Menu
K
P

 

ВХОД ГОСПОДЕН В ИЕРУСАЛИМ Публикувано от Пастир на 21.4.2019
Начало >>

След възкресяването на Лазар, Господ се отправил с учениците Си за Йерусалим. Обикновено Спасителят винаги дотогава бил влизал в свещения град, ходейки пеш и с дълбоко смирение. Но сега Той пожелал да влезе в свeтия град възседнал на осле. Затова, като приближил едно близко до Иерусалим село, Иисус изпратил в него двама от учениците Си и им рекъл: Идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.

Тъй и станало. Когато учениците докарали ослето при Иисуса, намятали върху добичето дрехите си и след като Иисус го възседнал, приближили градските порти. Така на младо бяло осле, Създателя и Спасителя на света влязъл в светия град Иерусалим. А градът бил изпълнен с десетки хиляди поклонници от страната и от чужбина, готвещи се за предстоящата еврейска пасха.

Христос влязъл в града тъй, както някога дошъл в него неговият праотец цар Давид - възседнал върху осле. Още предния ден тук се разнесла чудната вест за възкресяването на Лазар и затова събралият се многолюден народ трепнел от възторг и в очакване на още велики неща. Радостното множество постилало дрехи и палмови клонки по пътя, където минавал Христос и викало: Слава на Сина Давидов! Благословен е, Който иде в името на Господа!

Само Един Господ дълбоко в сърцето си бил тъжен в онзи момент. Той знаел, че само няколко дни по-късно, същите тези люде, които сега Го приветствали с Осанна, ще завикат: Разпни, разпни Го. Иисус знаел, че истинската причина за тържественото Му посрещане била, че искат да Го коронясат за земен цар и всичко това го изпълвало с дълбока скръб. Същите тези хора, които сега държали в ръцете си палмови клонки, щели да се разочароват от Неговото неземно Месиянство, защото то коренно се различавало от техните човешки очаквания за политическа свобода и земно благоденствие.

Христос се отправил към храма, за да се помоли и да проповядва на народа. Влизайки вътре, Той заварил невъобразима глъч от превърналия се в пазар двор на храма. Той бил препълнен с добитък, с продавачи на гълъби и менячи на монети и скъпоценности. Със свещен гняв, Господ изпъдил търговците, прекатурил сергиите и казвал: Не е ли писано: домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи? А вие го направихте разбойнишки вертеп ( Марк 11:17).

Христос влязъл в Йерусалим в изпълнение на древното пророчество скромно и смирено, за да не даде повод на хората да Го вземат за бленувания от тях земен месия. Но те все таки Го нарекли Цар Израилев, пеейки Му Осанна и размахвайки Му палмови клонки.

Да, Христос е Цар, но Неговото царство, както Той Сам свидетелства за Себе Си, не е от този свят и Неговата главна грижа се състои само в това, какво ще стане с душата на човека. Да, Христос е Лекар на душите ни, но Неговата неизмерима обич към нас никога не секва. През земния Си живот Той лекувал не само душевно, но и телесно стотици болни люде. Това Той направил и в онзи ден на тържественото Си влизане в Иерусалмския храм и само първосвещениците и книжниците, виждайки чудесата и чувайки радостните възгласи на децата, негодували срещу Него.

Днешният празник не е празник на палмовите или върбови клонки, при все че са знак на Царското достойнство, защото днес и сега идва към нас Спасителя. Ще умеем ли да съхраним в себе си празничните възклицания и благословения или, след като излезем от храма, ще потънем отново в греховете си, крещейки срещу Христа: Разпни, разпни Го. Ето, в това се таи поучението, което на днешния Господски празник можем да извлечем за себе си.

Р.М. А®

Обратно

2016 pastir.bg