Menu
K
P

 

В ИМЕТО НА МЛАДЕНЕЦА ХРИСТОС Публикувано от Пастир на 25.12.2020
Начало >>

В един руски град живял един свещеник. Още когато бил млад, той изгубил жена си и децата си.

На старини добрият свещеник поискал да помогне на бедните хора, които не могли да изхранват малките си деца и често ги убивали или ги подхвърляли на улицата.

Започнал старецът да прибира малките изоставени деца и с просия да ги изхранва. Това се разчуло из целия град. В скоро време къщата му се изпълнила с малки немощни дечица.

Доброто сърце на стареца не могло никому да откаже. Бедните родители с плач и молби все довеждали при него деца.

Старецът бавел малките, радвал им се, но дошло време, когато храната взела да не достига. С голям труд едва изпросвал той милостиня за оризена кашица, която малко подслаждал. И дума не можело да става за мляко или за друга по-добра храна.

От лошата храна децата залинели. Очаквала ги гладна смърт. Сърцето на стареца се свивало от мъка, като гледал как гладът измъчвал малките дечица. И насълзен често повтарял:

- Деца мои, пиленца мои! Вие умирате от глад, а у хората има натрупани толкова богатства, които не се използват.

. . .

Свил студ. Старецът, премръзнал и премалял от умора, продължил да скита из улиците и да проси.

Дошло и Рождество Христово. Покритите със сняг улици гъмжали от сити и доволни хора. Всички бързали - едни насам, други - нататък; всички носели покупки, подаръци за вкъщи.

Само старият свещеник бил с празни ръце, скитал и мислено се пренасял в онова време, когато малкият Иисус се родил в пещерата, заобиколен от овчарите. Спомнил си за Неговото рождение и за великите Му дела. Спомнил си за умиращите в дома си дечица и за всички богати, които в тази минута имали разкошни трапези, потънали в излишество. Спомнил си всичко това и плачел.

Унесен, той се спрял пред голямо осветено здание. Надникал вътре – играят комар.

- Виж - промълвил старецът - как хвърлят купища злато за удоволствие и за обогатяване, а аз… Колко време бих хранил малките си само с една шепа от това злато!

Бавно и нерешително доближил той най-близкия играч и протегнал ръка:

- В името на Младенеца Христос подарете нещо за малките сираци, които в това време умират от глад!...

Играчът, който в това време бил загубил голяма сума, се извърнал към него:

- На дърдорко! - и с плесница го повалил.

- Това беше за мене, а какво ще дадете за малките дечица? - казал старецът. - Сега те от глад умират … 

Едва при тези думи играчът се стъписал.

Всички станали, заобиколили свещеника и започнали да му насипват златни монети в шепите.

 

Петров Гр., Из Благовестител

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта

Обратно

2016 pastir.bg