Menu
K
P

 

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ИАИРОВАТА ДЪЩЕРЯ Публикувано от Пастир на 26.10.2019
Начало >>

Смъртта в този живот е неизбежна и все пак от край време хората се опитват да отсрочат срещата си с нея. В копнежа си за умствено, душевно и телесно здраве, людете обичайно възлагат цялата си надежда на лекарите. Но както и навремето, така и днес медицината на практика нерядко професионално и несмутимо гасне немощна в тревожните очи на болния умиращ човек.  

По този повод, свети апостол Лука в евангелието си разказва две чудни истории от земния живот на Един Лекар, в чиято власт са здравето и живота на всеки един от нас.

След като Иисус бил помолен да напусне земята гадаринска, Той се качил на кораб и се завърнал в своя град Капернаум. Там на брега го очаквали много тълпи с народ. Чакал го и един човек на име Иаир - началник на синагога. И щом Иисус едва стъпил на сушата, Иаир се затекъл към Него, паднал пред нозете Му и го замолил за помощ. Молил за изцерение на неговата болна дванадесетгодишна дъщеря. Естествено, Христос не можел да откаже и тутакси се отправил към дома му следван от много хора, които постоянно Го притискали отвред.

Ала изведнъж Христос се спрял, огледал се наоколо и запитал: Кой се допря до мене? Озадачен свети Петър му казал: Наставниче, народът те притиска, а ти питаш: кой се допря до мене?”… Да, наистина мнозина се притискали до Господа, но в него време само една жена изпълнена с неимоверно силна надежда се допряла до Него и затова Спасителят отбелязал: Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене!

Жената разбрала, че не може да се укрие и като застанала с трепет в нозете Христови, гласно разказала за изцелението си. Дванадесет години тя страдала от кръвотечение, болест, която болезнено и бавно стопявало живота ѝ. А ето, след допира си с Учителя кръвотечението ѝ вече го нямало и убийствената болест била вече изчезнала. Последна възможност и единствен лек за измъчената умираща от кръвотечението си жена от брега на Генисаретското езеро станала вярата ѝ в Иисуса.   

Любопитно е и е интересно да се слуша и чете за станали чудеса в живота на хората. Деца обичат приказките с добър край, защото те ги потапят във „вълшебства”, далеч от заобикалящата ги съществуваща действителност.

Но, всяко нещо с времето си. Доброто си е добро, но опитът учи, че правиш ли добро, вероятно ще те използват, а отпосле може и (меко казано) да ти напакостят. Затова, порасналите вече момчета и момичета, изпразнени душевно от житейски опит, стават безсърдечни предпазливи и гледат с потънали в безразличие очи. Да. Така е, ала сме и християни все пак ... нали! А добродетелта е кръста, без който няма съвършенство.

Но да видим по-нататък, какво станало отпосле с умиращата дъщеря на Иаир… Изцеряването на кръвотечивата жена задържало Иисуса. За последвалото събитие от това забавяне евангелист Лука разказва: …дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя”.

Душевен мраз пронизал Иаир в сърцето и той се вцепенил. Могъщият закон на смъртта го хвърлил в ужас. Ни слава, ни богатство, нищо вече не можело да му помогне. Внезапната мъка в него поразила всяка радост и мечта, а очакването му за помощ изчезнало в помръкналите му очи без следа…  Всичко около него потънало в пустота и … той едва доловил думите Иисусови: Не бой се! Само вярвай, и ще бъде спасена. Макар, надеждата за едничката му дъщеря да умряла заедно с нея, той се оставил на Христа и тръгнал подир Него.

Когато стигнали до Иаировата къща, Иисус влязъл в стаята на умрялата, хванал я за ръката и ѝ рекъл: Момиче! Тебе думам стани!

Това било достатъчно. По думите Иисусови душата на момичето се върнала в нея, и то оживяло. Иаировата дъщеря станала, усмихнала се и почнала да ходи пред погледа на изумения си баща жива и здрава.

Иисус не презрял гледащите на Него с надежда и вяра очи. Спасителят не ги оставил без помощ, тъй както прави това и днес и утре. Христос не страни от немощните хора. Той не изоставя дори и най-вкаменените сърца. 

Днес се живее в грях, без срам, ни от човеци, ни от Бога. Докле имаме дихание в ноздрите си и сме живи имаме право и може и да се покаем. Но ако не се сещаме, че мнозина които са отлагали изповедта си ненадейно са умрели, то тогава и нашето време е много вероятно да проспим.

Нека всекидневно да довеждаме на ума си един благотворен цяр за душата, а именно, че щастие не се гради върху друго човешко нещастие. Светският живот се старае да замъгли  истината за Всемогъщия Творец и деня на Страшния Съд. А без Бог, душата става жилище на мрака, става тъмна бездна, където хазяин става червеят на страданието. Беда е, да не водим битки в себе си за духовно изправление. Да … в една такава борба има и страдание има и болка, ала Бог допуска толкова колкото можем да носим а и за да изпита вярата ни в Него.

А®

Обратно

2016 pastir.bg