Menu
K
P

 

ЗА БОГАТИЯ И БЕДНИЯ ЛАЗАР Публикувано от Пастир на 6.11.2019
Начало >>

Веднъж Иисус в присъствие на учениците Си и на много народ, след като пояснил на книжниците Израелеви причината, поради която седи на обща трапеза с митари и грешници, се обърнал към фарисеите и казал: Вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца.

Такова едно изобличение засегнало мнозина от слушащите Иисуса, но Христос не им оставил време за лицемерно възмущение и веднага започнал да разказва притча:  Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.

Началото на този разказ поставило в недоумение една част от присъстващите. Правейки преценка на чутото, богаташът за когото им разправял Иисус, би трябвало да бъде несметно богат, предвид факта, че не всеки състоятелен човек, може да си позволи такъв лукс на всекидневно разточителство. Но портретите с шумни празненства, песни и веселие в картинната галерия на разказваното от Христа, се сменили мигом с друг, коренно противоположен на тях образ. Имаше тъй също един сиромах, на има Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа.

Каква покъртителна картина, рисуваща алчността на човешкия егоизъм, изразен в неравенството от крайностите на неизчерпаемо изобилие и извънмерна нищета.

Но, Умря сиромахът, - принадил Христос - и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово, умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му…

Богаташът за Спасителя нямал име, ни на тоя, ни на оня свят. В старозаветно време, име на новородените деца се давало на осмия ден, тъй като според тогавашните тълкования безкрайността на цифрата осем означавала безконечността. Името на богатия било зачеркнато на небесата и така той останал безименен за милосърдието Божие, което нямало причина поради която да облече образа на тази безпардонна персона с име, за която смъртта дошла безмилостна и страшна.

А относно многоизмъчилия се Лазар … За него смъртта дошла като облекчение. Името на този кротък сиромах, който с благодарност в Бога приживе приемал грижите на псетата, Иисус няколкократно упоменал в краткия си разказ. Христос не веднъж изрекъл името на сиромаха Лазар, защото той живял безропотно към Бога и не осъдил в нищо богатия, а смирено приемал участта си в този живот. Каква е била причината, за да се допусне това негово страдание, Иисус не казал, но Той причислил Лазар в кондиката на праведните и записал името му в Книгата на Живота.

Когато Богаташът видял Лазаря в лоното на Авраам - продължил да разказва Христос - извикал: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.

Но може ли с натопяване крайчеца на пръста си, човек да утоли адска жажда? В свещената символика водата означава благодат и именно за поне малко такава се молел на Авраам страдащият богаташ. В терзанието си, изгубилият спасението си по привилегия богаташ, по навик се обърнал към Авраам с отче, считайки себе си все още за негов наследник.

В отговор на ексбогаташа,  Авраам рекъл: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар ­ злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.

Несъмнено Авраам е добър и милостив, и не се отнесъл пренебрежително към осъдения, а го нарекъл чедо. Той благо му разяснил, че не полученото добро, а немилосърдието му в земния живот е пълнителя в чашата му на димящата смрад и болка, от която вечно ще пие далече от рая.

Но богаташът не престанал с увещанията си. Разбирайки за невъзможния преход от ада в рая и обратно, богатият пак рекъл на Авраам за Лазаря: … моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. На това Авраам рекъл, че: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Не е невъзможно, някой от слушателите да си е помислил в края на този разказ, че в ада, у душата на богаташа се проявила добродетел, изразена в загрижеността му към неговите близки. Но истината е, че това е невъзможно. Завистта на богаташа към вечното блаженството на Лазар била толкова жестока, че му се искало дори и за малко да откъсне Лазар от рая, пращайки го при богатите си роднини, които не само че няма да му повярват, ами ще го пребият от бой, та дори може би и да го убият.

Иудеите с помощта на езичниците разпнали Христа. Евангелието свидетелства, че в него момент много тела на починалите светии възкръснали и като излезли от гробовете подир Възкресението на Христа, отишли в Иерусалим и се явила на не малко хора.  Но колко от израилтяните повярвали? Те още по-ожесточено започнали да преследват последователите на Спасителя и дори наченали да ги избиват. Ето пример за това, защо не е необходимо мъртъвците да се връщат при живите и да ни учат. Бог е поставил непреодолима преграда между този и отвъдния свят, така че никой измежду починалите да не се връща тук. 

В бъдещия живот всеки човек ще получи според заслугите си и вече никой не ще може да му помогне. Разбира се, ние православните християни, вярваме в това, че можем със своите лични молитви и с общо църковните молитви да облекчим задгробната участ на умрелите хора, който не са извършили достатъчно добри дела, за да получат Божията милост, но това е възможно само в този случай, ако те са починали във вяра и покаяние. Тогава недостигът на добри дела се покрива от молитвите на Църквата и от нашите собствени молитви. Ако пък човек е живял в грехове и е починал без покаяние, то едва ли ще може да се надява на това, защото нашата вяра не противоречи на евангелското повествование, в което нищо не се казва за това, дали богатият се е покаял преди смъртта си.

А®

Обратно

2016 pastir.bg