Menu
K
P

 

ЗА БЕЗУМНИЯ БОГАТАШ Публикувано от Пастир на 18.11.2018
Начало >>

Протоиерей Алеко Рачев

По плът ние сме пръст и веднъж слезли на последната си житейска спирка, смъртта ни връща отново в земята. Пръст при пръстта. Такава е неумолимата действителност на света, в който живеем. Свят преходен и мимолетен. Ала ние притежаваме нещо, което ни различава от заобикалящия ни материален свят. Имаме не само тяло, но и душа. Две основания цялостни и единни, взаимно проникващи едно в друго и в постоянно взаимодействие помежду си.

Несъмнено, където има сливане на два различни компонента има и конфликт. Погледнато в нашия случай, и тялото, и душата, търсят мотив за първенствуващо надмощие. Надмощие, при което плодовете от върховенството на едното от тях, са тъжни и злощастни.

За едно такова пагубно влияние на зависимост от земните блага, разказва Иисус в притчата за безумния богаташ.

На един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане. [1]

Да … Едни са човешките планове [2], а друго е Божието провидение. Животът на богатите безумници като този от притчата, винаги свършва неочаквано и самотно. Е и… Колко измежду шестте милиарада люде населяващи земята днес се уповават на Божия промисъл?

За жалост авторитетът на чувствената алчност замъглява погледа, и човек смътно вижда смъртната секира проблясваща в близост до корените му. Потънал в житейска сласт, себично его и ненаситен апетит за земни богатства човек заменя приятелството с омраза, и поставя изкоренената от хладното си сърце любов само в думите на устата си.

Очевидно е, че измамливите богатства и ненаситните помисли на светската безумност искат власт над нашите души. И ако им се отдадем и животът ни стане като този на богатия човек от притчата, и това не ни смущава, … да повдигнем малко завесата и да погледнем зад мизансцена на живота.

Господ не намерил за нужно да събеседва с богаташа, а докато оня гордо мислел за себе си Бог направо му рекъл: Безумнико, нощес ще ти поискат душата.

Страшна реч, която приковава вниманието с това, че Господ не казал Аз ще поискам душата ти, но Ще ти поискат. Бог допуска страшните ангели да изтръгват душата от тялото пряко човешката воля, и да я завлекат в мрака, като отплата за безразсъдната ненаситност за земните блага.

С душата на праведника обаче не става така. Такава душа не се отнема по такъв начин. Такава душа с радост отива при Бога и Отца, и не чувства злочестината от страхотиите, съпътстващи раздялата на грешника с тялото му. Съкровището на праведната душа е Бог, която не е богатяла и не е събирала неистово от земното имане само за себе си.

Бог завършил въпросително речта си към високомерния богаташ: А това, що си приготвил, кому ще остане?

Кому? Земните облаги и социалното положение в този враждебен свят, немарят за никой, и безпрекословно на време или без време ще го изоставят. Земният „прах” пристрастява и затуля алчните уши пред думите на премъдрия син Сирахов, че: Който събира, като отнима от душата си, той за други събира, и с неговите блага други ще се пресищат. [3]

Ето-иде смъртта? И какво като някои подчиняват на ненаситното си тщеславие другите хора, посредством преходната си власт или влияние? Нали това е знака за отстъпление от Божието правосъдие … А това катастрофално връща „назад” всеки, който живее само и единствено за себе си.

И да, Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога. [4]


[1] Лука 12:16-20

[2] Едно народно умотворение говори, че ако искаш да разсмееш Бога, кажи Му какви са ти плановете (Казано в най-добър смисъл).

[3] Сир. 14:3-4

[4] Лука 12:21

Обратно

2016 pastir.bg