Menu
K
P

 

ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО Публикувано от Пастир на 21.11.2019
Начало >>

Празникът Въведение Богородично е постановен и включен в годишния богослужебен канон, още през първите векове на дълбоката християнска древност. В началото той се чествал самостоятелно, като отделно тържество, а по-сетне е бил прибавен към цикъла на т.н. Богородични празненства, свързани пряко с живота на Божията Майка.

Самото название Въведение, оказва на съдържанието на събитието, което се третира с такива сладкогласни химни и величания на тоя ден – събитието на Богородичното въвеждане в храма, извършено съгласно даденото обещание от непорочните Йоаким и Анна – родители на Света Дева Мария.

Щом навършила три години, малката Мария била отведена в Йерусалимския храм, където тя останала до 12 годишната си възраст. След време, по решение на свещеническия съвет при храма, тя била сгодена за своя родственик -  праведния старец Йосиф и в определеното време според предсказанията на пророците Тя заченала, родила Иисуса Христа и станала Богородица.

Денят Въведение Богородично, десетина години след освобождението на България от турско робство, по решение на църковната върховна управа у нас и на държавните власти, бил определен за празник на православната християнска младеж и на християнското семейство. И това е сторено съвсем не случайно, а за да се разбере, че нашата младеж подобно на Св. Дева Мария, трябва да бъде въведена в Божия храм и то не за да се откаже от света и неговите земни радости, но да обнови ума си, запазвайки сърцето си от злобата, неправдата и гордостта, които загрозяват човешкия образ.

Жалко, че десетилетия наред празникът Въведение Богородично, бе почти забравен. Той бе загубил своето възпитателно значение за младите хора. През това време те бяха манипулиране в дух на отчуждение от вярата и от църквата, в дух на богоотрицание, като ги принуждаваха, да се кланят на измислени идоли, издигайки за тях в норма на живота  средновековния фетишизъм и обожествяването на земните вождове, които ръководят съдбата на народите.

До номинално съществуване бяха сведени и трите важни фактора: семейство, училище и църква. Възлагаха им се необичайни за тях задължения, като ги превръщаха в проводници на една антихуманна идеология, която заливаше света със злоба, братоубийства и беззакония. Нямаше я Христовата любов, която единствено носи радост, отрива сълзи, облекчава страдания, облагородява и преобразява човека. Главно поради това, християнското семейство и младежта трябва да бъдат въведени в храма, за да се подготвят на практика за реализирането на Христовите завети.

Оня, който не желае да постави в центъра на света Бога, той се превръща в лоша мярка за всичко. Неверието е тънък лед по който един човек може и да премине земното си битие, но цял един народ непременно ще потъне в бездната на безредието.

Човечеството предоставено на собствените си сили винаги ще издига в закон на живота си насилието и затова е необходимо чрез спасителното Слово на Христа да стоим непоколебимо върху твърдата скала на Вярата, Надеждата и Любовта, трите основни добродетели, върху които да укрепим основите на християнското семейство и православната младеж като ближни един на друг човеци.

Обратно

2016 pastir.bg