил и не им повярвал.

Сърцето и душата му били обгърнати от мрачни страдания и тъга. Дори авторитетното свидетелство, с което го уверявали Петър и останалите, че наистина видели Иисуса жив, Тома не приел за истина и затова им рекъл, че ако не види раните от гвоздеите по Спасителя, че ако не сложи пръста си в тях и че ако не пъхне ръката си в ребрата Му, няма да повярва. [3]

И наистина. Загадъчната новина за възкресението на Христос от мъртвите, Тома рационално избрал да не приеме. Той се стреснал от мисълта да повярва отново в нещо, което ще го разочарова и което да го тласне още по-силно в пропастта на отчаянието.

Ала Божията Любов е неизмерима. Христос не отхвърлил и този Свой съмняващ се ученик. Познавайки духовната сила в сърцето на Тома, Господ пожелал да възкреси вярата в Своя ученик. Иисус се явил отново на учениците си, тогава когато и апостол Тома бил с тях. Иисус пак ги благословил и като позволил на  съмняващия се ученик да вложи дланта си в ребрата Му, изцерил неверието му. Да, апостол Тома мигновено изповядал вярата си като казал: Господ мой и Бог мой. Иисус кротко го укорил за неверието му, както това бил сторил по-рано и с другите Си ученици, след което добавил: Блажени са, които не са видели, и са повярвали. [4]

Неверието в нещо невиждано, не трябва да става спирачка в стремежа на човечешкото развитие, нито пък вярата бива да се превръща в лекомислие.

Неразумно е да приемаме за действително, само свидетелството на сетивата ни, защото инак ще ни се наложи да отхвърлим голяма част от нашите познания. Няма човешки ум, който да обладае всички познания, необходими за оценката на явленията, съществуващи в този свят. Затова и ние, неминуемо се опираме с вяра у познанията на други хора, още от детска възраст.

Има много причини за неверие в Бога. Незнание, псевдознание и такова съставено познание, което целенасочено отрича Бога.

Всъщност, апостол Тома, в миг на маловерие пожелал да добави към вярата си малко осезание. Умът на Тома поискал свидетелство не от сърцето си, а от пръстите на ръката си. Да, според словото на св. Иоан Златоуст, ап. Тома отначало проявил неверие, но отпосле, проявил велико усърдие на нивата Господня и проповядвайки Евангелието на Царството Божие, стигнал чак до южна Индия. Там, апостол Тома, мъченически за вярата завършил земните си дни. Над неговата гробница бил построен християнски храм, в който се случила една поучителна история.

Един ден, в ранна сутрин при свещеника, който служил в църквата на св. Тома, влезли двама души с дълги коси и бради до пояса, оскъдно облечени с препаски от клонки и листа. По-старият от тях, повикал свещеника и му казал: От младини желая да съм безбрачен, но аз произхождам от древен род на брамини, по чиито закон брамина, трябва да има деца, които след смъртта му, да извършат над него погребален обред. И аз, против волята си, по завета на кастата взех девица от брамински род, като веднъж в живота си я познах, за да имам дете и ни се роди син.

Когато той стана на няколко години, аз оставих дома си и заедно със сина си отидохме в гората. Храним се с плодове и корени. Денем и нощем възпяваме с химни Единия Бог. И ето срещна ме някой човек с благолепен вид и ми рече: „Искаш ли да познаеш истината и да се спасиш?” Аз му се поклоних и казах: „ Ние се отдалечихме в гората от този свят, за да съединим душите си с Бога”. Непознатият отвърнал: „Истинния Бог вие още не знаете, но Господ, видя сърцата ви и ме изпрати при вас. Аз съм Тома, ученик на Иисуса Христа”. И аз се удивих. „Господине, - казах му - на нас не ни е известно нищо за Христа. Кой е Той? А свети апостол Тома продължил: „Отидете в храма, посветен на мое име, питайте свещеника, и той ще ви разкаже, а след това ще ви кръсти и ще бъдете спасени”. „И ето ме мен и сина ми, - казал браминът, - дойдохме тук, кръсти ни”.

Свещеникът им разказал за Спасителя Господ Иисуса Христа. Те приели благовестието с велика радост, свещеникът ги кръстил и отслужил света литургия. По време на службата свещеникът бил удивен. Толкова пламенната молитва с каквато се молили новопросветените, не бил виждал досега. Когато дошъл момента на причащението им, и след като двамата приели от свещеника светите Тайнства, лицата им просияли, и особено у по младия, който станал светъл като ангел. Бащата и синът се поклонили на свещеника, върнали се в гората и повече той не ги видял.

Вярващите в Бога човеци, носят в сърцата си Господа Иисуса Христа и живеят според Неговите заповеди. Те си спомнят отрязъка от онази мрачна история от живота на ап. Тома, за да не забравят, че дори пропадането в мрачната язва на неверието, не надделява Божията любов и милосърдие.

 

Изображение: Караваджо


[1]  Лук 24: 11

[2]  Марк 16:12-13

[3]  Иоан 20:25

[4]  Иоан 20:29

Обратно

2016 pastir.bg