Menu
K
P

 

ЗА ЙЕРИХОНСКИЯ СЛЕПЕЦ Публикувано от Пастир на 30.11.2019
Начало >>

В дните, когато Иисус ходил по земното лице, мнозина от негови съвременници не само чували, но и виждали действените чудеса, които Той вършил.

Веднъж когато Синът Божий отивал към Йерихон - най-ниско намиращото се под морското равнище населено място в света, съвсем близо до града, край пътя стоял Вартимей. Той бил беден човек, който с просия успявал да си докара сиромашка прехрана.

Действително, начинът му на живот бил белязан от фактор, поради който му се налагало да живее оскъдно. Той, Вартимей, синът Тимеев, бил сляп и това правело живота му тежък. Ден след ден, той разчитал на оскъдното човешко милосърдие и това му причинявало сърдечна мъка.

Докато мислено бил унесен в тъгата си, Вартимей чул шум от много хора, минаващи покрай него. Слепецът се сепнал и попитал „Какво е това?”. По-напред дошлите покрай него, му обадили, че Иисус Назорея минава.

Като чул името на Богочовека, сякаш мълния разтресла душата на нещастния човек. Вартимей бил чувал,… знаел, че Иисус е този, който изцерява всякаква болест и недъг, и че не връща никого празен.

Месията е тук. Умът и сърцето на слепия човек му подсказали, че е дошъл мигът на неговото изцеление и той от дън душа извиквал: ИИСУСЕ СИНЕ ДАВИДОВ, ПОМИЛУЙ МЕ!

Някои от хората около Вартимей му казали да млъкне, но той не им се покорил и продължил дори и още по-силно да вика : СИНЕ ДАВИДОВ, ПОМИЛУЙ МЕ!

Иисус чул виковете на слепеца, спрял се и заповядал да му го доведат. И когато оня се приближил до Него, попитал го: Какво искаш да ти сторя? А тоя просто рекъл: Да прогледам Господи.

Незрящи хора има и днес. Те са навсякъде сред нас. Едни биват съпровождани от зрящи, други от кучета водачи, а някои леко замахват и потропват с бастунче по земята и фасадите на сградите. Съмнявам се някой да им завижда. По-скоро образите на такива хора предизвикват съчувствие към тях, заради нощта в която са принудени да живеят.

Наистина те гледат света различно от нас и вероятно могат да виждат близки и приятели по свой си начин. Те няма как да оценят красотата на природата, но те не са лишени от чувства и душевна светлина, защото човечността не се определя по това, дали реално виждаш или не слънчевото утро.

Има един разказ, в който се говори за едно сляпо момче седяло до една сграда с шапка на коленете си. То държало табелка, на която пишело: „Аз съм сляп. Моля помогнете!”

Имало само няколко монети в шапката. Покрай него минал един мъж. Той извадил няколко монети от джоба си и ги пуснал в шапката. После взел табелката, обърнал я и написал на гърба няколко думи. След това я сложил обратно, така че всеки, който минава, да може да види новите думи.

Скоро шапката започнала да се пълни. Все повече хора идвали и давали пари на сляпото момче.

Следобед мъжът, който обърнал табелката, дошъл отново да види момчето.

А то, като познало мъжа по стъпките му го попитало: Вие ли ми обърнахте табелката тази сутрин? Какво написахте?

Мъжът казал: Само истината. Това, което ти беше написал, но по различен начин. Написах, че: Днес е хубав ден и аз не мога да го видя.

И първият и вторият надпис казвали едно и също нещо, че момчето е сляпо, но вторият надпис казвал на хората, че са щастливи, че не са слепи.

В нашия живот, ние често обръщаме внимание на очите си. Но понякога плътското зрение може да ни подлъже и така да не видим лицата на тъмни дела, генериращи облика на вътрешната ни грозота? Днес в живота ни се шири бездуховна неослепота, която нанася тежки рани по снагата на човешката ни същност. Страстите все по-изкусно обримчват човечеството, дозата на греха се увеличава и мнозина започват все повече да харесват тъмнината и да се дразнят от малкото светлина в този свят …

Христос някога изпълнил желанието на слепеца Вартимей, който не позволил на Иисус да го подмине. Синът Божий и днес ни посещава, хлопа на вратите ни, но кой и дали ще го пусне, на това всеки според това, що има у себе си да си отговори. … Свят голям и хора много. А ние нека бдително и мъдро, да не залостваме вратите на сърцата си пред Христа, за да Му покажем, че там има място за Него.

А® 

Обратно

2016 pastir.bg