Menu
K
P

 

ЗА НЕМИЛОСЪРДНИЯ ДЛЪЖНИК Публикувано от Пастир на 12.8.2018
Начало >>

Протоиерей Алеко Рачев

Всяка наша правда малка или голяма в собствените ни представи е като замърсена дреха пред Бога. Няма дело, ни духовен подвиг чрез който човек сам да постигне спасението на душата си. Истина е, че за да наследи новия вечен рай, човек трябва първо и преди всичко да има вътрешно желание за това. Иисус дойде, за да откупи човека от греха и смъртта, но насила Той няма никого да спаси. Христос даде възможност на хората от всички народи и племена, ако вярват в Него и следват примера Му да наследят вечна радост у Бога и да насядат около трапезата Му в Царството Небесно.

В нравоучителните Си разкази, Иисус неведнъж се е ползвал от реалистични картини и събития, с помощта на които е разкривал дълбочината на житейски и духовни истини в поведението на хората помежду им. Приспособявайки словото Си към възможностите на слушателите, Христос удачно чрез притчи пояснявал на хората, че ако те не биват милосърдни, а постъпват зле с околните, стават подвластни на злото и разрушават красотата на Божия образ в себе си.

Има един такъв поучителен разказ, който илюстрира на учениците Христови как могат да надминат праведноста на книжниците израелеви. След като Иисус отговорил на Петър, че трябва да прощава не до седем, а до седемдесет пъти по седем съгрешенията на брата си, Христос им разказал притчата за Царя, който поискал да разчисти сметката си с всички, които му дължали пари.

Докато господарят на онази земя внасял ред в делата си, довели при него един довереник, който му дължал десет хиляди таланта. Тази чрезмерна сума от десет хиляди таланта, без да се хиперболизира в днешни дни е равна на нашия държавен български златен резерв. С такъв капитал могат да се закупят наедно мегазаводи като: ТЕЦ Марица, Нефтохим Бургас, Девня Цимент, пристанищата в Бургас и Варна и още много други. Големият длъжник вероятно недобросъвестно се е възползвал от големия  заем и затова не могъл да върне огромния дълг. Естествено по човешки, владетелят поискал да покрие поне част от тези си загуби и затова заповядал да продадат длъжника, жена му и децата му в робство както и да разпродадат всичко що имал.

Нормално е за всеки човек, след като чуе една такава присъда да падне на колене и да моли за милост. Така сторил и големият длъжник.  Поискал отсрочка. А господарят на този слуга, продължил да разказва Иисус, като се смили, пусна го и му прости дълга.

Велик бил в милосърдието си този Господар. Той дал изключителен пример за подражание на служителите си, как и те е нужно да постъпват помежду си. Големият длъжник след като си отишъл опростен, получил нов шанс да продължи вече съвестно да се занимава с делата си. Но първото нещо, с което той се заел, било да намери един от приятелите си, който му дължал сто динария и да си ги поиска. Стоте динария с които днес могат да се покрият малък потребителски кредит, сметки за вода храна и ток за по-малко от година, се оказали невъзможни за изплащане към момента на поиска за изпадналия в нужда човек. Той помолил приятеля си за малко търпение докле му се изплати, но почувствалият се отново като „силен на деня” големия царски длъжник стиснал приятеля си за гушата и го вкарал в затвора.

Свидетелите на тази жестокосърдечност твърде много се огорчили и побързали да обадят всичко на царя.Господарят като чул що сторил този зъл, лукав и немилосърден длъжник с приятеля си, заповядал да го свържат и да го предадат на мъчители.

Каква притча и как Бог отново и пак милосърдно отклонява и възпира от нас деня на Съда Си. Истината е, че вероятно 99% от човечеството сме с големи дългове към Бога, какъвто бил и немилосърдния длъжник.  Десетте си хиляди таланта всеки един от нас може да обмени по курс - лични простъпки и тежки грехове в живота си: като убийство на човек (аборт), надменност, клевета, блудство, насилие и т.н… Тежки дългове и бремена мъчни за носене. Товари от които само Един Бог е силен да освобождава. Но за едно такова велико опрощение, е нужно просещият милост за душата си да показва милосърдие към своите длъжници.

Жестокосърдечието е безжалостно, но не за тези към които е насочено, а към онези които дишат злоба в ума и сърцето си. Човеколюбивият Бог неотменно даде закон, който регулира благоволението Му помежду нас и Него. Прощава ли човек, простен и ще бъде, немилосърден ли е към ближния, на мъчители ще бъде предаден.

Обратно

2016 pastir.bg