Menu
K
P

 

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА Публикувано от Пастир на 7.11.2018
Начало >>

Протопрезвитер Ефстратиос Дисос

Април, 1987г.

Времето било облачно и сиво, от време на време прикапвал дъжд и допълвал меланхоличния пейзаж на онзи 20 март. Било навечерието на всеобщия за о.Лесбос празник на Архангел Михаил в Мантамадос. Християни от целия остров тръгнали пеша към храма на Светеца, без да обръщат внимание на лошото време. Приличали на цветни човешки върволици, които бързали да се слеят с огромното „море от надежда”, което бил за тях Архангелът.

Поклонниците от северозападната част на острова трябвало непременно да минат през града на Света Параскева, на около 12 км от Мантамадос. Там обикновено си почивали и с обновени сили поемали към храма на Св.Арх.Михаил. В центъра на това градче Платон Кутрос имал кафене. От петъка до неделната сутрин на празника то било пълно с поклонници. Той ги наблюдавал и се чудел „ Възможно ли е още да има толкова много хора със силна вяра, че да извървяват това голямо разстояние пеша само за да отидат да се поклонят на Архангела ?” Като видял двама мъже, носещи в дар по едно агне на гърба си, решил да се пошегува и  извикал :” Хей, представете си какъв акъл може да имат някои хора,че да носят агнета на гърбовете си толкова път, за да ги дадат на Архангела. Да не би той да е овцеяд? „ , и се разсмял.

Времето минавало и при здрач все повече и повече поклонници се струпвали на главната улица на градчето. Едни спирали за почивка, други продължавали пътя си.

Съпругата на г-н Кутрос, която му помагала в кафенето, му казала :” Платон, ти ми обеща в навечерието на празника да ме закараш с колата до Архангела да си запаля свещ. Кога ще тръгнем?” Мъжът и отговорил :” Жено,не виждаш ли колко работа имаме тук! Да не искаш да зарежа всичко и да тръгна към Архангела?”. Като казал това, той излязъл да вземе поръчките на хората отвън. Жена му много се натъжила от отказа му, оставила го сам в кафенето и се прибрала вкъщи.

Било след полунощ, а потокът от поклонници не спирал. В 1.30 часа последната група хора дошли и седнали пред кафенето. Между тях имало и познати на Платон и той решил да ги почерпи по едно кафе. Хрумнало му да даде малко пари на един от тях  да запали свещ пред Архангела вместо него. Така щял да се извини пред жена си, като каже,че не я е завел там, но е дал пари да им запалят свещ. На излизане от кафенето погледът му се спрял на един мъж, до когото стояла една позната млада дама от Калони. Платон предположил,че мъжът ще я съпроводи до Мантамадос и без да чака повече, той се обърнал към господина :” И Вие ли отивате към Мантамадос?”, „Да”, отвърнал човекът. „Вземете, моля Ви, тези пари и запалете по една свещ и за нас.”, казал Платон.

„Вие ще си я запалите”, му отговорил непознатият и му хвърлил обратно парите. Платон се усмихнал, събрал парите от земята и му  ги подал пак с думите :”Аз няма да ходя, много съм изморен, нямам време за това.” Непознатият за втори път отблъснал ръката на Платон с думите „Вие ще си я запалите.”

Като срещнал такъв упорит отказ, г-н Кутрос се усмихнал, прибрал парите в джоба си и казал : ”Е, добре, тогава аз ще съм на печалба”, и се прибрал в кафенето.

Но целият вид и поведение на този непознат много го впечатлили.”Кой може да е този човек, се почудил той, който си позволява да ми дава заповеди?” Не могъл да издържи на любопитството си и излязъл, за да научи повече за непознатия.Но не го намерил, мястото му било празно. Заоглеждал групите с хора, но не го видял и там. Тогава се приближил до познатата му дама и попитал къде е господинът, който я придружавал. ”Никой не ме придружава”, отговорила тя. „Но нали той стоеше до Вас, онзи на когото дадох пари да запали свещи, а той ми отказа”, заобяснявал г-н Кутрос. „Но кога е станало това, нищо такова не съм видяла. Къде е стоял този човек? Как изглеждаше?”

В очите и г-н Кутрос прочел голямо изумление и объркване. Той погледнал отново празния стол, където до скоро стоял непознатият, обърнал се към жената и казал : ” Нищо, забрави за всичко.”, и влязъл пак в кафенето.

След малко и последният поклонник си тръгнал. Г-н Кутрос наблюдавал как хората се губят зад завоя. Бил останал сам, съвсем сам. В съзнанието му пак изплувал образът на странния непознат. „Възможно ли е това да е някакъв знак от Архангела, за да ми покаже,че иска аз сам да отида и да запаля свещ”, си помислил той, но веднага след това се засмял. „Виж ти! Започнал съм да мисля като тях”, си казал той високо на глас, като имал предвид поклонниците, разбира се. Погледнал часовника си и видял,че е два часа сутринта. Взел да помете кафенето и изведнъж….силна вихрушка издърпала метлата от ръцете му и нахвърлила столовете с трясък един върху друг на голяма купчина. Платон паднал на земята и усетил болка в тялото си. Болката била толкова непоносима,че крайниците му се парализирали. Той извикал и изгубил съзнание. От там нататък нищо не си спомнял, само това че много го боляло. Жена му продължила разказа. „Беше много късно, когато някой почука на вратата у дома. Почудих се кой може да е, мъжът ми си има ключ. „Кой е?”, попитах аз, „Аз съм”, отговори един глас, който много приличаше на този на мъжа ми. „Ти ли си, Платон ?”, попитах пак, а той отвърна :” Да, да, отвори вратата.” Изтичах да отворя. Мъжът ми  влезе в двора и каза „Иди да заключиш кафенето, защото днес претърпях много нещастия.” „Заради кого?, попитах, „Заради Архангела.”, отвърна той. И като каза това ,припадна в двора. Не можеше нито да се движи, нито да говори.

Повикахме такси и веднага тръгнахме към болницата.По пътя той само пъшкаше от болка, но не можеше да каже и една дума. Някъде по средата на пътя успя да каже ”Къде ме водите ?” „ В болницата.”, отговорих аз. „Обръщайте, каза той, заведете ме при Архангела в Мантамадос” и пак изпадна в предишното си състояние.

В болницата го прегледаха обстойно и ни казаха :” Не ни изглежда да е преживял инфаркт, сигурно има някаква друга причина. Сега ще го включим на системи, но утре трябва да го заведете в Атина. Тук не разполагаме с необходимите средства за по-подробни изследвания.”

Сложиха го на системи, а той постоянно стенеше.Тялото му беше парализирано, очите му широко отворени и не можеше да говори.

 Сутринта ни завари около леглото му, надявахме се да видим някакво подобрение. Той се събуди, погледна ме с учудване, примесено с болка, и попита :”Къде сме?” Отговорих му,че сме в болницата, а той ми се скара :”Не ви ли казах да ме заведете при Архангела?” „Ще те заведем, казах аз, нека само малко да се възстановиш и ще отидем.” „Ако не ме заведете при него, ще умра”, отвърна Платон и в същото време изгуби зрението си и говора си.

Не се бавих повече, откачих го от системите и с близките ми го натоварихме на едно такси директно към Архангела в Мантамадос. Като пристигнахме там ,беше невъзможно да се влезе поради хилядите поклонници, наредени на опашка. Говорихме с полицаите, а те като видяха,че носим стенещия Платон на ръце, сами ни проправиха път. В храма ни отне доста време и усилие да се придвижим до чудотворната икона, но най-накрая успяхме и поставихме Платон на пода пред нея сляп, ням и парализиран.

Започна Великият Вход. В мига, в който архиереят взе Св.Дискос от дякона и отправи молитва за всички поклонници, видяхме,че Платон прави усилие да се изправи. Той стана, втурна се към иконата и ,прекръствайки се, завика:” Мога да виждам! Мога да виждам! Архангеле мой!” Отидох при него, а той ме прегърна и всички плакахме от радост.

В този момент г-н Кутрос прекъсна разказа на жена си, за да обясни как се е чувствал. „До мига, в който станах и си възвърнах зрението, каза той, не усещах нито време, нито пространство, нито виждах образите на хората. Изведнъж обаче един силен вятър ме повдигна на крака и всичките ми сетива заработиха пак нормално.”

След края на Литургията г-н Кутрос се включил и в шествието с иконата заедно със съпругата си и роднините. За неговото чудно изцеление свидетелстват и официалните гости, присъстващи в храма – генералът, главнокомандващият на морските части , директорът на пожарната служба и представителите на местната преса, които по-късно описали видяното на нашия митрополит.

Негово Високопреосвещенство помоли да се срещне с този човек, който до тогава не ни беше познат, но не можахме да го открием никъде. По-късно разбрахме защо.

След края на шествието близките на Платон го убедили да се върне в болницата за преглед. Ако било необходимо, щели да го закарат до Атина за консултация със специалист, който да потвърди ,че наистина е оздравял.

Платон се чувствал уморен и замаян след всички тези емоции и лесно го убедили. Като пристигнали в болницата, г-н Кутрос вече не се чувствал така добре като преди.

Виело му се свят, дясната му ръка и крак били вкочанени. Лекарите препоръчали да го заведат в Атина незабавно и семейството тръгнало.

Ходили при няколко добри специалисти.Когато лекарите го попитали за историята на заболяването му, Платон разказал всичко подробно. Те  се разсмели и казали,че такива неща не се случват. „Да не би да вярваш в чудеса?”, го попитали и препоръчали на жена му да го заведе при невролог или направо в неврологична клиника. Съпругата запазила час при много известен професор-невролог. Нощта преди прегледа Платон се чувствал много зле физически и психически.Десните му крайници били почти парализирани, постоянно плачел и се чудел какво ще стане с него. Жена му се опитвала да го успокои и той с нетърпение чакал утрото и срещата с доктора. Успял да заспи чак на сутринта и то за кратко. Съпругата не искала да го буди, но се налагало заради прегледа. „Платон, ставай, закъсняваме, докторът ни чака”, казала тя. Платон отворил очи.Малко по малко всичко му се прояснило. Той се усмихнал на жена си и отговорил :” Не е необходимо, няма да ходим при доктора.” „Но, как,учудила се тя, нали допреди малко очаквахме този преглед с нетърпение?” „Няма да направя отново тази грешка, скъпа, отвърнал Платон, държах се много глупаво, но сега вече вярата ми се укрепи.” Тогава съпругът разказал, че когато заспал, видял в съня си Архангела, който го порицал за това че се съмнява в неговата свята помощ  и че не е научил нищо от страданието си. Казал също, че тук няма да го излекуват и че ще получи изцеление само ако се върне в неговия храм с пълна вяра. „Сега разбра ли?, попитал Платон жена си, Архангелът ми е простил и ме вика отново при себе си. Ще се оправя! Иди и купи билети за Мантамадос, тръгваме веднага!”.И наистина, на 6 май, три дни след храмовия празник, около 10 ч. сутринта, Платон, съпругата му и техни близки дойдоха в храма. Тогава той ни се представи и разказа подробно цялото си преживяване до пристигането им от Атина днес. Тогава ние свещениците го заведохме пред релефната чудотворна икона. Сложихме го да седне на стол, защото трудно пристъпваше с десния крак, а в парализираната му ръка поставихме църковна свещ. По това време голяма група поклонници от Науса влязоха в храма.Току-що бяха пристигнали с автобус. Изчакахме ги да си запалят свещ и им разказахме за чудото, което Архангелът извърши за г-н Кутрос на храмовия празник, и ги помолихме да участват с нас в просителната молитва, която щяхме да изпеем за болния. Всички коленичихме и запяхме. Кутрос се прекръстваше с лявата ръка поради сковаността на другата. Изпяхме молитвата с голяма ревност и когато стигнахме до следните стихове :

Архангеле, Михаиле,

чуй гласа на онези в светата ти църква,

застанали пред твоята божествена икона,

коленичили и отдаващи ти възхвала,

и благослови твоите раби да преуспяват,

и дарувай радост на тяхното наследие.

Платон скочи много високо, като в същото време извика силно и падна пред иконата. Видяхме,че започна да се кръсти с дясната ръка, а от устата му излизаха слова на благодарност и преклонение. Всички се изправихме и го наобиколихме, не знаехме как да изразим възхищението си от случката, на която станахме свидетели. Някои от поклонниците продължиха молитвата с нас, като непрекъснато се кръстеха и правеха поклони, други въздаваха хвала на Господа и на Неговия Архангел с импровизирани стихове, излизащи от дълбочината на вярващото им сърце, трети отидоха да купят свещи и ни ги раздадоха. Това беше едно възкръсване, един духовен възторг, едно уникално преживяване.Най-силният момент на разцвета на вярата, когато усещаш как някакъв цвят, благоухание и красота струят от човешките сърца и се носят навсякъде.

О, велики Боже, колко силна може да бъде вярата, но и колко красива може да е чистата любов! Молитвата свърши. Платон, който до тогава стоеше на колене пред иконата ,се изправи, прекръсти  се, целуна лика на спасителя си и завика към всички с голяма радост:

„ Здрав съм! Отново съм силен! Чувствам се по-добре от всякога!”.

Хората се втурнаха към него да го поздравят, а той се здрависваше с всеки и казваше : ”Вижте ръката ми, пак е здрава и силна както преди.”

Днес г-н Кутрос си живее в своето градче Света Параскева. Радва се на отлично здраве и сам обслужва клиентите в кафенето си. Но има нещо, което не е както преди. Той вече не се съмнява в силата на вярата и е най-ентусиазираният проповедник на Христовата Църква.

Толкова мъки и трудности преживях

и в колко болести попаднах

заради своите грехове.

Но вие, Архангели Михаиле и Гавраиле,

ме избавете от всякакви злочестини.

 

 

 

из История и чудеса на Св. Архангел Михаил в Мантамадос  на православен храм „Св.Архангели”в Мантамадос, о. Лесбос

Обратно

2016 pastir.bg